Решение № 1043 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7430/2017 г.

Решение № 1043 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7430/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2683 от 21.04.2017 г., постановено по адм. д. № 11014/2016 г. Административен съд - С.-град е отхвърлил оспорването по жалба на "Н. М. Т." ЕООД, срещу решение № 10-40-21-267/30.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ - С.-град, с което е оставена без уважение жалбата на Т. П. Ч., в качеството му на управител на "Н. М. Т." ЕООД и е потвърдено разпореждане № 16055/04.02.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което злополуката станала с Б. В. Б. на 16.07.2013 г. се приема за трудова злополука. Осъдил е "Н. М. Т." ЕООД да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 350 лева юрисконсултско възнаграждение. Срещу посоченото решение е подадена касационна жалба от "Н. М. Т." ЕООД, чрез пълномощника адв. Георгиева, с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че в случая не е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като не се е установило, че увреждането е "перфорация на ляво тъпанче", а е друг вид, който не е заявен в декларацията за трудова злополука, подадена от Б. Б. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него, постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт или делото да се върне на друг състав на административния съд за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - С.-град, не е изразил становище по жалбата. Ответникът - Б. В. Б. не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока, поради което е допустима, но по същество приема, че е неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото. На 16.07.2013 г. Б. В. Б., работещ по трудово правоотношение с касатора "Н. М. Т." ЕООД на длъжността "газорезчик", изпълнявал трудовите си задължения по сключения трудов договор № 63/22.04.2013 г. Около 15.00 часа на работното му място в хале Огнерезно на скрапоцеха при работодателя "Н. М. Т." ЕООД, при рязане на скрап с газопламъчен резак, в лявото ухо на Б. попаднала гореща шлака, при което заглъхнали и двете му уши и почувствал силна болка. Той продължил трудовия си процес, тъй като не се констатирали видими увреждания в областта на ушите. По време на инцидента, свидетел станал колегата на Б. - Р. Л. К., който работел непосредствено до него и на когото пострадалият споделил какво се е случило. По-късно за злополуката Б. споделил и на друг свой колега - Р. М. А. След като се прибрал вкъщи, работникът влязъл да се къпе, и усетил силна болка в ухото, докато миел главата си, както и усещал, че в гърлото му влиза шампоан директно от ухото. На следващата сутрин - 17.07.2013 г., пострадалият посетил ДКЦ в кв. "Ботунец", където след преглед му изписали капки за уши и издали болничен лист № 3169403/17.07.2013 г. с диагноза "обсервацио; порфорацио м. тимпани" със съмнение за перфорация на тъпанчевата мембрана, и срок - 3 дни за лечение при домашен режим. Вечерта на същата дата, болките в ухото на Б. се засилили, поради което на 18.07.2013 г. посетил спешен кабинет в УМБАЛ "Ц. Й. - ИСУЛ" ЕАД, където му изписали антибиотично лечение и в листа за преглед е отразено обективно състояние на пациента: ляво тъпанче силно зачервено, умерено количество воднист секрет в канала. Перфорация в долния преден квадрант. На 22.07.2013 г. Б. постъпва в същото лечебно заведение с диагноза "външен отит - неуточнен" и му е извършена операция на 24.07.2013 г. Издаден е болничен лист № 4582274/25.07.2013 г. с посочената диагноза и 14 дневен болничен режим на лечение. На 06.08.2013 г. е издаден и болничен лист № 3169822 от ОЛКК на 26 ДКЦ за временна неработоспособност за срок от 30 дни при домашен режим на лечение. На 26.08.2013 г. Б. Б. подал декларация за трудова злополука в ТП на НОИ - С.-град. С експертно решение № 0063/16.01.2014 г. на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ "Св. И. Р.", е прието, че увреждането на здравето на Б. е в причинна връзка с трудовата злополука. Това решение е отменено частично и върнато за ново произнасяне на ТЕЛК по реда на чл. 112 от ЗЗ с експертно решение № 0278/17.09.2014 г. на НЕЛК. При новото произнасяне на ТЕЛК след проведен медицински преглед, с експертно решение № 0074/02.02.2015 г. ТЕЛК отново е приел наличие на причинна връзка като установената лезия на външния слухов проход на лявото ухо е резултат на трудовата злополука. Съдът е установил, че по време на трудовата злополука Б. Б. е бил осигурено лице по чл. 4, ал. 1 от КСО, в т. ч. и за риска трудова злополука. С разпореждане № 16055/04.02.2014 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приело декларираната от Б. злополука за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. При проведен административен контрол на посочения административен акт, директорът на ТП на НОИ - С.-град е постановил решение № 1040-21-267/30.09.2016 г., с което е оставил без уважение жалбата на "Н. М. Т." ЕООД срещу разпореждане № 16055/04.02.2014 г., като неоснователна. Пред първоинстанционния съд е допусната съдебно-медицинска експертиза, извършена по документи, от която се установява, че при провеждането на болничното лечение - оперативно, по повод диагноза "външен отит" във Втора УНГ клиника на УМБАЛ "Ц. Й." - ИСУЛ, няма описани данни от обективния статус за перфорация на тъпанчето на ухото, което е проведено след настъпилата травма на лицето. При проведен УНГ преглед от доц. Ц. на 19.02.2015 г. също не се установява перфорация на тъпанчето и следи от такава. В заключение вещото лице е посочило, че дори и при проведен преглед с дата - последния един месец, не би могло да се даде точен отговор дали е имало перфорация или не, непосредствено след травмата, тъй като през този период (от травмата до изготвянето на заключението) е възможно да са настъпили допълнителни заболявания и травми на мембраната, теоретично. При тези данни спорен е бил въпросът - характерът на описаната злополука трудов ли е и спазен ли е материалният закон при издаването на обжалваното решение, с което е потвърдено, че злополуката с Б. Б. е трудова. Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинила неработоспособност или смърт. Тълкуването на цитираната материалноправна норма налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е станало внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилият резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Първоинстанционният съд е изложил подробни правни доводи, в които е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. Безспорно е по делото, че вследствие на извършване на трудовите функции в предприятието, Б. Б. е рязал скрап с газопламъчен резак, при което в лявото му ухо е попаднала гореща шлака. От изложеното следва, че е налице внезапно увреждане, довело до временна неработоспособност на пострадалото лице. В тази връзка, неоснователно е възражението на касатора, че след като не се установява по категоричен начин, че увреждането на ухото е именно посоченото в декларацията за трудова злополука "перфорация на лява тъпанчева мембрана", обективно няма настъпило увреждане на здравето. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, тези твърдения са ирелевантни, тъй като от момента на увреждането, до момента на прегледа на лицето от д-р Ц. и от съдебно-медицинската експертиза, назначена в първоинстанционното производство, е изминало прекалено дълъг период от време, и е възможно да са настъпили допълнителни травми или заболявания на мембраната, или както е заявило вещото лице в съдебно заседание раната да е зараснала. Според медицинския специалист най-обективни са данните за здравословното състояние и диагноза на пострадалото лице, събрани към момента на трудовата злополука. От обясненията дадени от пострадалия и свидетелите Р. А. и Р. К. се установява, че в деня на инцидента Б. е бил на работа и е изпълнявал трудовите си задължения. Налице е и експертно решение на медицинска комисия, която е обвързала настъпилото увреждане на здравето на Б. със злополуката, станала на работното му място. Горното мотивира настоящият състав да достигне до извода, че твърденията на касатора, че несъответствието на диагнозата, дадена от вещите лица по гражданското дело и първоинстанционното производство, и тази отразена в декларацията за трудова злополука, е неоснователно. Безспорен е факта, че увреждането е внезапно, получено е в рамките на работното време, в изпълнение на задълженията, които изпълнява пострадалият по длъжностна характеристика. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че не е налице трудова злополука и поради това, че иска на Б. по чл. 200 от Кодекса на труда е отхвърлен с решение от 18.01.2016 г. по гр. д. № 8852/2014 г. на Софийски градски съд, като неоснователен. В действителност исковата претенция на Б. е отхвърлена, но както в посоченото решение, така и в мотивите на потвърждаващото го решение от 06.06.2016 г. по гр. д. № 4306/2016 г. на Софийски градски съд, II "В" състав, е отразено, че липсва предпоставката за уважаване на иска, поради това, че няма влязъл в сила административен акт, признаващ злополуката станала с Б. за трудова, т. к. оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - С.-град, не е стабилен административен акт. Изложеното не опровергава извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на проверяваното пред него решение, и е ирелевантно за настоящия казус. Физическите увреждания, настъпили в резултат от рязането на скрап, по своето естество са травматични. Думата "травма" съгласно Речника на Българския език означава "Увреждане на организма от външно въздействие - удар, нараняване, изгаряне и др. ". В конкретния случай травмата на ухото е настъпило от изгаряне, което независимо дали е довело до перфорация на тъпанчевата мембрана или до външен отит, е била подложена на оперативно лечение. Обстоятелството, че пострадалият служител е посетил лекар на следващия ден, не изключва причинната връзка между извършваната работа и констатираните по-късно здравословни увреждания, които са причинили временна неработоспособност, още повече, че непосредствено след инцидента, същият е споделил на колегата му Кръстев, а по-късно и на Асенов за заглъхването и болката в ухото. Доказателствената тежест за установяване на евентуална друга причина за настъпване на увреждането пада върху страната, която твърди това обстоятелство. През време на извършваната работа съгласно възложеното от работодателя и в интерес на предприятието изпълняващият длъжността "газорезчик" е получил внезапни травматични увреждания, причинени от фактори на работната среда. Налице са и двете предвидени от закона материалноправни предпоставки - внезапното увреждане на здравето на осигуреното лице, което е причинило временната неработоспособност, е настъпило през работно време и при извършване на възложената от предприятието работа. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната инстанция не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно, обосновано съобразно приетите по делото доказателства, постановено при съобразяване на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,