Решение № 12029 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6130/2009 г.

Решение № 12029 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6130/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов, в качеството му на директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, срещу Решение № 341 от 9.03.2009 г. по адм. дело № 2322 по описа за 2008 г. на Административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Корабно обзавеждане" АД не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството по делото е бил АПВ под № 810244 от 23.06.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 468 от 14.08.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. Същият е издаден по повод искане за прихващане или възстановяване от 3.06.2008 г. и извършена във връзка с него проверка, в хода на която е установено от фактическа страна, че на акционерното дружество е издаден ДРА № 2654 от 21.09.2005 г. от данъчен орган при ТДД - гр. Варна, като същият е по повод осъществена ревизия на същото по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.03.2000 г. - 31.07.2004 г. Същият е обжалван по административен ред, като с Решение № 1040 от 17.11.2005 г. е отменен посочения ревизионен акт в обжалваната част и е върната преписката на директора на ТДД - гр. Варна за възлагане извършването на ревизия на дружеството за законосъобразно определяне на задълженията по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 09.2002 г., м. 10.2002 г., м. 04.2003 г., м. 02.2004 г. и м. 05.2004 г. Издаден е РА № 0300637 от 25.04.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, с който са определени на ревизираното дружество, а именно за ДДС общо в размер на 37 963.95 лв. и 1 140.91 лв. лихва за забава или задължение общо в размер на 39 113.00 лв. При административното обжалване е постановено решение № 368 от 3.07.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна, с което е потвърден посочения РА. Последният е отменен с влязло в сила Решение № 785 от 23.10.2007 г. по адм. дело № 1452 по описа за 2006 г. на ВнОС, оставено в сила с Решение № 4780 от 22.04.2008 г. по адм. дело № 12702 по описа за 2007 г. на ВАС, I А отделение. По повод този факт е направено процесното искане за прихващане и възстановяване от 23.06.2008 г., като при издаване на обсъждания сега АПВ от 23.06.2008 г. е констатирано, че по посочения, вече отменен, РА има частично погасяване, поради прихващане по повод издадени 5 броя АПВ за сумата 4 796.40 лв. Последната се явява недължимо събрана сума за данъци, подлежаща на възстановяване, съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Преценено е, че следва да се възстанови и сумата от 940.21 лв., представляваща законна лихва за забава върху посочената недължимо събраната сума от датата на прихващане по 5-те броя АПВ до датата на издаване на процесния административен акт. Административният орган е отказал с него възстановяване на сумата 5 309.91 лв. по отменения РА от 25.04.2006 г., която е със знак минус, т. е. за възстановяване, понеже е сумарна величина от процесните периоди и е налице ДРА № 2654 от 21.09.2005 г. от данъчен орган при ТДД - гр. Варна, който не е бил обжалван и е влязъл в сила в една част, а тя е във връзка с осъществявана процедура по чл. 77, ал. 1 от ЗДДС (отм.) от задълженото лице. Установено е, че към 23.06.2008 г. молителят има изискуеми неплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, поради което с процесния АПВ от 23.03.2008 г. е извършено прихващане на недължимо платени и събрани суми, подлежащи на възстановяване в общ размер на 5 736.61 лв. (4 796.40 лв. главница + 940.21 лв. лихва). Първият спорен момент при административното и съдебното обжалване на този АПВ е относно отказа с него да се възстановява сумата 5 309.91 лв. Вторият спорен момент е бил относно поредността на прихванатите суми, като административният орган е приел, че следва да се прихване първо лихвата, определена с влязъл в сила РА, по който вече главницата е погасена (платена (прихваната) преди следващите във времето главници по влезли в сила РА № 0300531 от 31.03.2006 г. и РА № 0301931 от 15.06.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна. Според него е неправилно да се прихванат единствено и само всички главници от всички влезли в сила РА на молителя и едва тогава лихвите по тях. По този начин не се явява нарушена разпоредбата на чл. 169 от ДОПК и чл. 92, ал. 6 от ЗДДС. По повод първия спорен момент съдът е приел, че АПВ е незаконосъобразен, понеже в ДРА № 2654 от 21.09.2005 г. от данъчен орган при ТДД - гр. Варна установеният ДДС за внасяне и за възстановяване са посочени в отделни колони и крайният резултат - определеното задължение за внасяне е разликата между двете стойности. С частичната отмяна на акта се отменя и задължението за внасяне като не се коригират извършваните от търговеца прихващания. По повод втория спорен момент съдът е приел, че възражението на жалбоподателя е основателно, понеже данъчното задължение възниква по силата на закона в данъчния период, за който се отнася, а установяването му става в един по-късен момент от компетентния затова орган. Актът, който се издава от него е изпълнително основание. Съгласно чл. 169, ал. 4 от ДОПК задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им. В процесния случай задълженията за ДДС възникват в периода, за който се отнасят, а не в периода, в който е издаден РА за установяването му. С по-късния по време на издаването му РА са установени по-рано възникнали задължения за данъци и именно те е следвало да бъдат прихванати в установената от ДОПК поредност. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Както беше посочено по делото са спорни два момента. От събраните по делото доказателства, включително и приложената административна преписка се установява, че действително при издаване на ДРА № 2654 от 21.09.2005 г. от данъчен орган при ТДД - гр. Варна е осъществявана процедура по чл. 77, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и за данъчни периоди м. 09.2002 г., м. 10.2002 г., м. 04.2003 г., м. 02.2004 г. и м. 05.2004 г., като една част от него е влязъл в сила като необжалван. От мотивите на процесния административен акт не може конкретно да се установи как е формирана сумата 5 309.91 лв., представляваща такава за възстановяване по ревизионния акт от 25.04.2006 г., понеже с частичната отмяна на ДРА се отменя и задължението за внасяне като не се установява как и дали са коригирани извършваните от търговеца прихващания за същи тези периоди. Мотивите на административния акт не са ясни, а и по делото не е изслушвана съдебно-счетоводна експертиза. По повод втория спорен момент относно реда за погасяване на задълженията няма пречка да бъдат прихванати задължения за лихва относими към вече погасени задължения за данъци по РА, издаден по-рано, но относим към последващ във времето ревизиран данъчен период, и след това да бъдат прихванати главници по същия характер задължения, установени с РА, издаден по-късно във времето относно предходен във времето ревизиран данъчен период. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение