Решение № 3087 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13884/2008 г.

Решение № 3087 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13884/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Стробел" ООД, гр. София, против решението от 8.08.2008 г. по АХД № 2938 по описа за 2005 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против разпореждане № 2907 от 7.06.2005 г. за събиране на суми по ревизионен акт за начет с вх. № 22 от 28.05.2005 г. на СУСО и потвърдилото го решение № 436 от 20.07.2005 г. на Главния директор на СУСО. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на административно- производствените правила за извършване на ревизионна дейност, необоснованост, нарушение на съдопроизводственото правило за преценка на заключенията на вещите лица, неправилно прилагане на Инструкция № 1/11.02.2000 г. на НОИ. Ответникът Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решение № 436 от 20.07.2005 г. на Директора на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 2907 от 7.06.2005 г., издадено от Директора на Дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване" по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, за събиране на сумите по ревизионен акт за начет с вх. № 22 от 28.05.2005 г., в частта, с която "Стробел" ООД, гр. София, е задължено да внесе осигурителни вноски за периода 1.11.2002 г. - 31.12.2004 г. по сметка на ДОО в размер на 31 086.21 лв. и лихва 7873.63 лв. (общо 38 959.84 лв.), по сметка на НЗОК - в размер на 3201.08 лв. и лихва 496.81 лв. (общо 4463.97 лв.) и по сметка на Универсален пенсионен фонд - в размер на 1567.63 лв. и лихва 214.37 лв. (общо 1782.00 лв.). За да постанови решението си, Софийският градски съд законосъобразно е приел, че оспорените актове са издадени при спазване на процесуалноправните предпоставки по чл. 32, ал. 1 от Закона за административното производство (отм.) във вр. с чл. 231, ал. 1, б. "а" от Гражданския процесуален кодекс (отм.) и при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, чл. 12 и чл. 14 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ). Получената информация от Агенцията за заетостта за изпратени от дружеството работници на работа в чужбина срещу изплатени възнаграждения установява ново обстоятелство, което е от съществено значение за определяне на задълженията към ДОО и съставлява основание за откриване на ново ревизионно производство. Жалбоподателят в качеството му на осигурител е задължен за осигурителни вноски за ДОО, НЗОК и ДЗПО върху начислените и изплатени трудови възнаграждения на изпратените от него работници на работа в Германия. Развитите в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на административнопроцесуалните правила за осъществяване на контролна дейност от органите на НОИ са неоснователни. Първата проведена ревизия е приключила не с издаден ревизионен акт за начет, а с ревизионна записка вх. 1/17.02.2005 г. на главен финансов ревизор при СУСО, установяваща липса на задължения към ДОО и НЗОК. В производствата, осъществявани по реда на чл. 110 от КСО, съставените от контролните органи ревизионните актове за начет и ревизионни записки не представляват индивидуални административни актове, пораждащи задължения или засягащи права на ревизираното лице. Съгласно ал. 3 на чл. 110 на контрол за законосъобразност подлежат само издадените разпореждания от ръководителя на контрола по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване, с които се събират сумите по ревизионните актове за начет. По тези съображения приключването на предходната ревизия с издадена записка за липса на задължения не съставлява процесуална пречка за извършване на нова ревизия при наличие на някое от основанията по чл. 231, ал. 1 от ГПК (отм.) във вр. с чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.). В настоящия случай са представени нови доказателства, установяващи обстоятелства, които при предишната ревизионна дейност не са могли да бъдат известни на контролния орган. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и нарушения на съдопроизводствените правила за преценка на доказателствата. При извършената нова ревизия контролните органи на НОИ са установили, че през ревизирания период работодателят е разрешил неплатен отпуск на част от работниците си и ги е изпратил на работа в Германия срещу договорено валутно възнаграждение. По силата на чл. 14 от НООСЛБГРЧ (редакция - ДВ, бр. 19 от 2002 г.) "Стробел" ООД в качеството му на осигурител дължи осигурителни вноски за изпратените на работа в чужбина лица върху левовата заплата и върху левовата равностойност на валутната заплата по курса на Българската народна банка към датата на плащането, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. На основание чл. 7, ал. 1 и 2 от КСО (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) задължението за внасяне на осигурителните вноски, които са за сметка на осигурителя и за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, възниква при изплащането на дължимото възнаграждение. Съгласно заключението на назначената тройна съдебно- счетоводна експертиза, дадено въз основа на проверените ведомости за изплащане на работни заплати в левове и валута за процесния период, задълженията за осигурителни вноски за ДОО възлизат на 21 098.32 лв., лихви 3140.30 лв.; за НЗОК - 3312.33 лв., лихви 634.42 лв., за ДЗПО-УПФ - 1480.74 лв., лихви 195.15 лв. (общо главница 25 891.39 лв., лихви 3969.87 лв.). Определените задължения за разликите до 31 086.21 лв. за ДОО и до 1567.63 лв. за УПФ са начислени върху изплатените възнаграждения съгласно представените фишове в заверен препис от немски на български език (Приложения папки № 1 и № 2). В тези фишове фирмата "Щробел" ООД фигурира като платец на доходите. Не се подкрепя от доказателства твърдението на касатора, че германската фирма е изплатила възнагражденията изцяло за своя сметка и е начислила осигурителни вноски съгласно местното законодателство. Не могат да се възприемат за основателни и възраженията му, че не е знаел какви възнаграждения са били изплащани в Германия. След като самият той е изпратил работниците на работа в чужбина и името му фигурира в платежния документ, той носи и отговорност за уреждане на отношенията с приемащата германска фирма. Нередовно воденето счетоводство не може да освободи от отговорност неизправната страна. Инструкция № 1 на НОИ от 11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица (отм.), на която се позовава касаторът, урежда реда за събиране и съхраняване на данни за осигуряваните лица. Подаваните от осигурителите декларации по реда на инструкцията не пораждат и не прекратяват възникналите по силата на закона задължения за внасяне на осигурителни вноски. На основание чл. 12 от НОСЛБГРЧ "Стробел" ООД е задължено лице за внасяне на осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове съгласно българското законодателство за изпратените от него български граждани на работа в чужбина. Оспорените актове са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба в частта за определените задължения за осигурителни вноски за ДОО, НЗОК и УПФ, Софийският градски съд е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице основания за отмяна на съдебното решение и в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 64, ал. 5 от ГПК (отм.) във вр. с чл. 43 от ЗАП (отм.). Размерът на възнаграждението е определен при спазване на чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,