Решение № 10273 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11388/2018 г.

Решение № 10273 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11388/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 280 от 6.07.2018 г. по административно дело № 152/2018 г. Административен съд – Добрич е: 1) отхвърлил оспорването на Р. Димова от [населено място] срещу решение № 1/12.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Добрич, с което е изменено разпореждане № [ЕГН]/15.12.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Добрич; 2) осъдил Р. Димова да заплати на ТП на НОИ – Добрич сумата от 150 лв. за направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Р. Димова, действаща чрез пълномощника адвокат Василева. Посочените пороци на съдебния акт въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на делото по същество чрез уважаване на жалбата до първоинстанционния съд. Възведена е и претенция за присъждане на сторените разноски по делото за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Добрич, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява писмено становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага тя да не се уважи, а оспореното с нея решение като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Добрич, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Добрич, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че макар и общият осигурителен стаж да е неправилно определен, то това не се отразява върху определения от директора на ТП на НОИ месечен размер на пенсията на Димова. Същият е правилно изчислен при спазване на всички изисквания на КСО. От фактическа страна по делото безспорно е установено, че административното производство е започнало със заявление вх. № 2113-24-1263/24.08.2017 г., с което Р. Димова е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № [ЕГН]/29.09.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Добрич на Димова е отпусната лична пенсия в минимален размер, считано от 24.08.2017 г., до определяне на размера й по реда на КСО. Зачетен й е осигурителен стаж от ІІІ категория 37 години, 0 месеца и 18 дни. С разпореждане № [ЕГН]/15.12.2017 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Димова е изменена и е определена в месечен размер от 436. 74 лева. В разпореждането е зачетен осигурителен стаж от ІІ категория труд 1 година, 3 месеца и 18 дни, осигурителен стаж от ІІІ категория труд 35 години, 0 месеца и 27 дни, и общ осигурителен стаж, превърнат по реда на чл. 104 от КСО към ІІІ категория труд 36 години, 8 месеца и 12 дни. Определен е и осигурителния доход както следва: за времето от 1.01.1990 г. до 31.12.1992 г. - 45870. 00 лева; за времето от 1.01.1997 г. до 30.06.1999 г. – 1977008. 00 лева; за времето от 1.07.1999 г. до 31.01.2016 г. – 116815. 72 лева; общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) – 118792. 73 лева. Определеният индивидуален коефициент е 1, 326, а средномесечният осигурителен доход за страната за периода 08. 2016 г. - 07.2017 г. е 797. 70 лева. Доходът за изчисляване размера на пенсията е определен на 1057. 75 лева. Проценти осигурителен стаж – 36 г. 9 м. х 1, 126% = 41, 29%, като съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО - 41. 29 % от 1057. 75 е 436. 74 лева. Разпореждането е обжалвано от Димова пред директора на ТП на НОИ - Добрич. Жалбата е разгледана и е частично уважена, като с решение № 1/12.02.2018 г. разпореждането е изменено както следва: осигурителен стаж от втора категория труд – 1 година, 3 месеца и 18 дни; осигурителен стаж от трета категория труд – 35 години, 1 месец и 27 дни; осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд – 36 години, 9 месеца и 12 дни; осигурителен доход за периода от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г. - 45870. 00 лева; осигурителен доход за периода от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г. – 1977008. 00 лева; осигурителен доход за периода от 01.07.1999 г. до 31.01.2016 г. – 116815. 72 лева; общ осигурителен доход - 118792, 37 лева; индивидуален коефициент - 1, 326; средномесечен осигурителен доход за страната за м. 08.2016 г. – м. 07.2017 г. - 797. 70 лева; доход за изчисляване размера на пенсията - 1057. 75 лева; проценти осигурителен стаж – 36 г. 9 м. х 1, 126 % = 41, 38 %; съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО - 41. 38 % от 1057. 75 е 437. 70 лева. Решението на директора на ТП на НОИ - Добрич е оспорено от Димова пред първоинстанционния съд. За да не уважи сезиралата го жалба административният съд е приел, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Съдът е констатирал, че обжалваното пред него решение е постановено при наличие на компетентност и на посочените в него фактически и правни основания за издаването му. Приел е и, че същото е материално законосъобразно, като се е позовал на компетентно изготвеното заключение от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което кореспондира с доказателствата по делото. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Добрич са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. В изпълнение на задълженията си по чл. 171, ал. 2 от АПК съдът по съществото е назначил съдебно-счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. При изготвянето на съдебния акт са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателката. Правилно първоинстанционният съд е определил спорния по делото въпрос, касаещ непризнаването от административния орган на осигурителен стаж на Димова за два периода - от 1.02.2016 г. до 31.01.2017 г. и от 1.07.2004 г. до 30.04.2005 г. За спорният период от 1.07.2004 г. до 30.04.2005 г. по делото от представените по него ведомости за заплати на ТПК "Добруджа утре" с. Сенокос от м. юли 2004 г. до м. март 2005 г. е установено, че трудово възнаграждение за периода 1.07.2004 г. - 30.04.2005 г. е начислено (без други данни за реално положен труд), но не е изплатено, като във ведомостите за този период липсва положен подпис на Р. Димова. В случая, както правилно е приел и административният съд, е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО в относимата за казуса редакция към 1.07.2004 г. (ДВ, бр. 119 от 2002 г.), съгласно която за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. След като в случая възнаграждението за този период не е получено, то материално законосъобразен е изводът на съда по съществото, че правилно не е зачетен посочения период за осигурителен стаж. Налице е индиция, че начисленото възнаграждение не е било дължимо, защото срещу него не е бил престиран изискуемия по трудовото правоотношение труд. По отношение на спорния период от 1.02.2016 г. до 31.01.2017 г. е представена справка от Персоналния регистър на НОИ, от която се е установило, че Р. Димова е била регистрирана като безработна. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. От доказателствата по делото и от назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза е непротиворечиво установено, че пенсионният орган неправилно не е зачел като осигурителен стаж период от 1.02.2016 г. до 31.01.2017 г., през който Димова е била регистрирана като безработна и е получавала обезщетение. С признаването му общият й осигурителен стаж става 37 години, 9 месеца и 12 дни, но с признаването му правилно изчисления от горестоящия административен орган и от назначеното вещо лице по съдебната експертиза общ осигурителен доход не се променя и остава 118792. 73 лева. В случая първоинстанционният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл. 70а, ал. 2, т. 7 от КСО, съгласно която при определяне на средномесечния осигурителен доход не се взема предвид доходът за времето, през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г. Макар тези периоди да влизат в общия осигурителен стаж, то те не се включват в общия осигурителен доход. За да имаме увеличение в размера на пенсията трябва установеният допълнителен стаж да е довел и до увеличение на осигурителния доход, а в случая такова не е налице, съгласно цитираната по-горе императивна разпоредба, която изключва този стаж при определяне на средномесечния осигурителен доход. Изложеното налага извод, че законосъобразно административният орган не е взел предвид периодите на получаване на дължимо обезщетение за безработица при изчисляване на индивидуалния коефициент за определяне размера на пенсията по правилата на чл. 70 от КСО. Както правилно е прието от първоинстанционния съд, този коефициент е коректно изчислен при спазване на изискванията на КСО, а възраженията в тази насока на касационната жалбоподателка са неоснователни. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Добрич е постановил правилно решение, което, при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също е неоснователна и не следва да бъде уважена, а ответникът по касация не е претендирал съдебни разноски, поради което такива не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,