Решение № 7297 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2018 г.

Решение № 7297 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Ц., гражданин на Китай, против решение № 470 от 25.01.2018 г., постановено по адм. дело № 11044/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощника си юриск. Д. П., в съдебно заседание изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Р. Ц., гражданин на Китай, срещу решение № 15244/4.08.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на Р. Ц. е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт на председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведено задължително интервю относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него. Съдът, анализирайки понятието "преследване" по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ и формите на действията по преследване според чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, е развил съображения за това, че по отношение на жалбоподателя не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. А именно - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение. Съдът се е позовал на две справки на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ. Въз основа на тях и на бежанската история на оспорващия, е приел, че въпреки наличната информация за преследване и ограничаване религиозните права на тибетците, не установява и не доказва лично жалбоподателят да е бил застрашен от такова преследване. Затова съдът е счел, че липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено - политическата обстановка в Тибетски автономен район към датата на постановяване на акта си е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е счел, че липсват и предпоставките по Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) и тълкуванието по чл. 15 "в" от нея, дадено с решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съдът е счел, че жалбоподателят е "мигрант" - лице, което е напуснало страната си на произход по причини, различни от тези, изброени в дефиницията за "бежанец", в контекста на Г. II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определян на статут на бежанец. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от икономически характер и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Р. Ц. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от официалните справки за обстановката в Тибетски автономен район. Обосновано е приел, че въпреки данните за преследване и ограничаване религиозните права на тибетците, няма данни лично Р. Ц. да е изложен на реална опасност от тежки посегателства от вида на законовоопределените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Също правилно първоинстанционният съд е оценил ситуацията в Тибетски автономен район в контекста на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Базирайки се на информацията в приложените по делото две официални справка, както и на представените в касационното производство доказателства, следва да се приеме, че не се доказва в Тибетски автономен район наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО (отм.). Изложените в цитираните доказателства факти, както и бежанската история на чужденеца, обосновават извод, че не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо в поискана и непредоставена правна помощ на касатора. От данните по делото се установява, че такава е поискана в молба от 25.09.17 г. По делото са приложени обаче две пълномощни, издадени преди подаване на молбата за правна помощ - съответно на 19.09.17 г. /л. 10/ и на 13.02.17 г. /л. 54/. От тях е видно, че оспорващият е имал вече упълномощени двама различни адвокати, които да защитават правата му. Затова не е допуснато процесуално нарушение с отказа на съда за предоставяне на правна помощ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд С. - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,