Решение № 12774 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9686/2014 г.

Решение № 12774 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9686/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ангел Атанасов Георгиев, от гр. Бургас, чрез пълномощника му - адв. Милен Козарев, против Решение № 6168/09.05.2014 г. по адм. дело № 1713/2014 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - Висш съдебен съвет /ВСС/, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Величков, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът: Административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура-гр. Бургас, чрез пълномощника му - зам. административен ръководител на Окръжна прокуратура-гр. Бургас Красимира Кателиева, също оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение, като правилно. Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и преди изтичане на определения от съда срок, по аргумент от чл. 62, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 323, ал. 4 от ЗСВ. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховен административен съд, шесто отделение е отхвърлил жалбата на Ангел Атанасов Георгиев, против Решение по т. 45 на Протокол № 1/09.01.2014 г. на заседание на ВСС, с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ - освобождаване от длъжността заместник на административния ръководител - заместник окръжен прокурор на Окръжна прокуратура /ОП/-гр. Бургас, като неоснователна. За да постанови този правен резултат и въз основа на установените факти, съдът е приел, че оспореното решение на дисциплинарно наказващия орган е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на мотиви, както и в съответствие с приложимия материален закон. Според съда оспорващият е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състав на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ - системно неспазване на сроковете предвидени в процесуалните закони, имайки предвид данните за неприключили в срока по чл. 242, ал. 3, вр. с ал. 1 от НПК, четири броя досъдебни производства, по които оспорващият не е осъществил правомощията си като прокурор. Съдът е отхвърлил оплакванията на оспорващия за липса на вина, поради наличие на обективни причини за неизпълнение на тези правомощия в срок, а именно за прекомерна натовареност на прокурор Георгиев в ОП-Бургас и задълженията му на заместник на административния ръководител - заместник окръжен прокурор на ОП-гр. Бургас. Възприел е изцяло мотивите на обжалваното решение, за отсъствие на други обективни причини, приемайки, че причина за неспазване на месечения срок по цитираните в решението четири досъдебни производства, е изцяло в поведението на прокурор Георгиев, който не е показал умения да планира в срок "личните административни и прокурорски задължения". По този начин е обосновал доказаност на нарушението, а с това и законосъобразност на оспореното решение, с което му е наложено съответно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ. Решението е правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с установените по делото релевантни факти. Пред първоинстанционния съд не е бил спорен факта на забава от страна на касатора, да приключи в срока по чл. 242, ал. 3 от НПК, визираните в решението на ВСС четири броя досъдебни производства / ДП № 310/2007 г., ДП № 476/2007 г; ДП № 57/2012 г. и ДП № 34/2010 г./, което е бил длъжен да направи в най-кратък срок, но не по-дълъг от един месец от получаване на делата. Не е била спорна и забавата, която е в рамките от четири месеца, седем месеца и година и четири месеца. Спорни са били изводите на дисциплинарно наказващия орган за отсъствие на обективни причини за тази забава, представляваща неспазване на процесуален срок, предвиден в НПК. При тази преценка за наличие на такива обективни причини, тричленният състав на ВАС, правилно е обосновал изводи за отсъствието им. Настоящият състав споделя тези изводи, като също счита, че посочените от касатора пред решаващия, а и пред касационния съд, обективни причини за неспазване на този процесуален срок, не са такива, които изключват вината му. Установената от органа и съда натовареност на ОП-Бургас, спрямо страната и персонално натовареността на прокурор Георгиев за проверявания период, спрямо останалите прокурори в ОП-Бургас и страната, не е прекомерна, а около и нас средната, на база годишни резултати. По-голямата натовареност в определени периоди, не обуславя извод за обективна невъзможност на касатора да осъществи в срок правомощията си по чл. 242, ал. 1 от НПК, спрямо посочените четири дела, защото както правилно е констатирал съда, при същата натовареност на останалите прокурори, няма установени от тях просрочия. Не представлява по-голяма натовареност, а напротив по-голяма отговорност изпълнението от Георгиев и на административните задължения, като заместник на административния ръководител - зам. окръжен прокурор на ОП-Бургас. Съвместяването на последните, наред с правомощията му на прокурор в ОП-Бургас, не трябва да са в ущърб на последните, т. е тези му задължения като зам. окръжен прокурор, не могат да бъдат изтъквани като обективна причина за допуснатото дисциплинарно нарушение, нямаща връзка с неговото субективно отношение към това нарушение. Поради това, като не е уважил този довод на касатора, като основание за изключването на вината му по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ, съдът е приложил правилно закона. Пред настоящата инстанция касаторът навежда и други такива причини, изключващи отговорността му, а именно: здравословно състояние, сложност на получените за разрешаване дела, задържането му под стража. Тези причини са били поддържани и пред дисциплинарния състав, който ги е отхвърлил с подробни мотиви към взетото от него решение, възприето от ДНО и от решаващия съд. Касационният съд намира оплакванията срещу обжалваното решение, за наличие на такива причини, за неоснователни. По делото е установено, че касаторът е имал здравословни проблеми за кратък период от време, както и че е бил задържан под стража, също за такъв период от време, обхващащ проверката. Тези установявания обаче не изключват личната отговорност на касатора, като прокурор и не го освобождават от задълженията му да приключи получените четири ДП-ва в срока по чл. 242, ал. 3 от НПК, защото спазването на този срок е от съществено значение за участниците в тези производства и за обществото и е същностна проява на прокурорската работа. Сложността на получените ДП-ва, също не е аргумент, защото такива дела са възлагани и на останалите прокурори, при които няма констатирани забави, а касае наличието на умения у прокурор Георгиев да планира своевременно "личните си административни и прокурорски задължения", както правилно е прието от съда. Предвид изложеното настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за доказаност на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ, както от обективна, така и от субективна страна. На следващо място касаторът оспорва вида на наложеното наказание, възприето от съда за законосъобразно. Не е допуснато нарушение от ДНО, при избора на това наказание и налагането му. По аргумент от чл. 320, ал. 3 от ЗСВ, ВСС като ДНО, не е обвързан от предложението на дисциплинарния състав относно вида на наказанието. В случая липсва кворум и съответно решение по направените предложения за друго по вид наказание, а като валидно и при наличие на кворум по чл. 320, ал. 4 от ЗСВ, е само решението на ВСС за наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ. Това наказание е индивидуализирано правилно и същото отговаря на критериите по чл. 309 от ЗСВ, поради което като е приел, че е адекватно на извършеното, съдът не е нарушил закона. При това правомощието за определяне на вида и размера на наказанието е на ДНО, а не на съда. Предмет на съдебна проверка е законосъобразността на обжалваното решение, а не неговата целесъобразност. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия