Решение № 1622 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11538/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. С. Г. и В. С. Г. от гр. София, чрез процесуалния представител адв. Москов, срещу Решение 18169 от 27.09.2024 г., постановено по адм. дело 7982/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата им против Решение 341 от 25.05.2023 г. на Столичен общински съвет /СОС/, с което е одобрен план за регулация и застрояване /ПР3/ на м. [ж.к.] и план схеми на инженерната инфраструктура и план схема Недвижими културни ценности , в частта за поземлени имоти с идентификатори 68134.606.441, 68134.606.446 и 68134.606.442, както и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд при постановяване на съдебното решение не се е съобразил с приетата по делото съдебно-техническа експертиза, който потвърждава незаконосъобразността на оспореното решение на СОС. По същество се излагат доводи за незаконосъобразност на решението на СОС в оспорената му част. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени решението на СОС в оспорената му част, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците. Ответникът Столичен общински съвет, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Е. А. Г. и Н. Т. К., редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Ценов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от В. Г. и В. Г., срещу Решение 341 по Протокол 77/25.05.2023 г. на СОС, с което е одобрен проект на ПР3 на м. [ж.к.], ведно с план схеми на инженерната инфраструктура и план схема Недвижими културни ценности , в частта за поземлен имоти с идентификатори 68134.606.441 и 68134.606.446, съставляващи УПИ VI 441, 446, кв. 36, както и за имот с идентификатор 68134.606.442, съставляващ УПИ VII - 442, кв. 36, собственост на жалбоподателите. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на решението на СОС в оспорената му част, тъй като същото е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът приема също така, че в случая са съобразени от административния орган предварителните договори по чл. 17, ал. 3 от ЗУТ, включително относно поземлени имоти с идентификатори 68134.606.441 и 68134.606.446, от които да се образува нов УПИ, както и че на заседания на Общинския експертен съвет по устройство на територията по отношение на процесните имоти са разглеждани входирани възражения, като липсва възражение от жалбоподателите касаещо предвижданото застрояване в собствения им имот. Въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът обосновава и извод, че в процесния план е съобразено разположението на сградите, които се предвижда да се изградят в имотите с изискванията на чл. 32, ал. 3 от ЗУТ, като разстоянието между сградите удовлетворява тези изисквания. По отношение запазването на съществуващата сграда в имот с идентификатор 68134.606.442 административният съд приема, че при подобен план, какъвто се явява процесният, липсва задължение за запазване на всяка една законно изградена или търпима сграда, а в правомощието на органа при оперативна самостоятелност е да реши дали да се запази дадена сграда или не. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Относимите към спора факти не са изяснени, което е и пречка за надлежна проверка за правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2, изр. второ и ал. 5 от АПК, във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, произнасяйки се без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства. Съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспореното решение в частта, с която се одобрява ПРЗ за УПИ VII - 442, кв. 36, собственост на жалбоподателите, и съседен УПИ VI 441, 446, кв. 36, без обаче да бъде отчетена спецификата на процесния план и установявайки само, чрез приетата по делото съдебно-техническа експертиза, спазване на изискването за разстояние по чл. 32, ал. 3 от ЗУТ между новопредвидените сгради в двете УПИ-та. В процесния случай, доколкото оспореният ПУП е за преструктуриране на жилищен комплекс по смисъла на § 5, т. 24 от ДР на ЗУТ, процесните имоти са част от цялостната концепция за устройствено планиране на района, при която административният орган следва да изпълни задължението си по чл. 6 от АПК да избере осъществимата най-икономично и благоприятна за държавата и обществото възможност, както и да спази изискването на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. В тази връзка определящо за правилното решаване на спора е било да се установи съответствието на решението в обжалваната част с изискванията на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, според който предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да позволяват целесъобразно устройство на урегулирания поземлен имот. Доказателства в този смисъл по делото не са събрани, като допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза не изяснява посочените факти, тъй като задачи на вещото лице в този смисъл не са поставени. По делото не е изяснено също така как имотът на жалбоподателите е бил урегулиран с предходния план и не е установено в какво се изразяват промените в регулацията и застрояването по одобрения с оспореното решение ПУП ПРЗ, както и дали е възможна промяна в предвиденото застрояване в УПИ VII - 442, кв. 36, в съответствие с доводите на жалбоподателите и при спазване на законоустановените изисквания. Същевременно от първоинстанционния съд не е съобразено, че с решението на СОС се одобрява ПУП ПРЗ за преструктуриране на жилищен комплекс - план, който намира своята специална регламентация в чл. 22 от ЗУТ. В случая специалният текст не е обсъден от съда и не са изложени съображения за съответствието на одобрения ПУП - ПРЗ за преструктуриране на м. [ж.к.] със специфичните изисквания на плана по чл. 22 от ЗУТ, в частност спазването на изискванията по ал. 6 на чл. 22 от ЗУТ. При липсата на безспорни установявания по делото на основни релевантни въпроси по спора и на основание чл. 171, ал. 2, изр. второ от АПК, съдът е следвало да допусне съдебно-техническа експертиза в изпълнение на задължението му да съдейства за установяване на обективната истина. Именно безспорните фактическите констатации чрез допускането на допълнителна съдебно-техническа експертиза и служебното събиране на относими писмени доказателства биха обосновали и правния извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на решението в оспорената му част. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на решението на СОС в оспорената му част като попълни делото с всички допустими и относими доказателства, обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,