Решение № 7959 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12161/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. Х. Г., Р. К. Г., Е. Г. Т., чрез адв. Гърбев срещу Решение 9865 от 14.11.2024 г., постановено по адм. д. 2916/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е изложено становище, че при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е стигнал до незаконосъобразни прави изводи за неоснователност на исковите претенции на касаторите. Молят съдебното решение да бъде отменено и Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ като основателни и доказани. Претендират сторените разноски. Ответникът, Община Асеновград, в писмен отговор оспорва касационната жалба и развива съображения за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил обективно и субективно съединените искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявени от Т. Х. Г., Р. К. Г., Е. Г. Т., чрез адв. Гърбев, срещу Община Асеновград за присъждане на обезщетение, както следва: всички тези вреди причинени от административен акт - Разрешение за строеж 197/25.07.2018г., издадено от главен архитект на Община Асеновград, обявено за нищожно с Решение 704/26.05.2022г. по в.гр.д. 876/2022г. на Окръжен съд Пловдив, ведно със законната лихва от датата на отмяна на разрешението за строеж за всеки от предявените искове за имуществени и неимуществени вреди. За да стигне до този резултат, Административен съд Пловдив, след анализ на установената фактическа обстановка, както и приетите от него за относими към предмета на спора доказателства, е приел, че исковете за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди са недоказани по основание. Посочил е, че е действително е налице отменен административен акт - Разрешение за строеж 197/25.07.2018г., издадено от главен архитект на Община Асеновград, което е обявено за нищожно по реда на косвения съдебен контрол с влязъл в сила съдебен акт , а именно Решение 704/26.05.2022г. по в.гр.д. 876/2022г. на Окръжен съд Пловдив, с което приел, че е налице първият елемент от фактическия състав за ангажирането на отговорността на общината за вреди. Приел също, че отмененият административен акт е постановен при и по повод осъществяването на административна дейност. Решаващият състав на АдмС Пловдив достигнал до заключение, че по делото не се установява твърдените имуществени и неимуществени вреди, да са причинени от разрешението за строеж, а от прогласяване на неговата нищожност от съда. В случая нищожният административен акт сам по себе си не е породил неблагоприятни последици за ищците. Следователно не е била налице пряка причинна връзка между твърдените от ищците претърпени вреди и отмененото от съда разрешение за строеж. По тези съображения приел, че заявеният иск за обезщетяване на настъпили имуществени вреди от извършване на разходи за реконструкция на покрива на сградата, че е неоснователен. Съдът обосновал извод и относно претенцията за обезщетяване на заплатените от ищците средства за съдебно деловодни разноски по посочените в исковата молба административни, съдебни и изпълнително производства, исковата молба, че се явява неоснователна, доколкото в споменатите съдебни производства ищците са имали възможност да претендират за извършените разноски и такива са им присъждани, по тази причина те нямат характер на претърпени вреди или пропуснати ползи, по смисъла на материалноправната норма на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Относно претенцията на ищците за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, решаващият състав приел и нея за неоснователна, доколкото по делото липсват категорични доказателства, от които да се направи безспорен извод, че негативните състояния на ищците са причинени от обявеното за нищожно разрешение за строеж. По горните съображения съдът е отхвърлил обективно съединените искове срещу Община Асеновград като неоснователни. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Административният съд е обсъдил доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви по допустимостта и основателността на исковите претенции. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, мотивирано е, но противоречи на материалния закон.При изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до необосновани и незаконосъобразни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акти реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Фактическата обстановка по делото е установено правилно, но за пълнота на изложението настоящата инстанция ще посочи по-важните моменти. Тримата ищци обитават сграда в гр. Асеновград - собственичката Г., нейният съпруг Г. и майката на Г. Е. Т.. В полза на Т. Х. Г. е издадено Разрешение за строеж (РС) 197 от 25.07.2018 г. на главния архитект на Община Асеновград за ремонт на покрив на съществуваща сграда в ПИ с КИ 00702.519.449.1 по кадастралната карта на гр. Асеновград. Ремонтът е изпълнен съгласно даденото разрешение за строеж. През 2019 г. съседите на Г. завели гражданско дело срещу тях на основание чл.109 от Закона за собствеността за премахване на построеният въз основа на Разрешение за строеж 197 от 25.07.2018 г. в сграда в ПИ с КИ 00702.519.449.1 двускатен покрив. С решение 260026 от 21.02.2022 г. по гр. дело 344 от 2019 г. по описа на Районен съд Асеновград претенцията е отхвърлена, но с Решение 704 от 26.05.2022 г. на Окръжен съд Пловдив, Г. са осъдени да приведат височината на билото на покривната конструкция на сграда с идентификатор 00702.519.449.1 до нивото й от преди разрешения с РС 197 от 25.07.2018 г. ремонт. В мотивите на посоченото решение съставът на ОС Пловдив се е произнесъл инцидентно по реда на чл.17, ал.2 от ГПК по законосъобразността на Разрешение за строеж 197 от 25.07.2018 г., като е преценил, че то е нищожно като издадено в противоречие със закона. В изпълнение на съдебното решение Г. възложили изработване на ново конструктивно становище и повторно поискали от община Асеновград издаване на разрешение за строеж за реконструкцията на покрива. Такова било издадено от главния архитект на общината РС 182 от 22.06.2023г. Съгласно него била извършена реконструкция на покрива на сградата, за което ищците представят писмени доказателства за закупуване на материали и сключени граждански договори за изпълнение на строително-монтажни ремонти /СМР/. Първоинстанционният съд правилно е установил наличието на първата предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно обявен за нищожен административен акт Разрешение за строеж 197 от 25.07.2018 г. на главния архитект на Община Асеновград / с Решение 704 от 26.05.2022 г. на Окръжен съд Пловдив по реда на косвения съдебен контрол на гражданските съдилища на административни актове на основание чл.17, ал.2 от ГПК. Това решение не е допуснато до касационен контрол и е влязло в сила на 14.03.2023г. определение на ВКС 50084 от същата дата/. Правилно съдът е установил и че дейността на издаването на разрешение за строеж по съществото си представлява административна дейност, като в тази връзка нищожният административен акт е постановен при и по повод осъществяването на административна дейност. Неправилен се явява решаващият извод на състава на АдмС Пловдив, че не е налице пряка причинна връзка между твърдените от ищците претърпени вреди и обявеното за нищожно от съда разрешение за строеж. Аргументите за това са следните: Безспорно, с Решение 704 от 26.05.2022 г. на Окръжен съд Пловдив по реда на косвения съдебен контрол Разрешение за строеж 197 от 25.07.2018 г. е обявено за нищожно. Г. са задължени да премахнат построения въз основа на Разрешение за строеж 197 от 25.07.2018 г. в сграда в ПИ с КИ 00702.519.449.1 двускатен покрив до нивото му от преди разрешението за строеж. Действително административният орган не е бил страна по гражданското дело, но диспозитивът на съдебното решение задължава и обвързва Г. да приведат покрива до нивото му от преди разрешения ремонт. Ако не е било издаденото нищожно разрешение за строеж, ищците нямаше да претърпят имуществени и неимуществени вреди във връзка с неговата нищожност. Това е така, защото един нищожен административен акт не може да породи правни последици и следователно осъществяването му без знанието от страна на ищците, че общинската администрация не е постановила законосъобразен акт пряко е повлияло на правната им сфера, като е нанесло вреди. В тази връзка, настоящата инстанция намира, че са налице всички предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Община Асеновград. В закона не е указано, че вредите следва да са причинени само от неблагоприятен за лицата административен акт. Изискването на закона е административният акт да бъде отменен /съответно обявен за нищожен/, независимо дали е акт от който се черпят благоприятни или неблагоприятни последици за засегнатите лица. Важното е, че се твърди настъпване на неблагоприятни последици от издаването на такъв акт в правната сфера на лицата. В настоящия случай нищожността на РС е породила директно негативни правни последици в патримониума на ищците, като понесат съдебните разноски по обявяване на нищожността на акта и свързаното с нея осъждане да премахнат изпълнения в резултат на РС ремонт на покрив. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. По отношение на имуществените вреди, настоящата касационна инстанция намира, че същите са доказани частично по основание и размер, както следва: Така всички имуществени вреди, които съдът намира за основателни и доказани са в общ размер на 20 009,12 лева. Те са резултат от прилагането на нищожното разрешение за строеж, доколкото ако не беше то налице, ищците нямаше да претърпят посочените вреди, включително тези за съдебните разноски, защото нямаше да загубят делата, заведени срещу тях. По отношение на останалите претендирани от ищците имуществени разходи /за лечение/ и разноски остана недоказана пряката причинно-следствена връзка на извършването им с отмененото разрешение за строеж. По отношение на неимуществените вреди настоящата инстанция намира исковите претенции за частично основателни. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Ищците претендират причинени неимуществени вреди в общ размер на 45 000 лв. за Р. Г. 25 000 лв, за Т. Г. 10 000 лева и за Е. Т. 10 000 лева. В случая, както вече се спомена, приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. За установяване на отражения върху психиката на ищците на събитията във връзка с отмяната на разрешението за строеж е назначени и приета съдебно-психиатрична експертиза. От съдържанието на същата се констатира, че до 2019 г./когато са започнали съдебните дела/ здравословното състояние на Г. се изразявало в [заличен текст], като има данни за [заличен текст]. През 2020 г. и нататък е отразено влошаване на здравословното състояние. Установен е [заличен текст]. Заключението на вещото лице е, че след м.март 2019 г. при Р. Г. се наблюдават динамични промени в [заличен текст] регистрирана през 2016 г. Вещото лице отбелязва, че представените медицински документи удостоверяват, че той е със значително [заличен текст], което е рисков фактор за развитието на [заличен текст], като смята, че е възможно по линията на психосоматична корелация преживени неблагоприятни преживявания да доведат до влошаване на наличните заболявания. Не се е налагало психологично консултиране или психиатрично лечение. Т. Г. приемала медикаменти с [заличен текст], но не било ясно кога и от кого са препоръчани. Не е представила медицинска документация за консултация с психолог. Не са представени данни да е била с нарушена трудоспособност, житейска дезадаптация и социално отхвърляне. Голяма част от нейните тревоги и оплаквания според исковата молба са свързани с притеснения за здравето и живота на съпруга й и майка й и е приемала събитията като психотравмиращи. Е. Т., според експертното заключение, страда от [заличен текст]. Според описаното в исковата молба поведение, нейното състояние се задълбочило, а премахването на ремонтирания покрив възрастната жена възприела като фатално събитие, поради което искала да умре. . Настоящата инстанция като съобрази конкретните данни по делото и че трудно все пак би могло да се отделят неимуществените вреди, които са търпели ищците конкретно от отмяната на разрешението за строеж и притесненията във връзка с делата и споровете, които са имала с техните съседи, също във връзка с породените от нищожното РС последици, определя размер от 10 000 лева за Р. Г. и по 5 000 лв. за всяка от ищците - Т. Г. и Е. Т. като справедлив, за да обезщети неприятните усещания и изживявания, които са претърпели тримата касатори. Да разчиташ, че общинската администрация ще изпълнява точно задълженията си и упражнява правомощията си законосъобразно, а вместо това да получиш като резултат съдебни дела, продължили няколко години и довели до неблагоприятен резултат поради пропуски на длъжностни лица от същата тази администрация със сигурност причинява по-големи терзания и тревоги от обичайното. Да се наложи да премахнеш изцяло ремонтиран покрив и да го изградиш наново, в допълнение на изминалото време, емоции и разходи за материали, вещи лица и правна помощ по делата е довело до сериозни психологически изживявания и у тримата ищци. Поради това и посоченият общ размер от 20000лв. настоящата инстанция намира за справедлив за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди.. При този изход на спора в полза на касационните жалбоподатели би следвало да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение /по представен списък/. Доколкото обаче не е приложено доказателство за извършеното плащане, претенцията им не следва да бъде уважена. Заплатените държавни такси не са включени в представения от процесуалния представител списък на разноските. Сторените разноски пред първата инстанция също следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателите, като доказателство за заплащането има само на двете експертизи /лист 182 и 183 от делото пред първата инстанция/ в размер на 600 лева и държавна такса в размер на 20 лева. В договора за правна защита и съдействие от 04.10.2023 г. /лист 26 от делото пред първата инстанция/ е отбелязано доверителите заплатили на довереника хонорар .в размер на 1000 лева , но не става ясно дали е в брой или по банков път, поради което съдът го намира за недоказан. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение