Решение № 15980 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2020 г.

Решение № 15980 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Пи Ент Ен Брадърс" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. "Козлодуй" № 1, представлявано от управителя Д. Пищалов, чрез пълномощника си адв. Пешева, срещу решение № 80 от 25.03.2020 г., постановено по адм. дело № 131/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, в частта, с която по жалба на "Пи Ент Ен Брадърс" ООД е отменена заповед № РД 09-229/1.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2018 г. са останали недопустими площи от парцел с идентификатор № 07048-6-1-2, в землището на с. Буново, в частта над 66, 66 ха и преписката е върната на министъра на земеделието, храните и горите в за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона. В останалата част по отношение парцели с идентификатори 18455-211-2-4 в землището на с. Гюешево и 35835-32-1-2 в землището на с. Каменична Скакавица решението е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно се е позовал на заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза вх. № 5278 от 28.10.2019 г. и особено мнение на вещото лице по назначената допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза вх. № 954 от 17.02.2020 г., като не е кредитирал заключението на другите две вещи лице по назначената допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза вх. № 954 от 17.02.2020 г. Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалните си представителя главен юрисконсулт Димитров и главен юрисконсулт Петков, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение, в оспорената му част, е неблагоприятно, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по жалба на "Пи Ент Ен Брадърс" ООД, против заповед №РД 09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, издадена на осн. чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (обн. ДВ, бр. 82 от 2006 г.) (Наредба № 105 от 2006 г.), с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2018 като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), в частта, в която извън него са останали декларирани за подпомагане три парцела, както следва: парцел с идентификатор № 07048-6-1-2 в землището на с. Буново, парцел с идентификатор № 18455-211-2-4 в землището на с. Гюешево и парцел с идентификатор № 35835-32-1-2 в землището на с. Каменичка Скакавица. За 2018 г. за района, в който попадат заявените за подпомагане процесни парцели обновяването на специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2018 е извършено чрез специализирани теренни проверки, както и с дешифриране на Цифрова ортофото карта (ЦОФК) с актуалност 2016 г., тъй като Министерството на земеделието, храните и горите не разполага с актуална за Кампания 2018 ЦОФК, която да бъде дешифрирана. С обжалваната част от решението е отменена заповед № РД 09-229/1.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2018 г. са останали недопустими площи от парцел с идентификатор № 07048-6-1-2, в землището на с. Буново, в частта над 66, 66 ха и е върната преписката в отменената част на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне, при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В останалата част, с която жалбата е частично отхвърлена, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението си в оспорената част, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – по арг. на чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и с оглед приложените по делото писмени доказателства за надлежно упълномощаване от страна на ресорния министър на зам. – министъра на земеделието, храните и горите, при условията на заместване, в изискуемата форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на оспорената част от решението, отменящо процесната заповед, в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2018 г. са останали недопустими площи от парцел с идентификатор № 07048-6-1-2, в землището на с. Буново, в частта над 66, 66 ха, целият със заявена площ от 68, 08 ха, съдът е приел, че е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон. Съдът е установил, че част от процесния парцел, попада във физически блокове 07048-6 и 07048-281, които са с код 101 – с начин на трайно ползване "храсти и затревени територии" (ХЗТ), т. е. неземеделски тип земя съгласно приложение към чл. 13, ал. 4 от Наредба № 105 от 2006 г., поради което тази площ не е включена в СИЗП, като част от физически блок - земеделски тип земя и е недопустима за подпомагане, като неземеделска площ съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2 от 26 март 2018 г.). Площ около 18, 28 ха или 26, 9% от парцела е заета от скали, скални участъци, ерозирали и оголени терени, които са трайни във времето, което води до приложимост на отрицателните предпоставки за допустимост по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г., които съвпадат с причините за изключване на площите от парцела, описани в съставените протоколи от теренните проверки. По отношение на частта от 1, 42 ха от процесния парцел, първостепенният съд е установил, че в тази част парцелът попада във физически блок 18318-57 с начин на трайно ползване "постоянни или временни пасища", т. е. земеделски тип земя съгласно приложението към Наредба № 105 от 2006 г., поради което и с оглед критериите по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г., тази площ е допустима за подпомагане и следва да бъде включен в специализирания слой ПДП. С оглед на това, съдът е отменил заповедта в изрично посоченaта част, като се е позовал на заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза вх. № 5278 от 28.10.2019 г. и особено мнение на вещо лице по назначената допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза вх. № 954 от 17.02.2020 г., определящи допустимата за подпомагане площ от посочения парцел. Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. С оглед приобщения доказателствен материал по делото, включително и от приетата съдебно-техническа експертиза вх. № 5278 от 28.10.2019 г. и кредитираното особено мнение на вещото лице по назначената допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза вх. № 954 от 17.02.2020 г., изготвени от вещо лице със специалност "Геодезия, фотограметрия и картография", първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на процесната заповед, в отменената й част. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд е установил всички релеванти за спора фактически обстоятелства, при което е констатирал основания за изключване от допустимите за подпомагане части от площи от парцел с идентификатор № 07048-6-1-2, в землището на с. Буново, в размер от 66, 66 ха, целият със заявена площ от 68, 08 ха. и допустимост за подпомагане по отношение на частта от 1, 42 ха от парцела. Обосновано съдът е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза вх. № 5278 от 28.10.2019 г. и особеното мнение на вещото лице по назначената допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза вх. № 954 от 17.02.2020 г., като е приел, че същото е компетентно и обективно изготвено, с оглед обема на информацията послужила за изготвянето им, интерпретацията на същата, съобразно притежаваните специални знания и относимата правна уредба съгласно нормите на Наредба № 2 от 26 март 2018 г. Вещото лице е използвало източниците на данни и информация, каквито са използвани в административното производство, като същото допълнително е събрало и анализирало архивни данни от ЦОФК от 2016 г. за площи с особености за траен характер, както и данни свалени от сървърите на Google Earth Pro – сателитни изображения към периода 04.09.2018 г. и не е кредитирал заключенията на две от вещите лица по назначената допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза вх. № 954 от 17.02.2020 г., тъй като констатациите на същите са обосновани основно на данни от извършен оглед на място, който е отдалечен във времето с около година и половина след извършените теренните проверки. Освен отдалечеността във времето огледът на място е извършен в зимния сезон, при наличие на снежна покривка, което обстоятелство го прави ненадежден. Съществена част от доводите в касационната жалба по своята същност представляват оспорване на заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза вх. № 5278 от 28.10.2019 г. и особено мнение на вещото лице по назначената допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза вх. № 954 от 17.02.2020 г., поради което с оглед забраната за установяване на нови фактически обстоятелства се явява недопустимо пред настоящата инстанция. Съдебният експерт дал заключението по съдебно-техническа експертиза вх. № 5278 от 28.10.2019 г. и особено мнение по назначената допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза вх. № 954 от 17.02.2020 г., подробно и последователно е изложил своите констатации и фактически изводи относно това, че площ около 18, 28 ха или 26, 9 % от парцел с идентификатор № 07048-6-1-2, в землището на с. Буново, е заета от скали, скални участъци, ерозирали и оголени терени, които са трайни във времето, което води до приложимост на отрицателните предпоставки за допустимост по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г., които съвпадат с причините за изключване на площите от парцела, описани в съставените протоколи от теренните проверки. Същото е изготвило експертното си заключение вх. № 5278/28.10.2019 г. и последвалото особено мнение по назначената допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза вх. № 954 от 17.02.2020 г. въз основа на данните и материалите от "Система за идентификация на земеделски парцели", ИСАК, протоколите от специализирани теренни проверки, ведно със снимките към тях; публични архивни данни от сървърите на Google Earth Pro и специализирани геодезически програми за георефериране на данни, трансформиране в единна координатна система, визуализиране и извършване на изчисления, като фактът, че по делото е изразено несъгласие със заключението на експерта изложил особено мнение по назначената допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза вх. № 954 от 17.02.2020 г. не вменява задължение на съда да игнорира това заключение. Съгласно чл. 202 от ГПК, задължение на съда е да обсъди експертизата заедно с останалите доказателства по делото, както и да изложи мотиви защо я кредитира или не. Първоинстанционният съд е извършил правилна и обоснована преценка на мнението на вещите лица по извършените експертизи, с оглед всички доказателства и обстоятелства по делото, така, както следва от горепосочената разпоредба на чл. 202 ГПК и по аргумент от разпоредбата на чл. 203 ГПК. В този смисъл административният съд е спазил процесуалното си задължение да обсъди заключенията на изслушаните по делото експертизи и изготвените заключения от експертите и е обосновал крайните си изводи. Наред с горното настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първостепенния съд за кредитиране на заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза вх. № 5278 от 28.10.2019 г. и особено мнение на вещото лице по назначената допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза вх. № 954 от 17.02.2020 г. за наличие на недопустими за подпомагане части от площи от парцел с идентификатор № 07048-6-1-2, в землището на с. Буново, в размер от 66, 66 ха, целият със заявена площ от 68, 08 ха. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваната част от съдебно решение е валидна, допустима, обоснована и постановена в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за изплащане на правната помощ на 100 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,