Решение № 11 от 13.1.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002100190/2024 г.
ВКСIV гражданско отделение13.01.2025 г.докладчик Хрипсиме Мъгърдичян
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. С. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.“ №, вх., ап., за отмяна на влязлото в сила решение № 3174 от 15.06.2023 год., постановено по в. гр. дело № 4361/2023 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Ж с- в, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба с вх. № 234446 от 21.08.2023 год., конкретизирана с молба с вх. № 367080 от 20.12.2023 год., от ответника В. С. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 3174 от 15.06.2023 год., постановено по в. гр. дело № 4361/2023 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Ж с-в, с което е потвърдено решение № 2525 от 20.02.2023 год., постановено по гр. дело № 20562/2022 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 125 с-в, в частта му, в която са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу молителя искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 200 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 556.55 лв. – главница, представляваща цена за топлинни услуги за периода от м.12.2018 год. до м.04.2020 год. за топлоснабден имот, находащ се в гр. С., ул. „Б.“ №, вх., ап., аб. №; 10.50 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 год. до 22.12.2021 год.; 43.40 лв. – главница, представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.01.2019 год. до м.04.2020 год. и 9.27 лв. – мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.02.2019 год. до 22.12.2021 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.01.2022 год. до окончателното им погасяване и В. С. В. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ направените разноски във въззивното производство в размер на 100 лв. Молителят твърди, че не дължи присъдените суми, тъй като в изравнителната сметка за ползвана топлинна енергия освен вписаните показания срещу съответните помещения на собствения му апартамент – хол, две спални и кухня, бил посочен и разход на топлинна енергия за баня, в което помещение нямало отоплително тяло. Отоплителни тела в баните нямали и апартаментите, които били огледални на апартамента на молителя в същата сграда и за тези апартаменти не се начислявала употребена топлинна енергия за бани. Счита, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, а именно заверени копия от изравнителни сметки на апартаменти от сградата, в която се намира апартамента на молителя и са огледални – №, №, № и №, според които на собствениците на посочените апартаменти не била начислявана ползвана топлинна енергия за помещение баня, поради липсата на отоплително тяло. Според молителя тези писмени доказателства са от съществено значение за решаващите правни изводи на съда в решението, чиято отмяна се иска, т.е. твърди, че се е осъществило основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД счита, че молителят не се сочи нови или новооткрити факти и не прилага писмени доказателства. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение. Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу влязло в сила решение в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, са тези новооткрити /а не нововъзникнали, съответно новосъздадени/ факти и документи за тях, за наличието на които, въпреки положената дължима грижа, страната не е знаела или, макар да е знаела за тези факти, не е била в състояние да се снабди с документите, които ги удостоверяват, до приключване на устните състезания пред последната инстанция по същество. Т.е., разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК дава защита на страната, в случаите, когато делото не е било попълнено с релевантни за спора обстоятелства и доказателства, не по нейна вина. От посоченото следва, че новите обстоятелства или писмени доказателства /в т.ч. и тези доказателства, създадени след предявяване на иска – чл. 235, ал. 3 ГПК/ трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, поради което при надлежното им посочване са могли да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му. Освен това тези обстоятелства и доказателства трябва да не са били посочвани и представяни в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са били обсъждани от инстанцията по същество при постановяването му. Наред с това новите доказателства могат да обосноват отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК и когато са създадени след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, но те трябва да установяват обстоятелства от значение за спорното право, които са съществували към този момент. Тези нови обстоятелства и доказателства трябва да са от съществено значение за делото, т.е. да подкрепят твърденията на страната и при вземането им предвид да се обоснове друг правен резултат от спора, различен от този в постановеното по делото решение. Под обстоятелства от съществено значение за делото разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК има предвид факти от действителността, които според приложимата за съответния спор правна норма са релевантни за спорното право, като са от значение за неговото възникване, съществуване, унищожаване, развитие, изменение, прекратяване или погасяване или пък имат доказателствено значение за същото. В случая представените доказателства – индивидуални справки за отопление и топла вода /които съдържат данни за отчета на показанията на уредите за дялово разпределение в съответния имот и за разпределението на топлинната енергия/, удостоверяват факти, които са без значение за вземанията за главници и лихви, които молителят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД за доставена в имота топлинна енергия през периода от м.12.2018 год. до м.04.2020 год. и извършена услуга дялово разпределение през периода от м.01.2019 год. до м.04.2020 год., тъй като тези факти следват периода, за който предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове са уважени. Наличието на щранг-лира в банята на имота на ответника през релевантния период е факт, който инстанцията по същество, разрешила правния спор, е намерила за доказан. Във влязлото в сила решение е посочено, че възражението на ответника се основава на липсата на отоплително тяло в банята на имота му, като е прието, че това възражение е неоснователно и цената на топлинната енергия, отдадена от преминаващите тръби в банята които представляват щранг-лира, се дължи от ответника. Следователно индивидуалните справки не установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение