Решение № 152 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2010 г.

Решение № 152 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на ЖСК "Б. художник", София чрез адв. С. Р. М. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 318/21.05.2009 г. по гр. д. № 403/2008 г. на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. С него, като е отменено въззивното решение на СГС, е отхвърлен иска на ЖСК "Б. художник", София против В. С. по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 891,30 лв. за ползване без основание на част от апартамент 52-Б в бл. 259, вх. "Г", ж. к, "Г. Д. ", [населено място]. Молителят твърди, че горното решение противоречи на изводите на ВКС, четвърто гражданско отделение по гр. д. № 2234/2004 г., постановено по същия спор при първа касация. Поддържа още, че е налице и противоречие с влезлите в сила съдебни решения по гр. д. № 3066/2007 г. на СГС, II "г" отделение, гр. д. № 11500/2006 г. на СРС, 39 състав, гр. д. № 2033/2004 г. на СГС, I гражданско отделение, 12 състав, гр. д. № 783/2003 г. на СГС, гр. д. № 2636/2005 г. и гр. д. № 1206/2005 г. на ВКС, IV ГО, гр. д. № 526/2002 г. на СГС, I ГО, 9 състав. Молителят излага съображения, че е налице основани за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна В. С. Я. не е отговорила в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. Молбата за отмяна е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК от легитимно лице за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, който се ползва със сила на присъдено нещо. Разгледана по същество, тя е неоснователна. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК отмяна се допуска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди това друго влязло в сила решение, което му противоречи. Нужно е противоречие на съдебни решения при пълно субективно и обективно тъждество на правния спор по делата, по които са постановени съдебните актове, в какъвто смисъл е и съдебната практика, обобщена в Постановление № 2/29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд на Република България. Указанията по тълкуването на закона в случая са актуални и при действието на ГПК от 2007 г. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК от 2007 г. е аналогична на тази по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК. Видно от данните по делото, в случая посочената идентичност не е налице. Страни по делото, чиято отмяна са кооперацията - молител и В. С. Я.. По приложените с молбата влезли в сила решения на Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд, ответниците по исковете са други лица и В. Я. не е техен частен или универсален правоприемник, в който случай би могло да се стигне до субективно тъждество по споровете. Освен това, по приложените съдебни актове споровете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД са за други обекти макар и в същата сграда, както и за различни периоди от време. Следователно, не е налице нито субективно, нито обективно тъждество между решението, чиято отмяна се иска и някое от приложените съдебни актове. Обстоятелството, че по преюдициално на спора по чл. 59, ал. 1 ЗЗД право - това за собствеността на кооперацията върху сградата и апартаментите в нея, има различия в приетото от съдилищата по отделните спорове, не може да обуслови отмяна на някое от тях по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Отменителното решение на първата касация по същия спор пък не се ползва със сила на присъдено нещо и не може да се поддържа противоречие между него и съдебния акт на касационната инстанция, разрешила спора по същество, което да е основание за отмяна по чл. 303 ГПК. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение