Решение № 6245 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2977/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. С Решение 266 от 22.01.2025г. на Административен съд Пазарджик , постановено по адм. дело 1194/2024г, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Н. С. П. чрез адв. Колева срещу Предписание изх. 13-33197/06.01.2022г,издадено от и.д. директор на Регионална здравна инспекция- гр.Пазарджик, с искане за прогласяване на нищожността му. В рамките на първоинстанционното производство при първоначалното разглеждане на делото под 410/2023г с определение 695 от 19.05.2023г на АС Пазарджик като просрочена,жалбата на Н. С. П. чрез адв. Колева срещу Предписание изх. 13-33197/06.01.2022г,издадено от и.д. директор на Регионална здравна инспекция- гр.Пазарджик с доводи за неговата незаконосъобразност, е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното съдебно производство в тази му част. Определението е съобщено на настоящия касатор чрез пълномощника й на 26.05.2023г и като необжалвано е влязло в законна сила. Ето защо и правният спор понастоящем и предметът на касационен контрол е съсредоточен единствено досежно претендираната нищожност на издадения административен акт, а не и по отношение на неговата законосъобразност. Срещу така постановеното решение е подаден касационна жалба от Н. С. П. чрез адв.Колева. В същите се прави оплакване, че решението на Административен съд Пазарджик е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Касаторът моляит Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да прогласи нищожността на оспорения акт. Ответникът по касационната жалба Директор на Регионална здравна инспекция гр.Пазарджик взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от конституирана в първоинстанционното производство страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Пазарджик е отхвърлил като неоснователна жалбата на Н. С. П. чрез адв. Колева срещу Предписание изх. 13-33197/06.01.2022г,издадено от и.д. директор на Регионална здравна инспекция- гр.Пазарджик, с искане за прогласяване на нищожността му. Оспореното предписание с изх. 13-33197/06.01.2022г,издадено от и.д. директор на Регионална здравна инспекция- гр.Пазарджик е издадено на основание чл. 61, ал. 6 Закона за здравето и Заповед РД-01-217/15.05.2020г на Министъра на здравеопазването ,като със същото е предписано на касаторката като контактен на заразено лице да се постави под карантина на седния адрес- гр.Пазарджик,[адрес] считано от 06.01.2022г за сок от 10 дни при упражняване на обща компетентност за контрол. Прието е, че същото не е нищожен административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствните правила и в съответствие с материалния закон. Решението на Административен съд Пазарджик е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Н. С. П., се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209,т.3 АПК. По изложените доводи настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: С предписание с изх. 13-33197/06.01.2022г,издадено от и.д. директор на Регионална здравна инспекция- гр.Пазарджик е издадено на основание чл. 61, ал. 6 Закона за здравето и Заповед РД-01-217/15.05.2020г на Министъра на здравеопазването ,като със същото е предписано на касаторката като контактен на заразено лице да се постави под карантина на следния адрес- гр.Пазарджик,[адрес] считано от 06.01.2022г за сок от 10 дни при упражняване на обща компетентност за контрол. Контактното лице в случая се явява дъщеря й В. Г. П., която дала положителна проба за [заличен текст] и е била прехвърлена по адрес на карантиниране от гр.София в гр.Пазарджик. Адресът за карантиниране се посочва от лицето с положителен резултат, и в случая не съвпада с адреса му по местоживеене. Индивидуалният административен акт е издаден в писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаване на акта и разпоредителна част. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че в законодателството няма легална дефиниция за понятието "нищожен административен акт", а има законово установени критерии за неговата законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са изградени както в правната теорията, така и в съдебната практика. Като критерии за нищожност в правната литература се посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Съдебната практика възприема част от изложените критерии - липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт, но не възприема теоретичните виждания за нищожност поради нарушения на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон, за които се приема, че са основания за отмяна на акта като незаконосъобразен, но не и за обявяването му за нищожен.В конкретния случай процесният административен акт съдържа в себе си всички юридически факти, предвидени в хипотезата на правната норма за издаване на акт с такова съдържание.Отделно от изложеното в разпоредбата на чл. 61, ал.6 от Закона за здравето ясно е посочено къкъв следва да е диспозитива на издавания административен акт, като компетентния за това орган- ответника по касация Директор на РЗИ Пазарджик е оправомощен именно от тази норма да издава подобни актове, като се съобрази и издадената заповед Рд-01-610/22.10.2020г на Министъра на здравеопазването. Предписанието е издадено в изискуемата се писмена форма и е съответно на образец - Приложение 5, към т. 13, утвърден със Заповед РД-01-610 от 22.10.2020 г. за лица, подлежащи на болнично лечение, домашно лечение и карантина /изм. и доп. със Заповед РД-01-177/22.03.2021 г., Заповед РД-01-13 от 11.01.2022 г. и Заповед РД-01-20 от 14.01.2022 г./ на Министъра на здравеопазването, съгласно изискването на чл. 61, ал. 9 от ЗЗ. Предвид на изложеното и с оглед на установената фактическа обстановка следва да бъде прието, че административният съд е направил верни изводи, че не са налице условия за прогласяване на нищожността на обжалваното задължително предписание на Директора на РЗИ-Пазарджик. В мотивите на решението правилно е прието, че актът е издаден от компетентен орган, а оплакванията в обратния смисъл, развити в касационната жалба и протест не намират никаква подкрепа в закона. Оспореният акт е издаден и в предвидена от закона писмена форма и притежава изискуемо съдържание съгласно чл.59,ал.2 АПК. Всички останали оплаквания в касационната жалба следва да бъдат квалифицирани като такива за твърдени допуснати нарушения на материалния закон при издаване на оспорения акт. Дори същите да са налице, то те съставляват основание за отмяна на акта като незаконосъобразно - чл. 146, т. 4 от АПК,която възможност по настоящем вече е преклудирана, но не са основание за прогласяване на неговата нищожност. След като е стигнал до извод за действителност на оспорения акт- предписание с изх. 13-33197/06.01.2022г,издадено от и.д. директор на Регионална здравна инспекция- гр.Пазарджик, и е отхвърлил като неоснователна жалбата с искане за прогласяване на нищожността му, Административен съд Пазарджик е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба на Н. С. П. , и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,