Решение № 14456 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2017 г.

Решение № 14456 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на "А. МТВ" ООД- гр. К. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 8223/21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 7729/2016 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № ПО-103/11.07.2016 г. на заместник директора на ТД на НАП - гр. С., с което е оставена без уважение жалбата му против мълчалив отказ на публичен изпълнител при същата дирекция за вдигане на обезпечителни мерки, наложени върху движими вещи - моторни превозни средства за обезпечаване изпълнението на публични задължения. Твърди се в искането за отмяна, че моторните превозни средства, с които са обезпечените задълженията на дружеството, вече не са негова собственост и купувачите им като трети лица са завели установителни искове. Сочи се също така, че за предявените искови претенции публичния изпълнител е бил уведомен и му е указана възможността за промяна на способа за принудително изпълнение чрез отмяна на наложените обезпечения. Според молителя тези обстоятелства са настъпили след датата на постановяване на решението на първоинстанционния съд, чиято отмяна се иска и не са взети предвид при формиране на мотивите му, въпреки относимостта им към спор. Иска се отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд, С.-град с конкретни указания. Ответникът по искането за отмяна директорът на ТД на НАП - гр. С. чрез юриск. Н. Н. в депозирано по делото писмен отговор го оспорва. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание тази страна се представлява от юриск. Тафров. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че искането за отмяна на влязлото в сила решение е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: За да отхвърли оспорването на "Александър МТВ" ООД срещу посоченото по-горе решение, с което е оставено без уважение мълчаливия отказ на публичен изпълнител за вдигане на наложените обезпечения върху движими вещи на дружеството за обезпечаване на публичните му задължения, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 208, ал. 1 ДОПК отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител след погасяване на публичните задължения, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5 от същия кодекс - когато актът, с който е установено публично вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението. Съдът е установил също така, че между страните не се спори, че задължението в размер на 284 131,51 лв. главница и лихви не е погасено от "А. МТВ" ООД, както и че не е отпаднало основанието за установяване на публичните задължения, а също и че не са изпълнени условията по чл. 208, ал. 3 във връзка с чл. 199, ал. 2 ДОПК според която без съгласието на публичния взискател длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, в който случай обезпечението следва да бъде отменено. По повод прехвърляне на трети лица на моторните превозни средства, които били обезпечени от публичния изпълнител, съдът е изложил мотиви, че съгласно чл. 264, ал. 2 ДОПК това може да се случи след представяне на декларация от прехвърлителя, че няма непогасени публични задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения. Според съда съгласно чл. 451, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 206, ал. 1 ДОПК е налице забрана за извършване на разпоредителни сделки със запорираните вещи под страх от наказателна отговорност - чл. 217, ал. 3 НК и затова извършените разпоредителни сделки с процесните вещи е непротивопоставимо на публичния взискател съгласно чл. 206, ал. 1 ДОПК. Наред с това съдът е посочил, че не са налице и условията по чл. 197, ал. 3 ДОПК за отмяна на обезпечителните мерки поради обстоятелство, че длъжникът не е представил обезпечение в пари, неотменима и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което изводът на съда е, че липсват основания за отмяна на наложените запори върху движимите вещи на дружеството-жалбоподател. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК се съдържа в Г. Ч. "Отмяна на влезли в сила съдебни актове". Касае се за извънинстанционен контрол на вече влезли в сила съдебни актове, поради което основанията за това са лимитативно изброени в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В това производство не се разглеждат оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК В чл. 239, т. 1 АПК на същата разпоредба законодателят е предвидил, че съдебният акт се отменя, макар да е влязъл в сила, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, което означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или на бездействие на страната. Затова новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно да не са могли да бъдат известни на страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК разбира се няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване да следва приключване на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи или друго обективно препятствие. В процесния случай представените с искането за отмяна искови молби от трети лица, на които възбранените моторни превозни средства са прехвърлени, не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В решението, чиято отмяна се иска съдът изрично е изложил мотиви, че извършените разпоредителни сделки със запорираните вещи не са противопоставими на публичния взискател и за наличието на забрана за извършването на такива разпоредителни сделки под страх от наказателна отговорност. Наред с това следва да се има предвид, че предявените искове пред Районен съд - гр. К. не представляват основание по чл. 239, т. 1 АПК, тъй като няма никакви данни те да са били предявени по време на разглеждане на делото и въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. В същото време, както правилно е отразено в писмения отговор на ответника по искането за отмяна, дори тези искове да се били предявени по време на разглеждане на делото, то като се има предвид, че първоинстанционният съд в решението се е разгледал приложението на чл. 264 ДОПК, не може да се твърди, че е налице ново доказателство или ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че искането за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение е неоснователно и като такова на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по искането за отмяна, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение