Решение № 5400 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11669/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез юрисконсулт В. Василев, против решение 20064/15.10.2024 г., постановено по адм. дело 6867/2024 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Изтъква се нарушение на закона при преценката за издаване на акта в установената форма и за уведомяване на касатора за започване на производството. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско представителство. Ответните страни Д. И. Д. и В. В. А., главни инспектори в регионален отдел Югоизточна България офис Бургас на Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях (ГДНЯСС) на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез юрисконсулт Е. Златева, с писмено становище оспорват касационната жалба и молят за отхвърлянето ѝ. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради и което счита, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) против предписание, издадено на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, обективирано в раздел V, т. 1 и т. 2 от Констативен протокол 06-01-62/15.05.2024 г. на главни инспектори в регионален отдел Югоизточна България на ГДНЯСС на ДАМТН, офис Бургас, От фактическа страна по делото е установено, че при извършена проверка от страна на длъжностни лица към РО НЯСС Югоизточна България, на язовир Котанката 27, находящ се в землището на с. Терзийско, община Сунгурларе, област Бургас, който язовир е собственост на ДПУСЯ, е констатирано, че трябва да се извършат ремонтно-възстановителни работи в срок до 25.11.2024 г. Посочено е, че следва да се извърши: геодезическо заснемане (височина на стената, откоси, характерни коти, съоръжения) на язовир Котанката 27; изготвяне на инвестиционен проект - заснемане, който да бъде одобрен по реда на чл. 145, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ); да се предоставят изчисления за определяне на площта на водосборния басейн, пълнеща деривация; почистване на язовирната стена (корона, воден и въздушен откоси) от дървесна и храстовидна растителност; изготвяне на характеристични криви за залетите площи и завирените обеми, същите да се отразят в инструкцията за експлоатация на язовира. Предписано е и да не се завирява язовирът, докато не се възстанови изправното техническо състояние на язовирната стена и съоръженията към нея. За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и съдебно-техническа експертиза относно състоянието на язовира. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че жалбата е неоснователна. Установил е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във вр. чл. 190а, ал. 1 ЗВ, в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1 АПК, при спазване на установената форма, с посочване на фактическите основания за постановяване на предписанието и при изясняване на обстоятелствата по случая. Посочено е, че възможността председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица да издават констативни протоколи е уредена в чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите. Съгласно чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение 1 към чл. 13, т. 1 за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, следва да се направи препращане към същите като цяло. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издаденото на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите предписание, обективирано в раздел V, т. 2 от Констативен протокол 06-01-62/15.05.2024 г. на инспектори в РО НЯСС Югоизточна България към ДАМТН офис Бургас. Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол 06-01-62/15.05.2024 г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ - длъжностни лица. Със Заповед 2010-181/23.03.2023 г. и Заповед 2010-424/10.06.2024 г. на председателя на ДАМТН, са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта т. 46 и т. 49 от Заповед 2010-181/23.03.2023 г., да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение т.е. експерти към РО НЯСС Югоизточна България, към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. Благоевград, притежават компетентността да издават предписания относно предприемането на мерки за осигуряване на изправното техническо състояние на язовирните стени. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Правилно и подробно са посочени и анализирани и относимите норми на материалния закон при издаването на предписания от страна на председателя на ДАМТН или от упълномощени от него лица. Съдът обосновано и законосъобразно е потвърдил констативния протокол от 15.05.2024 г., издаден от инспектори в РО НЯСС Югоизточна България към ДАМТН, в частта, с която са дадени предписания по чл. 190а, ал. 2 ЗВ, раздел V, т. 1 и т. 2. Предписанията са били издадени във връзка с техническото състояние на язовир Котанката 27, находящ се в землището на с. Терзийско, община Сунгурларе, област Бургас, стопанисван от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири. Според чл. 190а ЗВ предписанията, които дава председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. В нормата на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, е посочено, че собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. От така направения анализ е видно, че собственикът на съоръжението отговоря не само пред областния управител, както предвижда последната от цитираните норми. Не е спорно по делото, че собственик на процесния язовир е Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/ собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, като в чл. 25, ал. 2 от Наредбата е посочено, че безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците. Актът, в който са обективирани предписанията, е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на ДПУСЯ е разпоредено активно поведение, подробно описано в предписанията, като му е даден съответен срок за изпълнение и му е указано да докладва за изпълнението на ДАМТН. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата си. Така формулирана разпоредителната част на протокола в частта предписания изисква конкретно поведение от собственика на имота. Необходимостта от даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е изключително важно, защото когато една язовирна стена е в неизправно техническо състояние, то това поражда опасност на живота и здравето на населението от първа степен. Следва да се посочи, че Законът за водите не предвижда специален ред за извършването на проверката от оторизираните длъжностни лица на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Следва да се посочи, че представител на собственика на язовира е присъствал на проверката, но той не е направил възражения по протокола. Видно от приложения по делото на АССГ Констативен протокол, предмет на делото, по време на проверката е присъствал служител към ДПУСЯ, представител на собственика. Поради това следва, че неоснователно е твърдението, че касационният жалбоподател не е бил уведомен за започналото производство. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на предписанието. Както е посочено в обжалваното решение, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като също така са посочени фактическите основания за неговото постановяване. Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл. 118 от Наредбата при извършени проверки и всички реквизити и след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК и при информиране на заинтересованата страна ДПУСЯ са изготвили валиден констативен протокол, в който на база установяване фактически обстоятелства са дали законосъобразни предписания. В заключение следва да се посочи, че със Закона за водите се уреждат обществените отношения, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, като те са пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на една такава непосредствена опасност може да е в резултат именно от действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради и което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени, поражда задължения на собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да изпълняват дадените предписания от контролните органи. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски и искането следва да бъде оставено без уважение. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,