Решение № 14604 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2013 г.

Решение № 14604 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Владимир Йорданов Гоцев, в качеството му на законен представител на "БГ Агро-Север" ЕООД, гр. Враца, подадена чрез адвокат-пълномощника му, срещу решение № 479 от 22.01.2013 г., постановено по адм. д. № 7952 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея моли, да се отмени атакувания административен акт в частта, в която е отказано финансовото подпомагане до пълния размер на оторизираната сума по схемите и мерките за подпомагане. Претендира и присъждане на направените разноски. Ответната страна - изпълнителният директор на ДФЗ не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Прокурорът намира, че касационната жалба е относно отказа да се финансира земеделския производител със сумата в размер на 15 463, 92 лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и за сумата от 2070, 9 лв. по Схемата за национални доплащания на площ (СНДП). Счита, че по делото са изяснени фактите по спора относно установените недопустими площи за подпомагане, поради неотстранено застъпване на част от заявените площи за подпомагане с друг земеделски производител, а така също и малка част от същите площи-заявени за подпомагане, които не са били обработени. Прокурорът сочи, че установеното в уведомителното писмо е било потвърдено и чрез заключение на съдебно-техническа експертиза. Според прокурора решението на съда е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, даващи основания за неговата отмяна. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че "БГ Агро-Север" ЕООД е обжалвало уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/902 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него на едноличното дружество с ограничена отговорност - земеделски производител, за кампания 2011 г. е оторизирана сума за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания от 70 934, 34 лв. За разликата до пълния размер на заявеното финансово подпомагане е направен отказ както следва: по СЕПП е поискана сума от 78 020, 76 лв., а е оторизирана сума от 62 556, 84 лв., а по СНДП е поискана сума от 10 448, 40 лв., а е оторизирана сума от 8377, 5 лв. Причините за извършеното намаляване на оторизираните суми по двете заявени мерки за подпомагане са посочени в таблиците на стр. 2 и 3 от уведомителното писмо, ведно с поясненията към тях относно данните за всяка една от колоните в таблиците. Този отказ от заплащане на цялата оторизирана сума за финансово подпомагане е обжалван пред Административния съд София-град. От приложените към административната преписка писмени доказателства и посочените доказателствени средства от ответната страна съдът е установил фактите по спора, а именно, че земеделският производител е заявил за подпомагане общо 7 парцела - блокове на земеделското стопанство (БЗС) с обща площ от 348, 28 ха както по СЕПП така и по СНДП. След извършване на административни проверки в системата за идентификация на земеделските парцели в интегрираната система за администриране и контрол е било установено застъпване за четири от заявените БЗС. За тези застъпвания жалбоподателят е бил уведомен, като за част от застъпванията той се е отказал и поради това е останала обща площ от 20, 36 ха с неотстранено застъпване за всяка от двете мерки за подпомагане. На основание чл. 20 от Регламент № 73/2009 и във връзка с чл. 37, ал. 2 ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент № 1122/2009 на Комисията, на жалбоподателя са били извършени кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, като при тях е било установено, че част от заявените площи не са обработвани. Общо недопустимите площи за подпомагане са установени в размер на 23, 01 ха по всяка една от заявените мерки. След приспадането на недопустимата за подпомагане площ от заявената, остава допустима за подпомагане площ и по двете мерки от по 325, 27 ха. Установения процент на надделкларираните площи е приет за 7, 07 %, а санкционираната площ според чл. 58 от Регламент № 1122/2009 е двойният размер на установената недопустима за подпомагане площ или 46,02 ха. Така установената фактическа обстановка е била проверена и от вещо лице, което заключение сочи на правилност на отразените данни в таблиците-неразделна част от уведомителното писмо. Заключението на вещото лице е прието от страните без оспорване. При тези фактически установявания, на първо място съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган. На второ място съдът е приел, че при издаването му не са допуснати нарушения на материалния закон, а в съответствие в с чл. 43, ал. 1, т. 4 и 5 ЗПЗП е извършено намаляване на оторизираната сума относно СЕПП и на основание чл. 47, ал. 2, т. 5 и 6 ЗПЗП е извършено намаление на оторизираната сума по СНДП. Като краен извод съдът е приел, че уведомителното писмо е законосъобразно, а жалбата срещу него като неоснователна е отхвърлил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението е необосновано. Съдът е събрал всички относими към спора писмени доказателства, които е обсъдил ведно с неоспореното от страните заключение на вещото лица. Неоснователно е оплакването, че единствено посоченият в касационната жалба БЗС, индивидуализиран по номер, представлява недопустима за подпомагане площ. Това твърдение е в противоречие със събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства и установеното чрез заключението на вещото лице. Както вече се посочи част от площите, които са застъпени са отказани от страна на касатора, поради което те са признати като недопустими за подпомагане. Неоснователно е твърдението, че не бил установен специализираният слой площи, допустими за подпомагане. В тази връзка са представени писмени доказателства, цветни снимки за БЗС и отразеният допустими слой за подпомагане, както и заключение на вещо лице. Наведеният довод за допуснато нарушение на материалния закон е също неоснователен. Той само е маркиран, без да е обоснован, поради което не може и да се обсъжда. По изложените съображения при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Решението като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение