Решение № 7362 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4217/2021 г.

Решение № 7362 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4217/2021 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 15, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН).

Образувано е по касационна жалба на "Еврохолд България" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Христофор Колумб" № 43, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Я. от САК, против решение № 140 от 12.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1074/2020 г. по описа на Административен съд – София област (АССО).

По поддържаните оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество с присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

Касаторът счита, че в противоречие с доказателствата по делото и приложимото право съдът е извел неверни фактически и правни констатации. Като процесуален порок на решението сочи липсата на собствени мотиви, обуславящи постановения правен резултат и необсъждането на наведени в жалбата доводи. Обратно на възприетото в съдебното решение заключение, твърди, че разпоредената мярка е неправомерна, т. к. размерът на некоректно отчетената инвестиция е несъществен с оглед целия финансов резултат и не може да повлияе на инвеститорите да вземат информирано и обосновано решение, поради което и не застрашава правата им. Поддържа становище, че обективираната в диспозитива на административния акт принудителна мярка е неизпълнима поради несъобразен с обема и съдържанието на задължението срок за изпълнението му. Обосновава незаконосъобразността на мярката и с нарушение на принципа "non bis in idem", припознавайки я като идентична на приложената с последващо решение на същия орган такава – Решение № 724-ПД/24.09.2020 година.

Ответникът – заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (Комисията/КФН), ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез процесуалния му представител юрк. Г., оспорва касационната жалба.

Заключението на участвалия в производството представител на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна с доказателствата по делото, прецени доводите на страните и съобрази обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "Еврохолд България" АД срещу решение № 723-ПД/24.09.2020 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК, вр. с чл. 100н, ал. 2, вр. ал. 5, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. първо, предл. първо и ал. 4, вр. чл. 100ю, ал. 1, т. 9 ЗППЦК дружеството е задължено в 60-дневен срок от получаването му да изготви и представи в КФН по реда на чл. 100т, ал. 1, изр. първо, предл. първо и ал. 4 ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register, коригиран одитиран годишен консолидиран финансов отчет за дейността му за 2019 г. по чл. 100н, ал. 2, вр. ал. 5, вр. ал. 4 ЗППЦК, в който:

• Да бъде коригирана в посока намаление стойността към 31.12.2019 г. на инвестицията в асоциирано предприятие "Руско застрахователно дружество Евроинс" и съответно другия всеобхватен доход с 5 526 хил. лв., като за отчитането му се приложи методът на собствения капитал в съответствие с приложимия МСС 28 "Инвестиции в асоциирани и съвместни предприятия" и приетата счетоводна политика на дружеството и се направят всички задължителни количествени и качествени оповестявания в съответствие с МСС и МСФО.

• Да бъдат направени оповестявания в съответствие с изискванията на § 34, § 60, § 61 и § 134 - 136 от МСС 1, § 91 - 99 от МСФО 13, § 10, б. (iii), § 12 и § 18 от МСФО 12; § 6 - 8 и § 14 - 15 от МСФО 7.

За да постанови този резултат, съдът е формирал решаващ извод за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт, възприемайки изцяло обективираните в същия фактически установявания и правни изводи на издалия го орган.

Приел е за доказана констатацията на надзорния орган, основана на данните в одиторския доклад и на допълнително представените в административното производство от одитора и от проверяваното дружество документи и информация, че в консолидирания годишен финансов отчет (КГФО) за дейността на емитента при отчитане на инвестицията в асоциирано предприятие "Руско застрахователно дружество Евроинс" за 2019 г. е допуснато нарушение на изискванията на МСС 28, като вместо по метода на собствения капитал, инвестицията е отчетена по справедлива стойност през друг всеобхватен доход. Споделил е преценката на издателя на акта, че процесната инвестиция представлява значителна част от дохода, представен в консолидирания отчет за печалбата и загубата и другия всеобхватен доход за годината. Мотивирал е извод, че неправилното отчитане на инвестицията обективно застрашава интересите на инвеститорите доколкото съществено променя резултатите в КГФО, респ. – в оповестената информация в тази част. Според съда не са налице обстоятелства, които обективно да препятстват изпълнението на мярката в определения от органа 60-дневен срок, още повече, че на адресата са дадени ясни и точни указания за дължимата корекция. За неоснователно е счетено възражението за нарушение на принципа "non bis in idem", с аргумент, че цитираното от жалбоподателя решение на надзорния орган е постановено след процесното и не е влязло в сила.

Решението е правилно.

Касационната проверка констатира липса на заявените в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическите установявания на надзорния орган, възприети и от съда, кореспондират на данните по делото. Доказателства, опровергаващи правомерността на обективираното в административния акт волеизявление, не се сочат. Оплакванията на жалбоподателя са надлежно обсъдени. Несъгласието му с мотивите на съда не обуславя извод за допуснато нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Доводите в жалбата по същината си касаят обосноваността на съдебния акт и приложението на материалния закон, разгледани в изложението по-долу.

Верен е изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на решението за прилагане на принудителна административна мярка.

По делото е безспорно установено, че в нарушение на изискванията на МСС 28 в КГФО на "Еврохолд България" АД за 2019 г. неправилно е отчетена инвестицията в асоциирано предприятие "Руско застрахователно дружество Евроинс" по справедлива стойност през друг всеобхватен доход, определена на база оценка на независим оценител, а не по метода на собствения капитал. В резултат на това Групата е увеличила стойността на инвестицията в асоциирани предприятия към 31.12.2019 г. допълнително с 5 526 хил. лв., като тази разлика е отчетена в друг всеобхватен доход в консолидирания финансов отчет за процесната година. Освен посоченото несъответствие, при одита са установени липсващи или непълни оповестявания в отчета на дружеството в противоречие с изискванията на МСС1, МСФО 7, МСФО 12 и МСФО 13, подробно отразени в административния акт.

Описаните грешки и пропуски не се отричат от адресата на мярката. Защитната му теза се основава на твърдения за тяхната незначителност.

Спорът по делото се концентрира върху въпроса дали така констатираното неправилно отчитане съставлява основание за задължаване на емитента за привеждане на отчета му за процесния период в съответствие с дължимото чрез прилагане на процесната принудителна административна мярка (ПАМ).

Анализът на релевантните за спора факти на плоскостта на приложимото право води на извод, че отчитането в разрез с изискванията на международните счетоводни стандарти обуславя разпоредените от регулатора корективни действия.

Притежавайки статут на емитент, касаторът е адресат на специален правен режим, установен в ЗППЦК и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. На същия е вменено задължение да разкрива публично регулирана информация, част от която е консолидираният годишният финансов отчет за дейността на предприятието (КГФО), чрез предоставянето й на Комисията и на обществеността – глава VIа ЗППЦК. Изрично в разпоредбата на чл. 100н, ал. 5 ЗППЦК (в относимата редакция) е предвидено, че когато емитентът е задължен да изготвя консолидиран финансов отчет, годишният консолидиран отчет за дейността е със съдържанието по ал. 4, т. 1, 2, 4 и 5 с. з., като финансовият отчет се изготвя съгласно Международните счетоводни стандарти.

Попадайки в обхвата на чл. 34, ал. 2, т. 9 ЗСч., дружеството несъмнено е задължено да изготвя финансовите си отчети в съответствие с международните счетоводни стандарти, дефинирани в § 1, т. 8 ДР на ЗСч., сред които са и изброените в атакувания административен акт такива. Следователно, по силата на закона процесните стандарти имат задължителен характер, а съобразяването на финансовия отчет с тях е условие за съответствието му със закона (Арг.: чл. 100н, ал. 5 ЗППЦК).

За да осигури спазването на разпоредбите относно разкриването на информация (глава шест "а"), освен предвидените в другите дялове на закона и актовете по прилагането му правомощия, надзорният орган може да задължи емитента в определен от него достатъчен срок да отстрани констатираните непълноти и други несъответствия с изискванията на този закон и актовете по прилагането му, включително с Международните счетоводни стандарти, допуснати във финансовите отчети, регистри и други счетоводни документи - чл. 100ю, ал. 1, т. 9 ЗППЦК. Цитираната разпоредба регламентира конкретно, самостоятелно основание за прилагане на ПАМ, освен тези по дял пети, глава деветнадесета на ЗППЦК. Същата се явява специална по отношение на нормата на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК, която предвижда три алтернативни хипотези, при чието осъществяване секторният регулатор е оправомощен да приложи съответна мярка – неспазване на регулацията в разглежданата област, възпрепятстване на контрола върху дейността на поднадзорното лице или поставяне в опасност на инвеститорския интерес. Наличието на която и да е от тях обуславя принудителната намеса на надзорния орган под формата на прилагане на ПАМ, индивидуалното съдържание на която се определя от конкретната причина за постановяването й и от целения с мярката ефект.

