Решение № 13298 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8167/2013 г.

Решение № 13298 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8167/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Общински съвет гр. Варна, срещу решение № 1039/24.04.2013 г., постановено по адм. д. № 4554/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Бонка Симеонова Иванова от гр. Варна срещу решение на Общински съвет гр. Варна, в оспорената му част. Ответникът, Бонка Симеонова Иванова, в писмен отговор чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Бонка Симеонова Иванова Решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет гр. Варна, с което одобрен ПУП - план за улична регулация /ПУР/ на кв. "Изгрев", включващ м. "Изгрев", м. "Франга дере" и м. "Кокарджа" и съответни схеми, посочени в него, в частта му за поземлен имот с идентификатор № 10135.2552.1692, касаеща предвидената задънена улица минаваща през същия имот. За да постанови решението си съдът приел, че задънената улица, минаваща изцяло в имота на жалбоподателката Иванова, противоречи на разпоредбите на чл. 81, ал. 1 и 3 ЗУТ, както и на чл. 50, ал. 2, т. 5 от Наредба № 7/2003 г. за минималната ширина на улици тупик при тежки теренни условия, какъвто е случаят, както и че е налице противоречие на приетата улична регулация за нея с техническото задание. Приел също така, че е възможен друг вариант на предвиждане на достъп и лице на УПИ V, който освен това попада в друга устройствена разработка, поради което одобрената улична регулация за предвидената задънена улица, е в несъответствие и на чл. 108, ал. 5 ЗУТ и в противоречие на чл. 6 АПК. Решението е правилно. От събрания доказателствен материал, включително и от заключението на вещото лице, безспорно се установява, че в имот № 10135.2552.1692, попадащ в кв. "Изгрев", е предвидено прокарването на задънена улица попадаща само в него, за осигуряване на достъп и лице на УПИ V, намиращ се в м. "Сотира". От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че м. "Сотира" не е в обхвата както на техническото задание, така и на процесното оспорено решение, а е била предмет на друг ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 1725-6/13.04.2005 г. на Общинския съвет гр. Варна. От заключението на вещото лице се установява също така, че е налице друг вариант за уличната регулация по отношение на задънената улица, предвидена да минава пред имота на Иванова, с оглед осигуряване на достъп и лице на посочения УПИ V, който е по-икономичен и благоприятен, както и с него не се засяга имота й. Установено е също така, предвидената задънена улица не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 и 3 ЗУТ и на чл. 50, ал. 2, т. 5 от Наредба № 7/2003 г. за минималната ширина на улици тупик при тежки теренни условия, както и на т. 1.4 от техническото задание за изработването на плана. При така установените правно релевантни за спора факти и обстоятелства при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че е решението в оспорената му част е в нарушение на материалния закон, както и са нарушени разпоредбите на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй катко не са спазени принципите за икономичност при одобряването на уличната регулация и на чл. 6 АПК. Като се има предвид изложеното, както и подробно изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, при постановяване на решението не са допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, касационни основания за отмяната му. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. На ответника по касационната жалба Бонка Иванова следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 300 лв. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК