Решение № 13936 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2014 г.

Решение № 13936 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Силистра против решение № 83 от 14.01.2014 г., постановено по адм. д. № 125/2013 г. по описа на Административен съд гр. Силистра. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Ответникът - Сонер Бедри Ахмет, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените поделото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Силистра е отменил заповед № РД-11-101/25.11.2013 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Силистра, с която служебното правоотношение на Сонер Ахмет е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и на неговата цел. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на обжалваният административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилен е изводът, че органа по назначаването, на основание чл. 13 от АПК, е следвало да приеме правила и да извърши подбор при съкращаване на длъжността. Законът за държавния служител не предвижда задължение за органа по назначаването да извършва подбор в случаите на съкращение, нито въвежда критерии, по които това да бъде направено. Премахването на определени длъжности и създаването на нови в рамките на администрацията е въпрос по целесъобразност, предоставен на органа по назначаването (арг. от чл. 11 от Закона за администрацията). Премахването на отделни длъжности, създаването на нови или промените в числеността на щатните бройки за отделна длъжност е част от правомощията на органа по ръководството на дейността на администрацията с цел да подобри изпълнението на отделни дейности и функции на ведомството. Преценката на административния орган е такава по целесъобразност, тъй като се определя от конкретните приоритети в работата на ведомството и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че при постановяването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е незаконосъобразен. Независимо от горното изводът на съда, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че за длъжността "младши експерт", заемана от Сонер Ахмет, съобразно длъжностното разписание от 18.03.2013 г. са били предвидени 4 бр. По силата на длъжностното разписание от 25.11.2013 г. бройките са намалени на 3 и е създадена нова длъжност "главен специалист", като не е налице промяна в общия брой на администрацията. За да установи дали длъжността, заемана от жалбоподателя е престанала да съществува като система от функции и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика съдът е изискал от ответната страна да представи длъжностна характеристика за новосъздадената длъжност "главен специалист". С писмо от 18.12.2013 г. (л. 63) органът по назначаването е посочил, че на тази длъжност няма назначено лице, поради което не е изготвена и длъжностна характеристика. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че спрямо държавния служител не е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., е законосъобразен. Липсата на длъжностна характеристика на новосъздадена длъжност препятства съда да установи наличието на реално съкращаване на длъжността и обосновава извода за незаконосъобразност на оспорената заповед. Фактът, че новосъздадена длъжност е била вакантна не освобождава органа по назначаването да изготви длъжностна характеристика за същата, с оглед на конкретните функции и задължения, които се възлагат на тази длъжност и предвид служебната необходимост, наложила създаването й. С приемането на промени в длъжностната структура органът по назначаването е следвало да е наясно какви функции трябва да бъдат възложени на новосъздадената длъжност предвид служебната необходимост, която налага промяната. Изложеното обосновава извода, че оспорената заповед е издадена и при превратно упражняване на власт, като целта на съкращаването не е била свързана с оптимизиране дейността на администрацията, а с преобразуване на длъжности без установена служебна необходимост. Ето защо като е направил извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед и за противоречието й с целта на закона първоинстанционния съд е постановил решение, което е съответно на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Приложената с касационната жалба длъжностна характеристика за длъжността "главен специалист" е неотносима към законосъобразността на оспорената заповед. Същата е изготвена на 07.01.2014 г. и не е връчена на конкретно лице и не е съществувала към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Областна дирекция "Земеделие" гр. Силистра да заплати на Сонер Бедри Ахмет направените по делото разноски в касационното производство в размер на 300 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,