Решение № 9365 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5933/2011 г.

Решение № 9365 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5933/2011 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс във вр. чл. 87 (ред. ДВ, бр. 52 от 2007 г.) от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по жалба на Камел Казем Худейр, гражданин на Ирак, против решение № 117 от 29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което е отказано на молителя предоставяне на хуманитарен статут. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се претендира отмяната му. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна с доводи, че не са налице предпоставки за предоставяне на особена закрила по чл. 9 ЗУБ. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Административното производство по Закона за убежището и бежанците е започнало по молба за закрила вх. № Б-3745/23.06.2009 г., подадена от Камел Казем Худейр, роден на ******* г. в град Насирия, Ирак, гражданин на Ирак, етническа принадлежност - арабин. От разясненията, получени при интервютата, проведени в изпълнение на изискването по чл. 63а ЗУБ, се установява, че жалбоподателят е влязъл нелегално в Република България през м. май 2009 г. Като причина сочи, че е атеист и след падането на режима на Саддам публично е оповестил отказа си от исляма. За това му поведение е преследван от всички и макар да не е имал политически проблеми в Ирак, го е напуснал от страх за живота си. Твърди, че в България е приел християнството. Производството, в което е постановено сега обжалваното решение, е повторно, след като петчленен състав на Върховния административен съд е отменил първоначалния отказ на председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут и е изпратил на органа административната преписка за ново произнасяне в тази част - относно искането за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е дал указания на административния орган съобразно чл. 75, ал. 2 ЗУБ да прецени всички относими факти, свързани с държавата по произход на молителя. С решение № 117/29.03.2011 г. председателят на Държавната агенция за бежанците при МС е отказал на жалбоподателя предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 и чл. 9 ЗУБ поради липса на материалноправните предпоставки за уважаване на искането му. Изложил е съображения, че по отношение на молителя не са налице данни в държавата му по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, а при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Правилно административният орган е достигнал до извод, че спрямо иракския гражданин не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като фактическата обстановка не дава основание да се приеме, че той е бил принуден да напусне родината си поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Тежки посегателства като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, също не се установяват. Не са налице данни срещу молителя в родината му да са били предприети действия от официалните власти или от групировка, която държавата не е в състояние да контролира, които да са основание за предоставяне на хуманитарен статут. Той е напуснал страната легално, без да има проблеми, което означава, че иракските власти нямат отношение към него. Следователно чужденецът не е бил изложен на опасност от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ и за него не съществува бъдещ риск от такива. В изпълнение на дадените от съда указания административният орган е обсъдил обстановката в Ирак, позовавайки се на справка № 448/27.01.2001 г. на ДАБ при МС, дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" относно Ирак, както и бележки вх. № 3447/15.09.2010 г. за продължаващата приложимост на Насоките от април 2009 г. за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище. Въз основа на информацията в тях правилно е прието, че е налице относително подобрение в цялостната ситуация по отношение на сигурността в много части на Ирак, и преди всичко са стабилизирани южните провинции, а според цитираните Насоки на ВКБООН, молбите, подадени от търсещите убежище лица от тези провинции, трябва да се разглеждат на индивидуален принцип. От информацията относно южен Ирак, където Камел Казем Худейр е роден и е живял в последните четири години, преди да напусне родината си, се установява, че не са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. С оглед неустановяването на въоръжен конфликт в Ирак не следва да се прилага тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., дадено с решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/2007 г. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилно тълкуване и прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и чл. 15, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Съгласно разпоредбата на § 1а от ДР на Закона за убежището и бежанците,този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност, като в текста на чл. 15, б. "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а с решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности (сега Съд на Европейския съюз) е тълкувана разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Необходимо е съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на търсещия субсидиарна закрила (хуманитарен статут), като действително той не е задължен да представи доказателство, че представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В конкретния случай, с оглед бежанската история на жалбоподателя и данните за обстановката в конкретния регион на Ирак, за него не съществува подобна заплаха или опасност, които да обуславят извода за наличие на изискуемите по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ предпоставки, респ. на приетите с чл. 15, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. С оглед гореизложеното настоящият тричленен състав на съда намира, че като е отказал хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд - III отделение,