Решение № 13572 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8807/2017 г.

Решение № 13572 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8807/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. Делчева и А. Къдрев от [населено място], подадена от адв. Пеева против решение № 1898 от 21.03.2017 г., постановено по адм. дело № 8083/2015 г. по описа на Административен съд –София град. С доводи за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът главен архитект на район "Триадица" при СО, не изразява становище по жалбата. Ответниците Д. Живкова, Х. Джабарски, Т. Живкова, В. Иванова, А. Николов, Г. Джабарска, А. Джабарски, Д. Джабарски, чрез адв. Александрова и адв. Байчев, оспорват касационната жалба и молят за потвърждаване на решението като законосъобразно. Останалите ответници не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави решението в сила като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори за прогласяване нищожността на Удостоверение № 44/15.04.2004 г., издадено от главния архитект на СО, район "Триадица" за въвеждане в експлоатация на строеж "Преустройство на сутерен, І-ви етаж с допълващо застрояване в пица-грил". Прието е, че процесният административен акт не страда от съществен порок, водещ до невъзможност за възникване на разпоредените с него последици, което да сочи на нищожност. За безспорен е приет факта на издаване на оспореният акт от компетентния по смисъла на чл. 177, ал. 3 ЗУТ орган. Доводите за нарушение на материалните разпоредби в процедурата по издаване на разрешението за строеж са възприети като ирелевантни, тъй като касаят законосъобразност, унищожаемост на предхождащ акт, т. е. неотносими към претендираната нищожност. Решението е правилно, подробно мотивирано и постановено в съответствие с изискванията на закона, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Правилен е решаващият извод на съда, че сочените нарушения на закона /чл. 38, ал. 4 и ал. 5, чл. 177, ал. 1 във вр. с чл. 161 от ЗУТ/ не съставляват основание за нищожност на оспорения административен акт, а биха могли да са основания само за неговата незаконосъобразност и то в случай на вече установен по изискуемият процесуален ред съществен порок при одобряване на строителните книжа /проекти и разрешение за строеж, вкл. екзекутив/.. За да е налице нищожност на оспорения административен акт следва същият да е издаден при липса на материална компетентност, т. е. от ненадлежен орган или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици - да съставлява "правно нищо". Безспорно е по делото, че Удостоверение № 44/15.04.2004 г., е издадено от главния архитект на СО "Триадица" при наличие за изискуемата компетентност по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ и е с ясно очертан предмет. Не е установено, а и такива доводи не са въведени в процеса, Удостоверение № 44/15.04.2004 г да се основава на друг нищожен административен акт или съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, т. е. не е налице противоположност на предизвиканите с акта правни последици в сравнение с дължимите по закон. Доказателствата по делото сочат на обратното – одобрените проекти, вкл. екзекутив, както и разрешението за строеж са влезли в сила към момента на осъществяване на преустройството в приземния етаж на жилищната сграда. Няма данни тези предхождащи издаването на процесното Удостоверение № 44/15.04.2004 г., актове да са прогласени за нищожно или с надлежен акт да е установено престъпно обстоятелство в административната процедура. Наведените пред първата и пред касационната инстанция доводи за "липса" на автентичен подпис на един от възложителите не могат да обосноват нищожност, а касаят евентуална незаконосъобразност на акта. Дори разгледани в тяхната съвкупност, сочените нарушения не могат да доведат до "нетърпимост" на оспорения акт в правния мир, т. е. до нищожност. В тази връзка е правилен и извода на административния съд за преклудирана възможност за обследване законосъобразността на Удостоверение № 44/15.04.2004 г., което е влязло в сила далеч назад във времето, преди двамата жалбоподатели да придобият право на собственост в сградата. Споровете с вещно-правен характер подлежат на разрешаване в исково производство. Неоснователно е възражението по касационната жалба за необсъждане доводите на жалбоподателите. Съдът е обсъдил всички направени възражения, макар и някои да са оставени без разглеждане като ирелевантни, и е направил обосновани правни изводи въз основа на правилна преценка на доказателствата с оглед предмета на спора - в рамките на претендираната нищожност на Удостоверение № 44/15.04.2004 г. Предвид горното и тъй като не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение