Решение № 16052 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13583/2009 г.

Решение № 16052 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13583/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по молба на Васил Стоилов Панев и Лида Георгиева Панева, представлявани от адв. Найденов за отмяна на влязлото в сила определение № 10172/8.10.2008, постановено по адм. дело № 9979/2008, с което е оставено в сила определение № 262/20.05.2008 година по адм. дело № 75/2008 г. на Административен съд град Пазарджик. Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, а в молбата по същество се развиват съображения за неправилност на определенията, поради допустимост на жалбата на Лида Панева пред първоинстанционния съд и се прави искане за постановяване на решение по съществото на спора. Ответникът - началникът на ДНСК - град София не е взел становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С определение от 20.05.2007 година по адм. дело № 75/2008 година на Административен съд град Пазарджик е оставена без разглеждане жалбата на Лида Георгиева Панева от с. Варвара, община Септември срещу отказа на началника на ДНСК - София за връчване на заповед № РД-14-294/14.07.2004 година, обективиран в писмо № ПЗ-1719-00-286/15.01.2008 година. АС е изложил мотиви, че посоченото писмо не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а представлява законово задължение на административния орган по чл. 61, ал. 1 от АПК, което той е изпълнил по отношение на жалбоподателката. Определението на АС Пазарджик е оставено в сила с Определение от 8.10.2008 г., постановено по адм. дело № 9979/2008 година на Върховния административен съд, второ отделение. ВАС е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд, посочвайки, че оспореното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Молителите искат отмяната на влезлите в сила определения, като се позовават на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, и представят писмени доказателства, с които обосновават обстоятелството, че построената жилищна сграда в УПИ V-596 в кв. 46 по плана на с. Варвара е включена в кадастралния план, регистрирана е данъчно, издадена е скица за нея и е прехвърлена на трето лице с нотариален акт № 163/2008 година. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК допуска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, въпреки че е положила дължимата се грижа за водене на процеса. От съдържанието на молбата за отмяна следва да бъде направен извода, че тя има характер на касационна жалба срещу влязлото в сила определение на ВАС и оплакванията в нея касаят единствено съществото на съдебния спор, развил се пред двете съдебни инстанции. Представените писмени доказателства са неотносими към характера на акта, предмет на правния спор и не могат да променят неговата характеристика на уведомително писмо. Административното производство обаче е двуинстанционно (изрично прогласено с разпоредбата на чл. 131 от АПК), с оглед на което е недопустимо предявяването на касационна жалба срещу влязло в сила определение, постановено от тричленен състав на ВАС в касационно производство. Жалбоподател пред двете съдебни инстанции се била само молителката Лида Георгиева Панева. Молителят Васил Стоилов Панев не е участвал в административното производство, поради което може да иска отмяна на влязъл в сила акт само по реда на чл. 246 от АПК - като трето неучаствало лице, спрямо което решението е неблагоприятно. Такова искане в молбата за отмяна не е направено, нито са представени доказателства в подкрепа на такова становище. Но дори и да е имал качеството на трето неучаствало по делото лице, с оглед на данни по делото, че сградата представлява съпружеска имуществена общност, то към датата на подаването на молбата за отмяна за него не е бил налице правен интерес от искане за отмяна, поради обстоятелството, че имотът е прехвърлен на трето лице и вече не е собственост на молителите. Предвид на изложеното, молбата за отмяна като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав