Решение № 8788 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10373/2010 г.

Решение № 8788 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10373/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Кмета на Столична община (СО), подадена чрез процесуалния й представител против решение № 2241 от 5.07.2010 г., постановено по адм. дело № 2693/2010 г. от Административен съд София-град (АССг). Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и недопустимост на същото. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд. Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирани страни, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Сдружение "Настоящи и бъдещи майки" мълчалив отказ на Кмета на СО да предостави достъп до обществена информация по заявление № 9300-3220 от 17.02.2010 г. Правилен е изводът на съда, че от доказателствата по делото - представено от ответника копие от административната преписка, безспорно е установено, че по посоченото заявление липсва решение за предоставяне на достъп, както и изричен отказ такава да бъде предоставена. Въз основа на така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от касатора законосъобразно в обжалваното решение е прието, че в случая е налице мълчалив отказ. Безспорно този извод е законосъобразен, тъй като по изричната разпоредба на чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ да се издаде акта, който безсъмнено подлежи на обжалване по съдебен ред, при което наведеният довод за недопустимост на решението е неоснователен. В този смисъл неоснователен е и наведеният довод, че доколкото в ЗДОИ липсва изрична разпоредба за изрично произнасяне не може да има мълчалив отказ. Освен цитираната разпоредба на АПК, предвиждаща мълчалив отказ на административните органи, правилно в обжалваното решение е посочено, че от разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и чл. 38 ЗДОИ недвусмислено се извежда извод за задължение на органа да се произнесе изрично в писмена форма дали предоставя исканата обществена информация или отказва достъп до такава. Основанията за отказ от предоставяне на обществена информация са регламентирани изрично с разпоредбата на чл. 37 от същия закон (ЗДОИ). След като липсва писмено решение на административния орган да удовлетвори направеното искане за предоставяне на информация, което да се основава на някоя от изброените в чл. 37 от закона хипотези е налице съществено процесуално нарушение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение