Решение № 13319 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1804/2012 г.

Решение № 13319 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1804/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано по касационна жалба на Явор Иванов Борисов от гр. София - ж. к. "Люлин", бл. 701, вх. "Б", ет. 11, ап. 71, против решение № 5494 от 02.12.2011 г., постановено по адм. дело № 6740 по описа за 2011 г. на Административния съд - София-град. Релевират се оплаквания, свързани по-скоро с прекратените наемни правоотношения с общината. От изложените пространни оплаквания в обстоятелствената част на жалбата е видно, че се поддържа неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кметът на СО - район "Люлин", не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора против заповед № РД-09-238 от 25.07.2011 г. на кмета на СО - район "Люлин", с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е разпоредено изземване на общински недвижим имот - жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 701, вх. "Б", ет. 11, ап. 71. Съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и мотиви, без съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 65 от ЗОС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда относно наличие на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 65 от ЗОС. Правата на общината върху процесния имот, които не се оспорват от жалбоподателя, са установени с акт за общинска собственост - АОС № 1732 от 26.11.1996 г. Това доказателство съгласно чл. 5 от ЗОС представлява официален документ и се ползва с материална доказателствена сила относно обективираните в АОС факти. Доказателствата за валидното прекратяване на наемното правоотношение обективират наличие на другия елемент от фактическия състав на нормата на чл. 65 от ЗОС - осъществяване на фактическа власт върху имота без основание. Видно от приложените доказателства, наемните отношения са прекратени със заповед № РД-09-175 от 08.06.2011 г., като няма данни по делото тя да е била обжалвана или отменена от административния орган. Основанието за прекратяване на наемните отношения е свързано с неизплатени наем и консумативи. Видно е, че причината за неплащане на консумативите за жилището и на наема е липсата на средства поради непостоянната трудова заетост на касатора, но това е една от причините, които следва да вземе предвид административният орган с оглед задължението му да осъществява социалната политика в общината. Те обаче не могат да обосноват неправилност на оспорения административен акт. Затова и правилни са изводите на съда относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд - трето отделение,