В случая оспореното волеизявление на надзорния орган е базирано на разпоредбата на чл. 100ю, ал. 1, т. 9 ЗППЦК и на две основания по чл. 212, ал. 1, т. 1 с. з. – допуснато нарушение на закона и застрашаване на инвеститорския интерес, като предписаното дължимо поведение има за цел отстраняване на нарушението и привеждане на дейността в съответствие с нормативните правила, както и охрана на интересите на инвеститорите. Макар и непрецизно с оглед съотношението на посочените разпоредби, позоваването на чл. 212, ал. 1, т. 1 като правно основание за издаване на акта не се отразява на правомерността на мярката, доколкото установените неправилни отчитания и липса на изискуеми оповестявания попадат в приложното поле и на двете норми, от една страна, а от друга – хипотезата на чл. 100ю, ал. 1, т. 9 изпълва с конкретно съдържание общото правомощие по чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК.

Правилно е в тази връзка заключението на първоинстанционния съд, че несъответствието на процесния КГФО с нормативните изисквания относно съдържанието му обосновава прилагането на разпоредената мярка.

Статутът на касатора предпоставя въведените от законодателя по-високи изисквания към извършваната от него дейност, включително досежно естеството, обема и формата на публично разкриваната информация. Предвид задължението му за изготвяне на финансовия отчет в съответствие с международните счетоводни стандарти – чл. 100н, ал. 5 ЗППЦК, определените с мярката конкретни действия са правнообосновани и кореспондират на целите по чл. 1, ал. 2 с. з. Спазването на изискванията към изготвяне на КГФО не е самоцел, а е насочено към осигуряването на пълна, точна и вярна информация, която да гарантира защита на интересите на инвеститорите. Неправилните отчитания и неоповестяването на определени данни поражда риск за тях, засягайки правото им да вземат обосновани и информирани инвестиционни решения. Разпоредената ПАМ е насочена към осигуряване прозрачност на дейността и адекватна информираност на инвеститорите, без прилагането й да обременява адресата с непропорционална административна или финансова тежест, още повече, че по същество се изисква изпълнение на негово нормативно задължение.

Неотносимо към спорното правоотношение е твърдението, че изисканите корекции и допълнителни оповестявания няма да повлияят на общото финансово състояние на холдинга, респ. – нямат съществено отражение върху общия финансов резултат за отчетния период.

Релевантни за упражненото от регулатора правомощие по чл. 100ю, ал. 1, т. 9 ЗППЦК са констатираните пропуски и несъответствия с изискванията на Международните счетоводни стандарти, допуснати в КГФО. Без значение за прилагане на ПАМ е и въпросът за съществеността на установеното отклонение и дали визираната в акта сума от 5 526 хил. лв. представлява значима част от общия доход. Неоснователно оспорващият обвързва изследването на характера на инвестицията с дефиницията на понятието "съществена сделка" съгласно § 1, т. 8 ДР на ЗППЦК. В настоящия случай мярката е приложена поради неправилно отчитане на инвестицията в нарушение на конкретно изискване на МСС 28, а не поради липса на информация в отчета за сделка окачествима като съществена.

Несподелимо е оплакването на касатора, че предоставеният му 60-дневен срок е недостатъчен за изпълнение на мярката. Предвиденото в акта време за коригиране на КГФО, включително с необходимите оповестявания, е съразмерно на вида и количеството корекции, включително при отчитане на 30-дневния срок за свикване на Общо събрание на акционерите на дружеството и допълнителното одитиране на финансовия отчет по ЗСч.

Несъстоятелно е и възражението на дружеството, че надзорният орган е приложил спрямо него два пъти една и съща принудителна мярка. Съпоставката на процесното волеизявление с Решение № 724-ПД/24.09.2020 г. опровергава твърдението за идентично съдържание на разпоредените с двата акта мерки. Видно от разпоредбата на чл. 100т ЗППЦК, финансовите отчети на публичните дружества следва да бъдат представяни както в КФН чрез електронния портал e-Register, така и на обществеността чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия. Законодателят е регламентирал две отделни задължения, чието изпълнение е дължимо към различни субекти, осъществява се по различен начин и преследва различни цели - чл. 100т, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗППЦК. С оспорения в настоящото производство акт надзорният орган е задължил емитента да представи по съответния ред коригиран КГФО за 2019 г. на КФН, а с цитираното от касатора решение - на обществеността. Поради това отсъства тъждество между приложените с двете решения ПАМ. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори хипотетично да беше налице дублиране на мерките, визираният от касатора порок би засегнал последващото, а не първоначалното волеизявление на органа.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице заявените с касационното оспорване отменителни основания, поради което проверяваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и предвид претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за процесуална защита, в полза на КФН се дължат такива на стойност 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума "Еврохолд България" АД следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение