Решение № 5031 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2969/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП срещу решение 101/03.02.2025 г., постановено по адм. дело 271/2024 г. по описа на Административен съд Разград, с което по жалба на МКМ - Инвест ЕООД гр. София е отменен РА Р 03001724000080 091 001/06.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 193/23.10.2024 г. на директора на посочената по горе дирекция за установени задължения на дружеството за ДДС за данъчни периоди на месеците април и май 2022 г. в общ размер на 98 528,48 лв. и лихви 26 413,98 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От изложението в касационната жалба може да се направи извод и за отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като при подробно описана фактическа обстановка по делото, касационният жалбоподател е изразил несъгласие с приетото въз основа на доказателствата извод за незаконосъобразност на ревизионния акт. Твърди се, че между страните няма спор и било заявено в съдебно заседание, че не е доказано несъмнено осъществяването на вътреобщностни доставки (ВОД) но смисъла на чл. 7, ал.1 ЗДДС и чл. 45, т. 2, б. а ППЗДДС по процесните 4 бр. доставки и МКМ - Инвест ЕООД не може да се счита за добросъвестен доставчик по процесните ВОД. Като основно условие по чл. 7, ал.1 ЗДДС касаторът сочи реалното транспортиране на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, като в случая стоките са пристигнали в Турция, а не в държава членка на Европейския съюз (ЕС). Касационният жалбоподател се позовава на т. 28 от решение по дело С 409/04 на Съда на Европейския съюз (СЕС), според която, за да могат да бъдат освободени като ВОД, стоките следва да бъдат изпратени или превозени извън територията по член 3, но в рамките на Общността. Направен е извод в касационната жалба, че доставчикът МКМ - Инвест ЕООД не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването, след като представените международни товарителници (ЧМР) не съдържат място на получаване, както не би могло да се приеме, че стоките са получени по място на разтоварване в Чехия, след като е безспорно установено, че са получени в Република Турция. В този смисъл се твърди от касатора, че представените частни писмени документи СМР не могат да се приемат като годни доказателства предвид, че тяхното съдържание е компрометирано от събраните доказателства от АПИ и от Агенция Митници, вкл. и от чешката приходна администрация. Относно плащанията по процесните фактури към 31.05.2022 г. МКМ - Инвест ЕООД е имало вземания от Intex Intertrade S.R.O. съгласно справка за вземанията в размер на 33 941,60 лв. В тази връзка касаторът излага доводи, че наистина плащането не е между законовите условия за доказване на ВОД, но липсата на плащане на доставките в големи размери, е индиция за знание от страна на доставчика, че осъществената от страна на МКМ - Инвест ЕООД, че осъществената от него операция е била част от извършена измама и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие. В този смисъл е налице и позоваване от касатора на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО и решение по дело С 273/11 на СЕС. Като резултат според касационния жалбоподател твърди, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки при освобождаване на стоките от митнически склад, а при реализацията на стоките не е начислило ДДС, като данъкът не е начислен и от Intex Intertrade S.R.O. Чехия (по данни от чешката администрация). Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се реши спорът по същество, като се потвърди ревизионния акт. Претендира се и присъждане на разноските по делото за всички съдебни инстанции юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 19 295,40 лв. и за платената държавна такса. Депозирано е по делото писмено становище от юриск. Е. Еленова. Ответникът по касационната жалба МКМ - Инвест ЕООД гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Г. Костолов в съдебно заседание и в депозирания по делото писмен отговор, я оспорва с искане да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Претендират се направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура в депозирано по делото писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение а правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно приходните органи са начислили ДДС на основание чл. 86, ал.1 ЗДДС поради непризнати вътреобщностни доставки от МКМ Инвест ЕООД за чешкото дружество. Прието е от съда за установено, че по делото са представени фактурите от доставчика, ведно с договори за продажба на платове, писмени потвърждения, ЧМР и складови разписки. Във връзка с тези документи съдът е посочил, че необходимите документи за ВОД съгласно чл. 45, т. 1, б. а и т. 2, б. а ППЗДДС във връзка с чл. 7, ал.1 ЗДДС са фактури с идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер му е извършена доставката и в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Според съда ревизираното лице е представило необходимите документи, като от ЧМР се установява, че стоката е предадена от доставчика на превозвача, както и, че е получена от чешкия получател, както и това е потвърдено в представените писмени потвърждения. Съдът е приел, че от ЧМР се установяват всички изискуеми реквизити. За недоказано от приходните органи съдът е приел, че доставчикът е недобросъвестен и че е знаел, че стоките няма да достигнат до получателя в Чехия, а до Турция. Съдът е изложил мотиви, че от факта, че доставките не са заплатени, не може да се направи извод за недобросъвестност на доставчика. Не отговаря на истината твърдението на касатора, че стоката е предадена на чешкото дружество, тъй като доказателствата са в обратна насока предвид, че ответникът по касация сам е твърдял пред ревизиращите органи, че стоката директно е изпратена от България за Турция, т.е. тя не е достигнала до Чехия, а и от чешката данъчна администрация е посочено, че чешкото дружество има само виртуален адрес и е обявен за ненадлежен данъкоплатец. Съдът е приел, че ревизираното лице е представило изискуемите документи за доказване на ВОД: фактури за доставките с валиден идентификационен номер по ДДС на получателя и документи, доказващи изпращането на стоките от България до Чехия. Безспорно според съда транспортът е бил възложен на трети лица за сметка на купувача. Договорът от 13.04.2022 г. между МКМ - Инвест ЕООД и INTEX INTERTRADE S.R.O, в изпълнение на който са осъществени процесните доставки, е сключен при правилото FCA /франко превозвач/ от търговските правила ИНКОТЕРМС 2000, разработени от Международната търговска камара. Съгласно това правило продавачът доставя стоките на превозвача, определен от купувача, на уговорено място и с натоварването на стоките правото на разпореждане със стоките се прехвърля на купувача. Прието е от съда, че приложените складови разписки установяват предаването на стоките на превозвача. В изготвените международни товарителници е посочено място на получаване Чехия. Посочено е в съдебното решение, че са представени писмени потвърждения за получаване на стоките в Чехия. Тези документи според съда съдържат всички изискуеми реквизити и за продавача не е съществувало съмнение в тяхната истинност. Съдът е посочил, че органите по приходите не твърдят и не доказват, че доставчикът е недобросъвестен, т.е. че е знаел или че е трябвало да знае, че превозвачите няма да осъществят превозите от България до Чехия, а до Турция. Фактът, че доставките не са заплатени изцяло според съда не е аргумент за недобросъвестност на доставчика. Съобразявайки мотивите по решения по дела С - 409/04, С 273/11 и С 492/13, според които задължаването на данъчнозадълженото лице да представи убедително доказателство, че стоките физически са напуснали държавата членка на доставката, според съда и цитираните решения на СЕС не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията, а напротив това задължение го поставя в положение на несигурност относно възможността за прилагане на освобождаване за неговата ВОД или относно необходимостта да се включи ДДС в продажната цена. В тази връзка съдът е счел, че както е посочено в т. 68 от решение по дело С 409/04, когато доставчикът действа добросъвестно и е представил доказателства, установяващи правото на освобождаване на дадена ВОД, е недопустимо впоследствие да плати ДДС, когато доказателствата се окажат с невярно съдържание, без да установят, че е участвал в данъчна измама. Направен е извод от решаващия съд, че ревизираният субект е изпълнил задълженията си по доказване на ВОД на стоки по процесните 4 бр. фактури, порази което е прието за неправилно начисляването с ревизионния акт на ДДС по доставките и поради това е отменен ревизионният акт. Обжалваното решение е неправилно постановено. За успешното доказване извършването на ВОД по смисъла на разпоредбата на чл. 7, ал.1 ЗДДС, е необходимо да се установят необходимите предпоставки за това, а именно: че правото на разпореждане със стоката е прехвърлено от доставчика на съответния получател в друга държава членка на ЕС, както и да се установи транспортирането на стоката от територията на страната до другата държава членка от или за сметка на доставчика регистрирано по ЗДДС лице или на получателя, който е на територията на друга държавачленка. Ако се докажат посочените погоре предпоставки, то доставчикът може да се възползва от нулевата ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. За транспортирането на стоките задължително следва да се докаже, че стоките са напуснали територията на страната, съотв. че са достигнали до територията на другата държава и в такъв случай е налице ВОД. В процесния случай транспортирането на стоките е било задължение на получателя по доставките, като по делото е установено, че превозвачът е турско дружество чл. 45, т.2, б. а ППЗДДС. В хода на