Решение № 12461 от 27.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5517/2013 г.
ВАСVII отделение27.09.2013 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1547 от 07.03.2013 г., постановено по административно дело № 11433/2012 г. по описа на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Даниел Емилов Паунов от гр. София срещу заповед № 117878 от 08.06.2010 г., издадена от началник отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата. ОСЪЖДА Даниел Емилов Паунов от гр. София ул. "Асенова Крепост"бл. 3, вх. Б, ет. 2, ап. 28 да заплати на СДВР - отдел "Пътна полиция", сумата от 150 (сто и петдесет лева) представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12461 от 27.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5517/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Чакова, против решение № 1547 от 07.03.2013 г., постановено по административно дело № 11433/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Даниел Емилов Паунов е отменена издадената от него заповед № 117878 от 08.06.2010 г., за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "изземване на свидетелството за правоуправление на МПС" на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Жалбоподателят излага доводи, че постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и решаване на спора по същество. Претендира се присъждането на разноски за настоящата съдебна инстанция. С касационната жалба са представени нови писмени доказателства. Ответникът - Даниел Емилов Паунов, чрез процесуалния си представител адв. Донева, оспорва касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира подадената жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционният съд е започнало по жалба на Даниел Емилов Паунов против заповед за налагане на ПАМ № 117878 от 08.06.2010 г. издадена от началник отдел "Пътна полиция" СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за правоуправление на МПС № 272623887, кат. *В***M*, издадено от ОПП-СДВР. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Като основание за издаване на цитираната заповед, административния орган се е позовал на 4 броя влезли в сила наказателни постановления (НП), с които за нарушение на ЗДвП на водача са отнети 44 контролни точки, поради което по смисъла на чл. 157, ал. 4 ЗДвП е загубил придобитата правоспособност и е бил длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Тъй като водачът не е изпълнил това свое задължение на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП му е наложена ПАМ изземване на свидетелството за управление на МПС. Въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, решаващият съд е направил извод, че само две от описаните в мотивната част на заповедта наказателни постановления са връчени на водача и са влезли в законна сила, а именно: НП № 156599 от 29.12.2004 г., с което са отнети 10 контролни точки и НП № 114335 от 15.09.2006 г., с което са отнети 20 контролни точки. Преписи от другите описаните в т. 2 и т. 4 от заповедта не са представени от административния орган, както и липсват доказателства за тяхното връчване на адресата и влизането им в сила. Приложени са 2бр. наказателни постановления, които се отнасят до други лица и нямат отношение по делото. По изложените съображения решаващият съд е приел, че не може да бъде формулирано заключение, че към датата на издаване на оспорената заповед на водача са били отнети 44 контролни точки. Съдът е направил извод, че е доказано само отнемането на 30 контролни точки. С оглед изложеното е отменил заповед № 117878 от 08.06.2010 г. издадена от началник отдел "Пътна полиция" СДВР, като незаконосъобразна. Въз основа на представените от административния орган пред настоящата инстанция доказателства съдът намира, че оспореното решението е неправилно. В настоящото съдебно производство касационният жалбоподател на основание чл. 219, ал. 1 АПК е представил копия от цитираните в заповедта четири наказателни постановления ( две от които не са били представени пред първата инстанция), а именно НП № 74529/23.06.2006 г., с което на водача са отнети 4 контролни точки и НП № 117878/29.08.2007 г., с което са отнемат 10 контролни точки. Същите са връчени по надлежния ред и са влезли в сила, което по безспорен начин доказва, че е налице материалноправната предпоставка за издаване на заповедта, тъй като на водача са отнети общо 44 контролни точки, което надхвърля нормативно установения лимит от 39 контролни точки, т. е той е загубил придобитата правоспособност по смисъла на чл. 157, ал. 4 ЗДвП и тъй като не е върнал свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР, издаденият на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП административен акт е законосъобразен. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. Пред настоящата инстанция касационният ответник Даниел Емилов Паунов не е оспорил редовността на връчването на наказателните постановления, представени с касационната жалба, нито е представил доказателства за оспорването им по реда на чл. 59 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С оглед изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно и следва да бъде отменено. Предвид изхода на спора, претенцията за присъждане на съдебни разноски на касационния жалбоподател - Началник отдел "Пътна полиция" - СДВР, се явява основателна и следва да бъде уважена. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение