Решение № 2267 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4900/2013 г.

Решение № 2267 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4900/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мухаммад Имран, гражданин на Пакистан, срещу решение № 1210 от 21.02.2013 г., постановено по адм. дело № 11067/2012 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) - не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Мухаммад Имран срещу решение № 739 от 1.11.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма, като същият е съобразен с целта на ЗУБ. Изложените от лицето причини не представлявали материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. От проведените интервюта се установявало, че молителят не е бил лично преследван в своята родина поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Не били сред основанията, обосноваващи необходимост от предоставяне на хуманитарен статут посочените от молителя основания, позоваващи се на общата обстановка в Пакистан. Жалбоподателят не заявявал данни за оказано спрямо него насилие или да е бил заплашван по какъвто и да е начин от лица или организации, поради което да се приеме, че страхът му да се завърне в държавата по произход е основателен. Първоинстанционният съд е анализирал и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2009 г. на Съда на Европейския съюз. В съответствие с информацията относно ситуацията в Пакистан, съдържаща се в справка рег. № 584 от 1.02.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, административният съд е приел, че макар и обстановката в страната да е несигурна, поради увеличаване на атаките срещу цивилни граждани и нарушаване на човешките права, не са налице данни за въоръжен конфликт в страната и насилието в Пакистан да е достигнало изключителна степен. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. В тази връзка неоснователни се явяват изложените в касационната жалба твърдения, че съдът е изложил формални съображения и не е взел предвид фактите за личната история на молителя. В мотивите си съдът е съпоставил законовите предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ с твърденията на чужденеца и изложените от него факти в проведените интервюта. Никъде в сведенията за себе си молителят не е посочил, че е бил преследван поради раса, религия, националност, убеждения, принадлежност към социална група и други причини, които биха били основание за предоставяне на статут на бежанец. По делото липсват данни лично той да е бил преследван от властите поради обстоятелства, които законът предпоставя за закрила по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Търсещият закрила се позовава преди всичко на несигурната обстановка в Пакистан. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която, основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно съдът е приел, че лично по отношение на чужденеца не е имало заплахи за живота, сигурността и свободата му поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт. Липсват данни да е бил и обект на унизително или нечовешко отношение или наказание. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2009 г. на Съда на Европейския съюз. В съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Пакистан, съдържаща се в представената по преписката справка от 1.02.2012 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, административният съд е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От данните по предоставената информация не може да се направи извод, че степента на насилие е масово и безогледно. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,