Решение № 7158 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9780/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на З. Ш. от гр. София, чрез адв. Ненов, срещу Решение 5059 от 25.07.2023г., постановено по адм. дело 9251/2022г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и процесуалния закони и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспореното от него Решение 2153-21-314 от 14.09.2022г. на Директор на ТП на НОИ София град, както и потвърденото с него разпореждане [номер] по прот. N53201 от 01.06.2022г. на Ръководител ПО в същото ТП на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Ръководител ТП на НОИ София град счита жалбата за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Ш., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че точно е бил определен размера на отпуснатата на лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. с оглед правилното зачитане на положение от нея труд на длъжността лечител . Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и събрани допустими доказателства, които са обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба, касаещи претенцията за зачитане от различна категория на положения от нея труд на длъжност лечител , то следва да се посочи, че спорните периоди са по представени осигурителни книжки на лицето за времето от 01.01.1996г. - 31.03.2016г. като самоосигуряващо се лице в едноличен търговец З. Шчербак и за периода 01.04.2016г. 31.12.2021г. в Неконвенционален метод Шчербак ЕООД със седалище в гр.София, чийто едноличен собственик на капитала е самата Шчербак. Твърденията на защитата на касационния жалбоподател се свързват на първо място със сочено противоречие между закона КСО и неговия чл.104 ал.1 в частта съобразно характера и особените условия на труд и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране(НКТП), която рестриктира(чрез изчерпателни списъци) отнасянето на определени трудови функции към съответна категория труд. Счита се, че по този начин уредбата на вторично ниво на правно регулиране противоречи на тази на първично(на закона). На следващо се счита, че по същество вредността и тежестта на условията на труд, предпоставят отнасяне на труда на Шчербак поне към втора категория, но това е останало неизяснено от първостепенния съд, който не е допуснал относими доказателствени искания в тази насока. Този състав на касационната инстанция намира, че тези доводи не могат да се споделят. На първо място и извън спора дали НКТП противоречи на по-висок по степен нормативен акт(закон), то за да се установи тезата на касационния жалбоподател, то следваше самият той да посочи поне отправната точка за сравнение, касателно търсените от него идентични вредност и тежест на конкретно изпълняваната трудова функция от Шчербак с такива, включени в изброените в НКТП или в отменения, но приложим за периода до 01.01.2000г. ПКТП. Видно е от многократно цитираното в касационната жалба решение на ВАС на РБ - 2280 от 06.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 5402/2022 г., VI о., че в него е извършена преценка за правото по отношение приложението на чл.2, т.12 от НКТП за записа работници и специалисти, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения и съобразно разясненията в чл.9 ал.20-22 от Инструкция 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП. Т.е. по този казус е била извършена конкретна преценка дали изпълняваната функция покрива записа. В настоящия случай обаче защитата на Шчербак не търси преценка дали труда на лицето като лечител попада в някоя от хипотезите, посочени по чл.1 или чл.2 от НКТП, а счита, че съдът сам е следвало да установи, след събиране на съответни доказателства, че този труд(нормативно регламентиран с Наредба 7 от 1.03.2005 г. за изискванията към дейността на лицата, които упражняват неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве) следва да бъде отнесен като такъв от втора категория с оглед тежките, нездравословни условия, при които се полага. Тази задача обаче не може да бъде изпълнена в съдебното производство, касаещо преценката на правото на пенсия на лицето. Това е така, защото по силата на законова делегация чл.104 ал.1 КСО само Министерският съвет може да определи кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия при които той се полага. Т.е. съдът няма правомощието да приеме, че след като МС е използвал погрешна методология и чрез изчерпателни списъци с посочени длъжности и работните места, е очертал кръга на попадащите в първа и втора категория на труд, сам и на собствено основание да причисли труда на лечителя към вече изброените било в чл.1 или чл.2 от Наредбата. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по останалите спорни обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмени бележки, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,