ревизията приходните органи са установили, че стоките платове, внос от Китай с вносител ревизираното дружество не са достигнали до Чехия, а са транспортирани от България директно за Република Турция, поради което не е доказано извършването по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС ВОД от България за Чехия. По делото е установено, че стоката е предадена от МКМ - Инвест ЕООД на превозвача чрез Товаро разтоварна ЕООД, което е стопанисвало митническия склад в гр. Девня, където стоките са складирани след вноса от Китай. От склада в гр. Девня процесните стоки са транспортирани от турско дружество Elif Byukkoken и вместо да поеме по дестинация Варна Чехия, стоката е превозена от гр. Девня и гр. Варна за Турция през граничен пункт Капитан Андреево. По този начин безспорно установено е по делото от приходните органи, че стоката от България е заминала за Турция и не е влизала на територията на Чехия, поради което не е осъществен ВОД по смисъла на чл. 7, ал.1 ЗДДС, а износ по смисъла на чл. 28 ЗДДС, но износът е осъществен не от "МКМ - Инвест" ЕООД, а от чешкото дружество предвид оформените митнически документи, приложени по делото. Относно съдържащите се по делото ЧМР, в тях само формално са попълнени клетки 22, 23 и 24, но не са подписани от дружествата изпращач, превозвач и получател, а са поставени единствено печатите им. Представени са ЧМР за износа от чешкото дружество към Турция с липсващи реквизити, но по делото е установено и не се оспорва от страните, че стоката от България директно е заминала за Турция, поради което не се установява по категоричен начин осъществяването на ВОД. В представените писмени потвърждения формално са попълнени реквизитите по чл. 45, т. 2, б. а ППЗДДС, но предвид писмените обяснения от "МКМ - Инвест" ЕООД пред ревизията е установено, че стоката директно е заминала за Турция и като износител в приложените митнически декларации не е посочен "МКМ - Инвест" ЕООД. Правилно в касационната жалба е налице позоваване на съдебна практика на СЕС по дела С 409/04 (Teleos) и С 430/09 (Euro Tyre Holding), според които освобождаване от облагане с ДДС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО на ВОД се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозване в другата държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване на стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката, от която е изпратена. При липсата обаче на доказателства, че стоката е достигнала по местоназначение в Чехия по данни от чешката данъчна администрация дружеството - купувач има само виртуален адрес), а е изпратена от България в Турция, незаконосъобразни са изводите на съда, че е доказана ВОД. В този смисъл, както вече се посочи в настоящето решение доказано е, че стоката е напуснала територията на страната, но не е доказано, че е достигнала до другата държава членка получател на стоката, а директно от България е изпратена за Турция трета страна по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС. От доказателствата по делото - ЧМР и писмени потвърждения решаващият съд е направил незаконосъобразен извод, че е осъществен ВОД към чешкото дружество, тъй като от тях не може да се направи категоричен извод за действително осъществена доставка по смисъла на чл. 7, ал.1 ЗДДС, която съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС се облага с нулева ставка. При така установеното правилно касационният жалбоподател излага доводи, че доставката е осъществена на територията на страната и затова е следвало ответникът по касация да начисли ДДС предвид, че доставката е облагаема чл. 82, ал.1, чл. 86 във връзка с чл. 17, ал. 2 ЗДДС и правилно с ревизионния акт е начислен ДДС за процесните периоди за месеците април и май 2022 г. в размер на 98 528,48 лв. и лихви 26 413,98 лв. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на МКМ Инвест ЕООД срещу посочения по горе ревизионен акт. По разноските: Касационният жалбоподател претендира юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 19 295,40 лв. и заплатената държавна такса за касационното обжалване в размер на 999,54 лв. Съдът счита, че по отношение на касационния жалбоподател следва да приложи чл. 161, ал. 2 ДОПК, тъй като производството пред първоинстанционния съд е протекло в едно съдебно заседание без да се събрат доказателства и експертизи. В касационната инстанция процесуалният представител на касационния жалбоподател не се е явил, а в молба - становище е изложил кратки писмени бележки по съществото на спора. В този смисъл за двете съдебни инстанции ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 2 000 лв. (по 1 000 лв. за всяка една инстанция), както и разноски за заплатената държавна такса за касационното обжалване в размер на 999,54 лв. или разноски в общ размер на 2 999,54 лв. На ответника по касация предвид изхода на делото не се присъждат разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение