Решение № 1763 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7667/2017 г.

Решение № 1763 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7667/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" (ДОСК) при Столична община, чрез процесуалния му представител юрк. Стойков, срещу решение № 2860 от 26.04.2017 г., постановено по адм. дело № 5734/2016 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена Заповед № РА - 20 - 37 от 13.04.2016 г., с която е наредено на "Младост - 97" ЕООД и "БКС Център" АД /в несъстоятелност/ да премахнат "масивна двуетажна сграда", със застроена площ 173,08 кв. м., построена около 1975 г. със стопанско предназначение, намираща се в ПИ № 9, кв. 159а, м. "Зона Б - 4" по плана на гр. С., разположена в западната част на УПИ II - за църква и озеленяване, кв. 159а и до регулационната граница на УПИ IV - за детска градина, с административен адрес гр. С., ул. Б. ..№.... В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при издаване на оспорената пред АССГ заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и въпреки, че не е направено изслушване на заинтересованите страни при съставянето на констативен протокол от 16.02.2016 г. по предходен съставен констативен протокол от 2015 г. страните са били поканени за изслушване и от "БКС Център" АД са представили становище във връзка с извършено изслушване на 24.09.2015 г. Поради това твърди, че не са били накърнени правата на заинтересованите страни. Твърди и че при издаване на заповедта са били налице материално правните предпоставки на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за издаване на заповедта. Претендира разноски. Ответникът "БКС Център" АД с представен отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд С. - град заповед на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община е наредено на "БКС Център" АД /в несъстоятелност/ и "Младост - 97" ЕООД да премахнат строеж "масивна двуетажна сграда", със застроена площ 173,08 кв. м., построена около 1975 г. със стопанско предназначение, намираща се в ПИ № 9, кв. 159а, м. "Зона Б - 4" по плана на гр. С., разположена в западната част на УПИ II - за църква и озеленяване, кв. 159а и до регулационната граница на УПИ IV - за детска градина, с административен адрес гр. С., ул. Б. ..№.... Заповедта е издадена на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Административен съд С. - град е приел, че при издаване на заповедта са допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно нарушено е императивното правило на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ да бъдат изслушани заинтересованите лица, преди предприемане на крайната мярка по разпореждане на премахването на строежа. Съдът е приел и че не са налице комулативно дадени всички от предвидените в чл. 195, ал. 6 ЗУТ предпоставки за премахване на сградата, а именно приел е, че не е налице предпоставката сградата да не може да бъде поправена, респективно заздравена. Позовал се е на заключението на приетата и неоспорена от страните по делото СТЕ, от която се установява, че сградата е в добро конструктивно състояние, конструкцията не е засегната от нестопанисването й и същата може да бъде поправена и заздравена. Поради липса на кумулативно предвидените в закона предпоставки съдът е отменил заповедта като материално незаконосъобразна. По делото е установено, че сградата, предмет на заповедта е изоставена и негодна за обитаване поради разграбване на част от довършителните видове работи. Създава условия за разпространение на зарази, в нея периодично се самонастаняват бездомни хора. Вредна е в санитарно - хигиенно отношение и поради свободния достъп на хода създава условия за пожар. Установено е обаче, че конструкцията на сградата е напълно запазена, без каквито и да било видими дефекти, с изключение на малка част от стрехите на дървената покривна конструкция в северната част на сградата. Прието е, че не е застрашена от самосрутване и от техническа гледна точка може да бъде поправена. Във връзка с гореизложеното законосъобразно и обосновано Административен съд С. - град е приел на първо място, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а на второ място, че не е налице хипотезата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, която допуска прилагането на крайна мярка - разпореждане за премахване на сградата. Най - напред действително при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Неоснователно е позоваването на касатора на предходно извършено изслушване на страните от 2015 г. при положение, че в оспорената заповед се позовава на констативния протокол от 16.02.2016 г. В нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, която е императивна, изрично е предвидено, че следва да бъдат изслушани всички заинтересовани страни и то при всяко установяване. В настоящия случай това не е направено, което се отразява на правото на защита на адресатите на заповедта и съответно е нарушение от категорията на съществените. На следващо място в случаите на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, когато се предприема крайната предвидена в закона мярка - разпореждане на премахването на строеж - следва да са налице кумулативно всички предвидени в нея предпоставки, а именно: сградата да е опасна за живота и здравето на гражданите, да е негодна за ползване и да не може да се поправи или заздрави. След като липсва една от предвидената в закона предпоставки, а именно сградата може да се поправи и заздрави и конструкцията й не е засегната - то оспорената пред АССГ заповед за премахване на процесната сграда е материално незаконосъобразна, както правилно е прието и в оспореното решение на АССГ. За пълнота на изложението следва да се посочи, че срещу поведението на собственика, изразяващо се в неподдържането на сградата в добро състояние могат да бъдат предприети други мерки, предвидени в закона. С оглед горното оспореното решение на АССГ като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,