Решение № 1405 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2012 г.

Решение № 1405 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Сидо Андрей (SIDO ANDREY), гражданин на Руската Федерация, срещу решение № 2463 от 15.10.2012 г. по адм. д. № 1942/2012 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Отказ с рег. № 18114/26.04.2012 г. на директора на ОД на МВР - Варна, с който е отказано на касатора продължаване срока на пребиваване в Република България. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответната страна - директорът на ОД на МВР - Варна, не взима становище по основателността на жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед на заявеното касационно оплакване, жалбата е неоснователна. С оспореното решение № 2463 от 15.10.2012 г. по адм. д. № 1942/2012 г. Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Сидо Андрей срещу Отказ с рег. № 18114/26.04.2012 г. на директора на ОД на МВР - Варна, с който на осн. чл. 141б, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР (Правилника да прилагане на Закона за чужденците в Република България), чл. 26, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЧРБ (Закона за чужденците в Република България) е отказано на касатора продължаване срока на пребиваване в Република България и същият е предупреден в срок до 14 дни от уведомяването за постановения индивидуален административен акт да напусне територията на страната. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че административният орган е направил законосъобразен извод относно наличието на предпоставките по чл. 26, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, както и неизпълнението на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 2 от ППЗЧРБ, вр. чл. 22, ал. 2 от ЗЧРБ, тъй като чужденецът не е представил входна виза и печат за последното му влизане в Република България. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно нормата на чл. 22, ал. 1 от ЗЧРБ пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на издадена виза по чл. 9а, ал. 2 от същия закон (т. 1), международни договори за безвизов или облекчен визов режим (т. 2) и разрешение на службите за административен контрол на чужденците (т. 3). От друга страна, на основание алинея 2 на същата разпоредба по изключение, когато това се налага от държавния интерес или от извънредни обстоятелства, службите за административен контрол на чужденците могат да продължат срока на пребиваване на чужденец над разрешения с визата срок по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Най-сетне, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2 от ППЗЧРБ за продължаване на срока за пребиваване в Република България по причини от хуманитарен характер или по причини, свързани с извънредни обстоятелства, или по сериозни лични причини на чужденец, който е влязъл в страната с валидна виза или по безвизов режим, преди изтичането на срока им представя в дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или ОДМВР редовен документ за задгранично пътуване и подава заявление по образец съгласно приложение № 2, към което прилага копие от страниците на документа за задгранично пътуване със снимката, личните данни, входната виза и печата за последното влизане в Република България. В случая е безспорно, че касаторът Сидо Андрей е чужденец, по смисъла на чл. 2 ЗЧРБ, който е сезирал компетентния административен орган - директора на ОД на МВР - Варна с искане по чл. 11 от ППЗЧРБ, вр. чл. 22, ал. 2 от ЗЧРБ за продължаване на пребиваването му в страната по хуманитарни причини (за стационарно лечение). Безспорно е също така, че след изтичане на определения от административния орган срок чужденецът не е представил в ОД на МВР - Варна входна виза и печат за последното му влизане в Република България, поради което правилно Административен съд - Варна е приел, че предпоставките по чл. 11, ал. 1, т. 2 от ППЗЧРБ, вр. чл. 22, ал. 2 от ЗЧРБ за издаване на облагоприятстващ за касатора административен акт не се изпълнени, а постановеният отказ на административния орган е законосъобразен при липса на основанията по чл. 146 от АПК. В този смисъл релевираните касационни доводи, че непредставянето на входна виза и печат за последното влизане на чужденеца в Република България не са достатъчни за да приеме административният орган, че не са изпълнени изискванията на приложимия материален закон, са неоснователни. На основание чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая до Сидо Андрей е изпратено съобщение рег. № 14173/2.04.12 г. (получено на 9.04.12 г.) за представяне на посочените документи, но в определения 3-дневен срок касаторът е представил договор за наем на недвижим имот, нотариален акт за покупка на недвижим имот в гр. Варна и копие от удостоверение за продължително пребиваване № 175 от 20.08.08 г. Видно от служебно събраните от административния орган доказателства, с определение № 54/17.12.09 г., влязло в сила на 17.12.2009 г., по НОХД № 2786/09 г. на Районен съд - Добрич, е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което Сидо Андрей е признат за виновен за това, че на 20.08.2008 г. съзнателно е ползвал неистински официален документ за самоличност, който е представил пред сектор "Миграция" при ОД на МВР - Добрич, за да получи статут на пребиваване в страната - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от НК, както и за съставяне на неистински официални документи при условията на продължавано престъпление в периода 2002 г. - 2003 г. в гр. Варна - престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С одобреното от Районен съд - Добрич споразумение, което на осн. чл. 383, ал. 1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда, Сидо Андрей е осъден на осн. чл. 381, ал. 8 от НПК, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 г. и 6 месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години. Следователно при наличните данни за осъдителна присъда за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода, изводите на решаващия съд за наличието на законовите предпоставки по чл. 26, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, са съобразени с материалния закон. Най-накрая, правилно Административен съд - Варна е приел, че стационарното лечение на Сидо Андрей в Неврологично отделение на МБАЛ - Варна (Транспортна болница) с поставена диагноза "увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел L5-S1 и L1 L2 - поясна дископатия, дясностранен LSR" е продължило само три дни (от 28.03.12 г. до 31.03.12 г.), като към датата на произнасяне на административния орган, заявената хуманитарна причина (за стационарно лечение) е била отпаднала, вкл. предписаният 20-дневен домашен стационар. В този смисъл, както правилно отбелязва в мотивите си решаващият съд, дори всички изискуеми документи по чл. 11, ал. 1 от ППЗЧРБ да бяха надлежно представени от касатора, същите не доказват съществуването на хуманитарна причина, обуславяща продължаване на пребиваването на чужденеца в Република България. Изложените доводи в касационната жалба за наличието на придобит недвижим имот в страната, регистрирано търговско дружество със седалище в гр. Варна, благоприятният климат за балнео-санаториално лечение и сключен граждански брак в Република България (Удостоверение от 5.11.2009 г. на Община Врана) с руската гражданка Татяна Анатольевна Агафонова, са неотносими към предмета на правния спор с оглед правното основание на постановения отказ на административния орган. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на Сидо Андрей срещу Отказ с рег. № 18114/26.04.2012 г. на директора на ОД на МВР - Варна, Административен съд - Врана е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, поради което при липса на отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, съдебен състав на седмо отделение