Решение № 478 от 10.11.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 523/2009 г.

Решение № 478 от 10.11.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 523/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по глава 33 от НПК. С искане по чл. 420, ал. 2 НПК от името на осъдения А. Н. Г. от с. Б., област Пловдив се атакува влязлото в сила решение № 232/13.07.2009 г., постановено по ВНОХД № 920/2009 г. от Окръжен съд - Пловдив с оплаквания на наличие на основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1 и 2 от НПК и с алтернативни искания за отмяна на "наложеното на А. Н. Г. наказание по НОХД на РС - Пловдив, потвърдено от ОС - Пловдив и да прекратите наказателното производство" или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъденият Г. поддържа искането си в производството пред ВКС лично и с помощта на защитника си адв. Ст. Д. от АК - Пловдив. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 202/7.04.2009 г., постановена по НОХД № 417/2009 г. на Районен съд - Пловдив отговорността на подсъдимия А. Н. Г. от с. Б., област Пловдив е ангажирана за извършено на 4.08.2008 г. в с. Б., област Пловдив, в съучастие като съизвършител с другия подсъдим по делото - Р. Г. П., престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1-во вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" от НК, за което при условията на чл. 54 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Със същата присъда подс. Г. е признат за невинен и е оправдан по другите две обвинения по чл. 320а вр. чл. 330, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура - Пловдив в наказателно-оправдателната й част с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна и за останалите две престъпления, както и за явна несправедливост на наложеното на подс. Г. наказание лишаване от свобода с искане за завишаването му. Тя е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв. Ст. Д. от АК - Пловдив с бланкова въззивна жалба с наведени оплаквания за неправилности необоснованост с искане за отменяването й и за постановяване на нова присъда за оправдаване изцяло по предявените му обвинения. Към тази жалба на основание чл. 320, ал. 5 от НПК се е присъединил и подс. Рашко П., който е навел и възражение за незаконосъобразност на присъдата поради неправилно приложение на материалния закон и с искане за преквалификация на деянието му в такова по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК. С решение № 232/13.07.2009 г. по ВНОХД № 920/2009 г. на Пловдивския окръжен съд обжалваната първоинстанционна присъда е потвърдена изцяло. В искането от името на осъдения Г. се навеждат като основания за възобновяване на делото тези по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и се настоява за отмяна на "наложеното на А. Н. Г. наказание по НОХД № 417/2009 г. на Районен съд - Пловдив, потвърдено от Окръжен съд - Пловдив и да прекратите наказателното производство" или алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет въззивно решение, необжалваемо пред касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се свързва с неоснователен отказ на двете инстанционни съдилища да допуснат и разпитат очевидци на деянието, в частност дъщерята на осъдения Ат. Г. К. Н. и М. К. То обаче не отчита за установяването на какви обстоятелства тези свидетели са били поискани - в протокола за съдебното заседание на 7.04.2009 г., л. 64 и л. 67 от НОХД № 417/2009 г. на ПРС е записано, че те се искат за обстоятелства относно обвиненията по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 и по чл. 320а вр. чл. 330, ал. 1 от НК, но за които обвинения осъденият Г. е оправдан. Пред въззивния съд (отделно и в жалбата) искания за допускане на доказателства относно кражбата не са направени. И в искането отказът на съдилищата не се свързва с обстоятелства относно кражбата на уискито. За него двамата тогава подсъдими са дали твърде противоречиви обяснения, които с основание не са били възприети от съдилищата. Противоречията са както какво уиски е подбрано, кога и къде в обекта е било предадено от Г. на сина му Р. П., кой от тях е поискал или предложил да го плати, кога Г. е разбрал и от кого за обвинението към него в кражба на бутилката уиски и как е реагирал към осъдения П. и към св. А. Р. За разлика от тях, показанията на свидетелите Д. Я., Ев. С., Д. М., М. Б., Ив. Р. и А. Р., на последните четирима прочетени при съгласие на страните в хода на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 1 вр. чл. 372, ал. 3 вр. чл. 371, т. 1 от НПК не само не си противоречат, но са в пълен синхрон, включително и с проверения чрез вещо лице запис на наблюдателната камера в обекта. Именно последното е променило становището на осъдения Г. относно отправеното му обвинение, категорично отричайки първоначално пред св. Р да е отнет алкохол от магазина му, а впоследствие изграждайки поднесената в съда теза, която основателно е отхвърлена от съда като защитна. Поради това не е налице неоснователен отказ на съдилищата да допуснат като свидетели К. Н. и М. К., още повече като не се обосновава и какви обстоятелства всъщност са останали неизяснени по делото. ВКС намира, че правно релевантните факти са били извлечени по надлежен ред, въз основа на годни доказателства и доказателствени средства, няма игнорирани или превратно ценени такива, като страните са получили дължимия се отговор от съда на направените възражения в хода на въззивното производство, с което са изпълнени задълженията му по чл. 339, ал. 2 от НПК. Не е налице основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. Недоволството на осъдения Г. и защитата му идва и от изводите на Съда относно наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за които е признат за виновен и осъден, намирайки деянието за несъставомерно, тъй като останало недоказано да има както общност, така и какъвто и да е умисъл за своене на отнетата от осъдения П. вещ - бутилката с уиски. Осъденият Г. отива дотам в обясненията си, че твърди да не е видял какво уиски взема, на каква цена, но я дал на сина си да я плати, защото знаел, че има пари, дадени от майка му. В същото време Р. П. обяснява, че отишъл да си купи нещо от магазина, тъй като щял да си тръгва, а пък изведнъж скрил бутилката под фланелката си, изнесъл я от магазина и дори не казал на баща си Г за нея, а последният и след отправеното обвинение от св. Р за кражбата й не му поискал обяснение или дори не се оправдал със сина си. Логиката наистина предпоставя извод да не се краде там, където деецът живее, но начинът на подаване на бутилката зад гърба от Г., вземането и скриването й под фланелката от осъдения Р. П. и излизането от магазина без плащане на касата (нещо, което лесно се забелязва в такъв селски магазин) води до други изводи и те основателно са направени от съда. Като е приет инцидентен умисъл е възприето най-благоприятното за извършителите. Основно правило е, че за умисълът на дееца следва да се съди не по изявленията му, а по обективно извършените от него действия, а те в случая сочат не в исканата от осъдения Г. насока. ВКС намира, че и в тази посока няма допуснато нарушение на закона и не е налице основание за възобновяване на производството по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, доколкото са налице всички обективни и субективни признаци на възведеното на осъдения като обвинение престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Не се навежда оплакване за явна несправедливост на наложеното на осъдения Г. наказание, което е определено на минимума на предвиденото по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. С оглед на изложеното, искането на осъдения Г. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение и за възобновяване на наказателното дело се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение