Решение № 16281 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12791/2013 г.

Решение № 16281 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12791/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Инспекция по труда" Кърджали против решение № 81 от 10.07.2013 г. на Административен съд Кърджали по адм. дело № 50/2013 г. С него се отменя по жалба на АСА ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, представлявано от управителя Айдън Сейфи Неджиб, предписания по т. т. 1,2,3,4,5,6 и 8 от Протокол за извършена проверка с изх. № 168/13.02.2013 г. на Д "ИТ" - Кърджали и се отхвърля жалбата му по т. 7 от същия протокол. Жалбата е в отменителната част с доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът АСА ЕООД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на АСА ЕООД Кърджали срещу цитираните предписания. Възраженията са били за незаконосъобразност с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна с изключение на частта й против предписанието по т. 7 в която част е отхвърлена. Съдът е разгледал всяко едно от предписанията като по т. 1 е установил, че са налице доказателства които опровергават констатациите и предписанието следва да бъде отменено, по т. 2 от предписанието е прието, че то се отнася до обект ресторант, а не до магазин и в този смисъл е незаконосъобразно. Предписанието по т. 3 съдът е приел за незаконосъобразно, тъй като са представени доказателства от които следва извод че не е следвало да бъде издавано, по т. 4 предписанието е дадено без да има нарушение на трудовото законодателство, по т. 5 са налице доказателства които опровергават констатациите и няма нарушение, по т. 6 са представени доказателства от които следва, че предписанието не е следвало да бъде издавано и по т. 8, че представените доказателства изпълняват изискванията на закона и няма нарушение на трудовото законодателство. При установеното от фактическа и правна страна е изведен извод за незаконосъобразност на предписанията в отменената част. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 399, ал. 1 КТ цялостният контрол за спазването на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министерството на труда и социалната политика. Контролните органи в рамките на своята компетентност имат права по чл. 402 КТ да извършват проверки като посещават предприятията и местата където се извършва работа, помещенията използвани от работниците и служителите както и да изискват представяне с документи за самоличност, да изискват от работодателя сведения и всички документи във връзка с упражняване на контрола, да се осведомяват пряко от работниците по всички въпроси във връзка с упражняване на контрола и да изискват от тях писмено деклариране на факти и обстоятелства свързани с осъществяване на трудовата дейност и данни за заплащане на труда. Работодателите според чл. 402, ал. 2 КТ са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. В настоящето производство проверката съгласно протокола е извършена на 18.01.2013 г. по работни места и на 12.02.2013 г. по документи като са изведени констатации за нарушения на трудовото законодателство дали основания за предписанията. По делото са разпитани като свидетел Христо Господинов Чирпанлиев - главен инспектор извършил проверката и Елица Момчилова Юркенова асистент в инспекционната дейност от чиито показания се установява, че управителят на проверявания обект - хранителен магазин не е присъствал, а е вписан в протокола че е присъствал по време на проверката. Управителят в качеството му на работодател не е присъствал както на проверката в магазина така и при проверката на документите в административния орган. От друга страна, от протокола с констатации не е ясно какви действия са извършени по време на проверката на място в магазина и в какво се се изразила проверката по документи на по късна дата. Установява се по делото, че няма опис на документите по които е извършена проверката, няма данни и не е ясно какви документи са изисквани, представени и проверени от проверяващия орган за да може да се извърши проверка на констатациите които са направени. Верността на тези констатации е проверена от съда от представените доказателствата по делото. Възраженията на административния орган в касационната жалба, че са представени документи без дата или те са антидатирани не могат да бъдат проверени тъй като не става ясно от извършената проверка такива документи съществували ли са, изискани ли са от проверящия орган и проверени ли са те и въз основа тази проверка ли са изведени констатациите за нарушения. Тези документи са били представени пред съда и не са били оспорени от процесуалния представител на административния орган и правилно съдът е изградил фактическите си и правни изводи въз основа на тях. Установява се по безспорен начин, че управителя на обекта не е присъствал по време на извършените проверки и не му е дадена възможност да вземе отношение по въпросите предмет на проверката по спазване на трудовото законодателство. При това положение работодателят е останал в неизвестност какви проверки се извършват, какви документи следва да представи за да установи спазването на трудовото законодателство, за което е научил при връчване на протокола след като проверката е приключила. Съдът е следвало да приеме, че при извършване на проверките и съставяне на протокола са допуснати нарушения на административно производствените правила и допуснато удостоверяване на неверни факти съгласно изявлението на самия проверяващ което опорочава издадените предписания и същите следва да бъдат отменени като незаконосъобразни само на това основание. В горния смисъл касационните доводи за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон при постановяването му са неоснователни и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение