Решение № 839 от 11.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1308/2009 г.

Решение № 839 от 11.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1308/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 810 от 17.09.2010 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на М. К. В., Г. К. М., К. М. П. и Л. В. М., чрез адв. И. П., на решение № 717 от 27.08.2009 г. по гр. д № 2650/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което частично е уважен предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението върху реална част от 367 кв. м. от недвижим имот с пл. № 517 по КП на м. "Т.". Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по материалноправен въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и процесуалноправен въпрос за реда за защита и реализация на отричаното право на собственост на имагинерни идеални части от имот на ответниците при незавършена процедура по изработването и наличие на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по § 4к от ЗСПЗЗ, както и за приложимия закон и защита на право на собственост при колизия на реституционните основания. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се за отмяна въззивното решение и постановяване на решение, с което евентуално да се обезсили решението на В. и да се прекрати производството, евентуално да се отхвърли предявения иск. Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 от ГПК. В обжалваното въззивно решение е прието, че по силата на ПМС процесният имот е бил даден за ползване на К. М. П.. Въпреки отсъствието на документи в този смисъл са приложени други- план за водоснабдяване на имота от 1981 г., разрешително за строеж № 71 от 1971 г., скица от същата година, които дават основание да се приеме, че това е така. С протокол № 1 от 09.03.1989 г. по решение на ОбНС-В. К. М. П. е бил заменен и процесният имот е бил отдаден за ползване на неговата дъщеря М. М. В., която е заплатила цената, съобразно оценителния протокол. Въззивният съд е приел за безспорно, че в имота към 01.03.1991 г. е съществувала постройка, която е отразена в кадастралния план от 1987 г. и съответствува на изискванията, определени в Наредба № 5 (отм.). Процесният имот е с площ от 1006 кв. м., а съгласно материалния закон ползвателите могат да придобият имот с площ от 600 кв. м. По отношение на ответниците по жалбата съдът е приел, че с решение № 518/1998 г. е признато право на собственост на наследниците на К. Т. К. върху нива от 8.162 дка, находяща се в терен по § 4 в местността "М.", имот с пл. № 10491 по кадастрален план от 1956 г. Поради изложеното съдът е приел, че касаторите са могли да придобият само площта от имота до 600 кв. м., а останалата част от имота е собственост на ответниците по касационната жалба и касаторите следа да бъдат осъдени да предадат владението върху нея. Касаторите не представят влезли в сила решения, тълкувателни решения или постановления на ВКС, които да са в противоречие с атакуваното решение на въззивния съд. Те са повдигнали материалноправни и процесуалноправни въпроси, чието еднообразно тълкуване ще доведе до отстраняване на непоследователна практика и ще съдейства за развитието на правото. По поставения въпрос за приложението на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да се има предвид момента на възстановяване на земеделската земя, тъй като съществуват различни редакции на материалния закон. В настоящия случай ответниците по касационната жалба се легитимират с решение, постановено на 15.06.1998 г. от ПК "В." и към този момент действуващата редакцията на ЗСПЗЗ /1997 г./предвижда, че разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. В него към тази редакция не е предвидено изработване на помощни планове, както и план на новообразуваните имоти. Това е предвидено едва с изменението през 1999 г. Поради това в настоящия случай решението на ПК е породило конститутивното си действие, тъй като е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г./, предвиждащо, че възстановяването на собствеността, респективно трансформирането на правото на ползване в право на собственост става със заповед на кмета на общината след влизане в сила на плана за новообразуваните имоти. Към конкретния случай не е приложима и разпоредбата на § 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като материалния закон е изменен след издаването на решението на ПК "В.". С оглед изложеното се налага извода, че във всеки конкретен случай следва да се установява действащата редакция на ЗСПЗЗ. Касационните оплаквания са неоснователни. При постановяване на своето решение въззивния съд не е допуснал нарушение на материалния закон, нито нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е сезиран с иск с правно основание 108 от ЗС. Ответниците по касационната жалба с решение от постановено на 15.06.1998 г. от ПК "В. " е възстановена нива от 8.162 дка, находяща се в терен по § 4 в местността "М. ", имот с пл. № 10491 по кадастрален план от 1956 г. В представената скица е отразено, че в този имот попадат 967 кв. м. от имот с пл. № 517. Този имот е придобит от касаторката М. В., която е заплатила цената, съобразно оценителния протокол. В имота към 01.03.1991 г. е съществувала постройка, отразена в кадастралния план от 1987 г. и съответствуваща на изискванията, определени в Наредба № 5 (отм.), поради което касаторите са станали собственици на 600 кв. м., а останалите съобразно действащата редакция на материалния закон е възстановена на наследниците на предишния собственик. С оглед изложеното, формираните от въззивния съд изводи по приложението на закона са правилни, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.