Решение № 7009 от 28.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 590/2010 г.

Решение № 7009 от 28.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 590/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Неджин Комерс" ООД - със седалище и адрес на управление гр. София п. к. 1608, кв. "Овча Купел", ул. "675", № 23, Булстат 130950358, представлявано от управителя Димитър Неджин, подадена чрез адв. М. Бояджиев, против решение № 69/6.11.2009 г. на Административен съд София - Град, (АССГ), I Административно отделение, 11 състав, постановено по адм. д. № 2264 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на "Неджин Комерс" ООД срещу РА № 2000802704/8.09.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с Решение № 262/27.02.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. В полза на Д "ОУИ" е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. От съдържанието на жалбата се извличат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно първоинстанционният съд възприел за установено, че липсва счетоводно отчитане на извършените доставки при доставчиците на жалбоподателя. Установена е реалността на доставките, извършени от "Неджин" ООД по фактурите от 20.01.2006 г. и от 12.06.2006 г. Предмет на доставката е изработване на техническо задание, като преддоговорните отношения между страните и подготовката на изпълнението на договорните задължения не са предмет на ревизионния акт. Възможно било подписването на договора, издаването на фактурата и предаването на изпълнението да са организирани към един момент. Относно доставките от "Дървопреработване" ООД съдът в противоречие с представените ПИНП и приемо- предавателни протоколи е приел липсата на реална доставка на стока - шперплат. Релевирането на допълнителни обстоятелства не представлява елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. Установено е относно доставчика "Еффко" АД, че е собственик на склад в гр. Септември по силата на апорт. Незаконосъобразно е заключението на съда, че данъчното събитие възниква с настъпване на падеж за плащане на дължимия наем, съобразно разпоредбата на чл. 25 ЗДДС (отм.), но в редакцията приложима за периода). Спрямо доставчика ЕТ "Струма - Иван Кирилов" в счетоводството на дружеството са налични товарителници и доказателства за извършени доставки. Фактите са установени и с ПИНП. Във връзка с доставките от "Поликомфорт" ООД по фактури от 22.06.2006 г. и от 25.08.2006 г. е представен договор от който е видно какви са начина и условията на извършеното, направените плащания. Съдът приложил неправилно чл. 181 ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК. По отношение на доставките от "Неджин Инженеринг" ООД, за които са издадени фактури от 25.10.2006 г., 17.12.2006 г., 29.12.2006 г., са представени договори, сключени с доставчика и предходния доставчик "Атанасов Строй Комерс" ЕООД. Установени са осъществените плащания. Всички извършени доставки отговарят на законовите изисквания и са документирани. Касаторът се позовава на решение № 3991/2003 от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека, твърдейки че данъчната администрация не може да откаже приспадането на правото на данъчен кредит на изрядни търговци заради неизправност на техни доставчици по веригата. В писмените бележки е посочено, че е налице основание за отмяна на съдебното решение съобразно правото на ЕС, на основание чл. 6 от Лисабонския договор, поради въведените в сила от 1.01.2010 г. принципи на правилата на ЕС. С касационната жалба са представени две фактури и три броя касови бележки. Касаторът е пледирал чрез адв. Бояджиев за уважаване на жалбата. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени в съдебно заседание от юрисконсулт Мутева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Не е налице доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС (отм.), като съдът е изложил обстойни мотиви във връзка с издадените фактури. Обсъдените обстоятелства са необходими във връзка с доказване редовността на счетоводството на преките доставчици, кореспонденцията относно фактурите. Издаването на фактурите и начисляването на данъка не води автоматично до извод за наличието на правопораждащия факт на реалното осъществяване на доставките във връзка с претендирания кредит. Правилно е кредитирано заключението по ССчЕ. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното решение е прието за установено следното: На жалбоподателя е отказано правото на данъчен кредит по две фактури, издадени от "Неджин" ООД с предмет на доставките "аванс за заработване задание за доставка на генератори" и "окончателно плащане за заработване на задание за доставка на генератори". С ПИНП е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС (отм.), издало е процесните фактури, които са включени в СД и в ДПр. за съответните данъчни периоди. С възражението срещу РД е представен договор от 20.01.2006 г. по силата на който "Неджин Комерс" ООД възлага на "Неджин" ООД разработване на задание за изграждане на генератори, подробно описани в технически проект на възложителя срещу задължението на последния да заплати възнаграждение. По делото обаче няма технически проект и доказателства за плащане на възнаграждение. Това е констатирано и от вещото лице Найденова. Според съда липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) и законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит. Във връзка с втората фактура от 12.06.2006 г. е констатирано неначилието на плащане, а по време на съдебното производство са представени приемо-предавателен протокол и техническо задание за проектиране, доставка и монтаж на два броя генератори. Съдът е приел за установена липсата на доставка съгласно чл. 6 ЗДДС (отм.). С РА е отказано правото на данъчен кредит в размер на 1 680 лв. по фактура от 16.01.2006 г. с предмет "шперплат". С ПИНП е констатирано начисляване на данъка от доставчика, а плащането е по банков път, но въпреки това относно него не са представени платежни документи. Вещото лице не е констатирало наличието на счетоводна отчетност в "Дървопреработване" ООД във връзка със спорната фактура. АССГ е направил извод за недоказана реалност на доставката и за начисляване на данъка без основание. Не е доказано притежаването на шперплата от прекия доставчик, а оттук и възможността да прехвърли собствеността върху стоката на жалбоподателя. Отказано е правото на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) по доставки, за които "Еффко" АД е издал фактури от 9.09.2006 г. и от 29.11.2006 г. По време на съдебното производство жалбоподателят е представил нотариален акт за продажба на недвижим имот от 2.02.2005 г., видно от който "Еффко" АД е придобил правото на собственост върху производствен обект в гр. Септември както и договор за наем на "Неджин Комерс" ООД през 2006 г. Съдът е направил извод, че е недоказано реалното извършване на СМР от доставчика. На вещото лице не е осигурен достъп до счетоводството на прекия доставчик. Поради липсата на реална доставка, жалбоподателят не разполага с правото на пълен данъчен кредит по смисъла на чл. 63 и чл. 64 ЗДДС (отм.). По аналогични съображения е отхвърлена жалбата в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по 6 бр. фактури за гориво. В съдебното решение е обсъдено твърдението за противоречие с решение № 3991/2003 от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека. Обжалваното решение е правилно, и като такова трябва да бъде оставено в сила. Съображенията на касационната инстанция са следните: Оплакването на касатора, че законодателят е придал на СД силата на изпълнително основание за образуване на принудително изпълнение, изведено от нормата на чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК, не налага извод за доказана реалност на доставките. Вещото лице не е констатирало плащания към 31.12.2006 г. да са отразени в счетоводството на жалбоподателя. Банковото извлечение от ПИБ клон София установява плащане много по-късно на 23.03.2009 г., тоест по време на ревизионното производство. Правилен е извода, че липсата на плащане към момента на издаване на фактурата за авансово плащане - 20.01.2006 г. означава липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). Настоящата инстанция също счита, че след като договора за изработка и фактурата са от една дата, то към посочения момент услугата очевидно не е била извършена. Представеното по делото техническо задание е без достоверна дата, а и не е безспорно доказано че то е по изпълнение именно на договора от 20.01.2006 г. Предметът на договора е свързан с изработване по технически проект на жалбоподателя, какъвто липсва по делото. На вещото лице Найденова не е представена счетоводна отчетност на доставчика, както и доказателства за осчетоводени съпътстващи разходи във връзка с изпълнение на договора. Доводът на касатора за несъобразяване с ПИНП по отношение на доставките от "Дървопреработване" ООД е неоснователен. В този протокол е отбелязано плащане по банков път, но такива доказателства по делото липсват. Вещото лице също е констатирало неналичието на данни в счетоводството на "Неджин Комерс" ООД за отразени плащания по фактурата от 16.01.2006 г. При липсата на доказателства, че прекият доставчик е разполагал с количеството шперплат е правилен извода на съда, че няма как собствеността върху стоката да е прехвърлена в полза на жалбоподателя. Относно доставчика "Еффко" АД съдът е кредитирал данните от нотариалния акт в следствие на което е направил извод, че доставчикът е собственик на производствен обект с посочени площ и местонахождение. Установено е чрез представения наемен договор, че имотът е предоставен под наем, но клаузите касаещи размера на наема и срокът за неговото плащане не съответстват с тези от процесните фактури. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно това несъответствие, поради което не се налага новата му преценка от касационната инстанция. Липсват данни за плащане в брой на наемната цена, а и на вещото лице не са представени счетоводни данни от обслужващата търговеца счетоводна къща. Неправилни са твърденията на касатора за наличие на всички предпоставки на чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), необходими за възникване правото на данъчен кредит по фактурата, издадена от ЕТ "Струма - Иван Кирилов". Действително с ПИНП е констатирано издаването на фактурата от доставчика и нейното отразяване в ДПр. и в СД. Плащанията за услугата обаче са направени в последващ данъчен период, а вещото лице не е могло поради непредставяне на счетоводни данни да проследи наличието на съпътстващи разходи във връзка с осъществяването на услугата. Например дали са направени разходи за гориво и други подобни, тъй като предметът е транспортни услуги. По отношение на доставките от "Поликомфорт" ООД е представен приемо - предавателен протокол от 30.08.2006 г. Протоколът представлява частен документ, който не притежава достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК. Фактурата, документираща доставката на строителна механизация е издадена на 25.08.2006 г., тоест преди протокола, което е нелогично. Обосновани са съдебните мотиви във връзка с доставките от "Неджин инженеринг", документирани с фактури, имащи за предмет "аванс СМР". Внасянето на данъка не може да мотивира извод за реалност на доставките. Заключението на вещото лице е констатирало плащане в брой по двете фактури чак през 2008 г., докато те са от 2006 г. Очевидно последващите плащания не са авансови, съгласно описанието им във фактурите. Реалното осъществяване на СМР не е доказано и с двата приемо-предавателни протокола от 28.12.2006 г. и от 29.12.2006 г. Не е констатирано осчетоводяване на съпътстващи СМР разходи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви във връзка с цитираното решение № 3991/2003 от 22.01.2009 г. на ЕС по правата на човека са правилни, тъй като в процесните хипотези не се касае за начислен със закъснение ДДС, а правото на данъчен кредит е отказано поради нереалност на доставките. С оглед на резултата по делото в полза на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение