Решение № 9337 от 6.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодек (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Сливен, против решение 279 от 14.12.2022 г. постановено по адм. дело 177/2022 г. по описа на Административен съд Сливен. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът П. Михалков от гр. Сливен, чрез адв. Л. Дюкова в законоустановения срок е оспорил основателността на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол е решение 279 от 14.12.2022 г. по адм. дело 177/2022 г. на Административен съд Сливен, с което е отменено решение 1012-19-36#3 от 11.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ Сливен с което е била отхвърлена жалбата на П. Михалков срещу разпореждане 2113-19-1447#8 от 09.02.2022 г., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на адресата, преписката е върната на ръководителя на Пенсионно осигуряване (ПО) в ТП на НОИ Сливен за ново произнасяне по заявлението за отпускане на ЛПОСВ, съгласно мотивите в решението и са присъдени разноски. Съдът е приел, че административният орган, незаконосъобразно е отказал да зачете трудовия стаж за периода от 28.11.1983 г. до 03.03.1992 г. за такъв от втора категория труд. С оглед изложеното е установил, че административният акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в противоречие с материалноправните разпоредби основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. След анализ на съвкупния доказателствен материал, Административен съд Сливен е приел за установено, че със заявление вх. 2113-19-1447 от 25.10.2021 г. по описа на ТП на НОИ Сливен, Михалков е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С разпореждане 2113-19-1447#8 от 09.02.2022 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ Сливен, на основание чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1-2 от КСО е било отказано отпускане на ЛПОСВ. Административният орган е приел, че към датата на заявлението, лицето не е отговарял на условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО - няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд и няма навършена възраст 64 години и 4 месеца. Недоволен от постановения акт, П. Михалков е обжалвал разпореждането пред горестоящия административен орган и с решение 1012-19-36#3 от 11.04.2022 г., директора на ТП на НОИ Сливен, е отхвърлил жалбата като неоснователна. Били са изложени мотиви, че не са установени данни и документи регламентиращи задълженията и изискванията за изпълнение на длъжността фрезхобелист през периода от 28.11.1983 г. до 03.03.1992 г. в КММ Победа (ЗММ Победа АД Сливен). Прието е, че от проверените първични документи на осигурителя, ведомости за заплати, трудово досие и други, както и от вписаните данни в трудовата книжка на оспорващия, няма основание да се приеме, че оспорващият през посочения период е работил при условията на втора категория труд, при липсата на каквито и да било други доказателства, противопоставими на данните в трудовата книжка и първичните документи- ведомости за заплати. С издаденото от пенсионния орган разпореждане е зачетен общ осигурителен стаж, превърнат по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО към трета категория - 41 години 8 месеца и 9 дни, от които: 07 години 8 месеца и 3 дни от втора категория труд и 32 години 1 месец и 5 дни от трета категория труд. За периода от 28.11.1983 г. до 03.03.1992 г., осигурителния стаж е зачетен от трета категория труд от административния орган. За посочения период са били представени трудова книжка, заповед за назначаване, заповеди за преназначаване, карта за оценка на работника, заповеди за разрешен отпуск, разчетно-платежни ведомости, заповед за прекратяване на трудов договор. Данните, нанесени в трудовата книжка и в гореизброените документи, са съответни на удостовереното в Удостоверението Обр. УП-3. По делото са били назначени съдебно-икономически експертизи и събрани гласни доказателства показания на свидетелите М. Проданов (работил като технически контрольор по качеството в участък тежки машини в завод Победа от 1979 до 1991 г. и С. Човеков технолог, началник производство и охрана на труда и В. Радев борвергерист. Решението на Административен съд Сливен е постановено след прецизна преценка на събраните по делото доказателства и при точното прилагане на относимата материалноправна уредба. Решението се основава на подробен анализ на събраните писмени (сред които и трудовата книжка на Михалков - документ сред визираните в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съдържащ информация за заеманите от него длъжности) и гласни доказателства, както и на компетентно изготвените заключения по назначените съдебно-технически експертизи, които първоинстанционният съд правилно е приел за компетентно, обосновано и безпристрастно изготвени. Възраженията на касационния жалбоподател не водят до извода, че обсъжданият трудов стаж не е от втора категория труд. В разпоредбата на т. 67 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.) е предвидено, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Съгласно т. 20 от ПКТП (отм.) се зачита като втора категория трудът на: електро и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена; ковачи и пресьори на горещ метал в обособени цехове и звена; работници на първична механична обработка на чугунени отливки. Вещите лица са стигнали до заключението, че освен с цехове за механична обработка на детайлите,осигурителят,при който ответника по касация е работил е разполагал и с леярен цех, в който се леят основно отливки от сив чугун за собствени нужди и за нуждите на ЗММ Сливен, течният метал чугун се отлива в готова форма, като по време на кристализацията се образува желязо-селикатна маса, наречена прегар, която се отделя трудно от металната част на отливката. Този прегар е в основата на вредния за здравето труд при механична обработка на отливката. Поради това, групата работници: фрезхобелисти, фрезисти, стругари, борвергисти, до 31.12.1999 г. са били втора категория труд. Показанията на свидетелите кореспондират с останалите относими доказателства по делото. Те установяват, че участъкът, в който е работил Михалков като фрезхобелист през процесния период, се е наричал Тежък участък, заради машините, предназначени за обработка предимно на чугунени детайли. Това е било първична обработка изразяваща се в обелване, премахване на повърхностния слой след отливането, и впоследствие окончателни размери и габарити на детайлите. Мястото е било силно запрашено. При обработката на детайлите е бил налице и огромен шум, съответстващ на вреден елемент при извършване на възложената дейност. Детайлите са били корпусни, едрогабаритни, тежки до 3 тона. Предвид събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до обоснования извод, че трудът на П. Михалков като фрезхобелист, положен в ЗММ Победа АД Сливен ЕАД, следва да се зачете като втора категория. Прибавен към останалия трудов стаж от същата категория, общата му продължителност покрива изискуемите по чл. 69, ал. 2 от КСО 15 години труд при условията на втора категория, което сочи на правилност на преценката на съда, обусловила крайния му извод за незаконосъобразност на оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ Сливен и потвърденото с него разпореждане за отказ за отпускане на пенсия. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за нарушение на процесуалните правила по отношение на събраните гласни доказателства в производството. Досежно тях и забраната по чл. 104, ал. 10 КСО съдът не констатира нарушения, тъй като установяването на категорията труд е свързано с формиране на правен извод, а условията на труд са свързани с фактически установания,а отделно от изложеното.В случая представените писмени доказателства обуславят допустимостта на гласните доказателства в хипотезата на чл.104 ал.10 предл. второ КСО. Предвид изложеното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а поради липсата на направена такава от ответната страна не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,