Решение № 4340 от 24.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Пенева, гр. Елхово, против решение 1310/21 октомври 2022 г., постановено по адм. д. 1383/2022 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с правно основание чл. 292 АПК, от К. Пенева, с искане да бъде признато за установено в отношенията между ищцата и ответника /Община Долни Чифлик/, че ищцата не дължи изпълнение на издадените от кмета на Община Долни Чифлик и влезли в сила заповед РД - 1327/28 май 2020 г., с която е разпоредено премахване на незаконни строежи склад за инвентар и пристроена тоалетна , изградени в ПИ 52115.90.102 по КК на [населено място], гр. Долни Чифлик и заповед РД - 1328/28 май 2020 г., с която е разпоредено премахване на незаконен строеж масивна барака за живеене , разположени в части от три имота ПИ 52115.501.171, ПИ 52115.90.102 и ПИ 52115.90.117, издадени в производства по чл. 225а ЗУТ. Съдът е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 292, ал. 1 АПК. Претендира се установяването, че образуваното гражданско дело 4045 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, представлява нов факт по смисъла на чл. 292 АПК, който е настъпил след издаването на изпълнителното основание, поради което се иска да бъде признато за установено, че ищцата К. Пенева не дължи изпълнение на влезлите в законна сила заповед РД - 1327/28 май 2020 г. и заповед РД - 1328/28 май 2020 г. Твърди се, че изпълнението е станало неизискуемо поради наличието на факти, настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание и започване на изпълнителното производство. За да отхвърли иска, съдът е приел, че фактическите обстоятелства, установени с влезли в сила съдебни актове, се ползват със сила на присъдено нещо и не подлежат на нова преценка в хода на съдебното производство по чл. 292 АПК. Относно процесните строежи, за които с влязъл в сила административен акт с установяване, че са незаконни, си остават такива дори и при настъпване на промяна в собствеността. Без значение е дали промяната е настъпила по оригинерен или по деривативен способ. За да разреши възникналия спор и отхвърли предявения иск, първостепенният съд е извършил правилни фактически установявания и е възприел правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Искът по чл. 292 от АПК може да се подаде преди, по време или след осъществяване на изпълнението. По съществото си той е отрицателен установителен иск и предпоставките за неговата допустимост са: да има образувано изпълнително производство въз основа на влязло в сила изпълнително основание; длъжникът по това изпълнително производство да претендира настъпването на нови факти, настъпили след влизането в сила на изпълнителното основание, които да са довели до изключване, погасяване или отлагане на задължението, вменено с изпълнителното основание; искът да е насочен срещу взискателя по изпълнителното основание и да е налице правен интерес за ищеца. По делото се установява, че до собственика на незаконния строеж са изпратени писма с характер на покана за доброволно изпълнение, по смисъла на чл. 277 АПК. По делото не са представени доказателства за това, че строежите са законни или търпими. Оспорването на собствеността върху строежите, не се явява нов факт по смисъла на чл. 292 АПК, който да води до изключване, погасяване или отлагане на задължението по тяхното премахване. Спорът по чл. 54 ЗКИР е неотносим и не е преюдициален по отношение на изпълнителното производство. Въпросът на кого принадлежи собствеността върху имотите, респективно постройките, би имал значение единствено за възлагане на разноските по принудителното изпълнение, но не погасява изпълнителното основание, нито го прави неизпълнимо. Правилно съдът е приел, че спецификата на влезлите в сила заповед РД - 1327/28 май 2020 г., с която е разпоредено премахване на незаконни строежи склад за инвентар и пристроена тоалетна и заповед РД - 1328/28 май 2020 г., с която е разпоредено премахване на незаконен строеж масивна барака за живеене , за разлика от повечето ИАА, следват строежа, а не собственика както на самия строеж, така и на земята под него. Оспореното право на собственост на собствениците на имоти 102, 117 и 120 по КК одобрена през 2015 г. пред РС Варна не е факт по смисъла на чл. 292 АПК, който би могъл да изключи, погаси или отложи изпълнението на задължението за премахването на незаконните постройки. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника в това производство следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав