Решение № 11550 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12119/2014 г.

Решение № 11550 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12119/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Варна Запад", чрез процесуалния си представител юрк. М. Роева срещу решение № 1829 от 18.07.2014 г. по адм. дело № 201/2014 г. по описа на Административен съд Варна, I отделение, 21 състав. С обжалваното решение по жалба на "Левъл Зет" ЕООД е отменено Решение изх. № 9350-1075 от 1.11.2013 г. към ЕАД № BG002002/АП-38/14.09.2011 г. на началника на МП "Варна Запад", с което е извършена корекция на декларираната митническа стойност на внесените стоки и са установени допълнителни задължения за мито в размер на 5 936,98 лева и допълнителен ДДС в размер на 35 112,97 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в резултат на извършената последваща проверка по линията на международното сътрудничество с митническите власти на САЩ е установена по -висока митническа стойност на внасяните стоки, поради което началникът на МП "Варна Запад" е издал процесното решение за корекция на митническата стойност и вземане под отчет на допълнително установените задължения срещу титуляра на режима. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу решението на митническия орган. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответната страна - "Левъл Зет" ЕООД, гр. Варна, представлявана от адв. Раков изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение по жалба на "Левъл зет" ЕООД е отменено решение Решение изх. № 9350-1075 от 1.11.2013 г. към ЕАД № BG002002/АП-38/14.09.2011 г. на началника на МП "Варна Запад", с което на основание чл. 78 от МК, чл. 201, 214, 217 и 221 от Регламент № 2913/92 и чл. 54 от ЗДДС и § 1, т. 13 от ДР на ЗМ е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката - сурови бадеми без черупки, в резултат на което са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания в размер на 41049,95 лева, от които мито в размер на 5 936,98 лв. и ДДС в размер на 35112,97 лв. Първоинстанционният съд е посочил установената от него фактическа обстановка по делото: "Левъл Зет" ЕООД е осъществил внос на сурови бадеми без черупка от САЩ, за който е подаден посочения по-горе ЕАД, с който стоката е поставена под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление", в това число доказателствата, представени с ЕАД; направеното запитване по линия на международното сътрудничество до митническата администрация на САЩ по повод на възникнало съмнение относно достоверността на представената фактура от вносителя "Левъл Зет" ЕООД и получената информация от проверката, издаденото митническо решение за извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат, на което са определени за вземане под отчет на допълнителни държавни вземания - мито и ДДС. Спорът пред първоинстанционния съд е бил каква е митническата стойност на стоките, внесени по ЕАД № BG002002/АП-38/14.09.2011 г., представена пред МП "Варна Запад" - тази, декларирана при вноса и посочена във фактура № 7148343 и № 7148342/15.07.2011 г. в размер на 45 423,51 щатски долара или тази в размер на сумата от 170 600 щатски долара, както е посочено в ЕАД за износ, представен на митническите власти на САЩ, съгласно получения отговор с рег. № 4424-956/12/23.10.2013 г. от Служба на Аташе, Посолство на САЩ Атина, Гърция, отдел Имиграция и митническо изпълнение, САЩ. За да отговори на него, административният съд е дефинирал понятието "митническа облагаема стойност", възпроизвел е съдържанието на разпоредбите на Регламент 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно облагаемата митническа стойност. На база на тълкуване на тези разпоредби съдът е приел, че в тежест на митническите органи е да установят, че митническата стойност на стоките, предмет на вноса, е различна от декларираната и конкретно, че тя е тази по документите, представени пред износната митница. Отбелязано е, че в оспореното решение липсват мотиви защо митническият орган е приел, че митническата стойност на стоките е тази, посочена в представената пред американските митнически органи износна митническа декларация. В производството по последваща проверка на декларацията, митническите органи не са събрали никакви доказателства в подкрепа на извода, че посочената в износната декларация стойност е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Установено е, че към отговора с рег. № 4424-956/12 от 23.10.2013 г. от Служба на Аташе, Посолство на САЩ Атина, Гърция, отдел Имиграция и митническо изпълнение на САЩ, не са приложени никакви документи. Липсва подадена износна ЕАД, не са представени никакви допълнителни документи - фактури, опаковъчни листи и др., от които да се установява, че стойността на стоката е тази, която е посочена в износната ЕАД. В отговора единствено е посочен номера на фактурата, изпратена от българските митнически власти, без да е посочена датата на същата. От отговора на американските митнически власти по никакъв начин не може да се установи дали представената пред тях износна митническа декларация касае процесната стока, посочена в ЕАД № BG002002/АП-38/14.09.2011 г. Първоинстанционният съд е приел, че наличието на износна митническа декларация, в която е посочена различна стойност на стоката от тази, която е декларираната в процесния ЕАД не може да се приеме безспорно като доказателство, че това е действителната реално платена и договорена цена между страните по сделката. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническия орган е било да докаже, че действителната стойност на стоката, посочена от износителя е реално договорената стойност. Съдът е обсъдил заключението по допуснатата ССчЕ и представените в хода на съдебното производство допълнителни доказателства - банково нареждане, суифт за извършено плащане, хронологичен регистър на дружеството за периода на вноса относно извършените счетоводни записвания във връзка с процесния ЕАД, валутен аналитичен регистър на дружеството, извлечение по сметка (л. 188 - л. 192 от делото), от които е установил, че стоката е заведена със стойността по декларацията за внос, съответно същата сума е изплатена и по банков път на продавача. Предвид гореизложеното АС Варна е приел, че митническата стойност в обжалвания митнически акт е неправилно определена, тъй като не са представени доказателства, установяващи, че митническата стойност е в размера, приет в оспорения акт. Съобразно посочените мотиви административният съд е отменил процесното митническо решение като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът оспорва изводите на съда, твърдейки, че действителната договорена стойност е тази, установена при запитване по линия на международното сътрудничество с американската митническа администрация. Настоящият касационен състав намира така изложения довод за неоснователен. Спорният момент по делото е досежно действителната митническа облагаема стойност на внесената от "Левъл Зет" ЕООД стока - дали сумата 45 423,51 щатски долара, така както е декларирана от вносителя при подаването на ЕАД № BG002002/АП-38/14.09.2011 г. или сумата 170 600 щатски долара, както е приел митническият орган съобразно информацията, получена чрез запитване до американската митническа администрация. Съгласно разпоредбата на чл. 29, § 1 от Митническия кодекс на Общността, (Регламент № 2913/1992 г. на Съвета), митническата облагаема стойност е договорената между страните по сделката, а това е действително платената или подлежаща на плащане цена, коригирана по реда на чл. 32 от същия кодекс, ако са налице условията за това. Не е спорно, че отговорът на митническата администрация на САЩ, обективиран в писмо рег. № 4424-956/12 от 23.10.2013 г., представлява официален документ с обвързваща доказателствена сила, но този документ сам по себе си не е достатъчно доказателство, за да се приеме, че посочената в него сума от 170 600 щатски долара е действителната стойност на внесената стока и тя следва да бъде възприета като митническа облагаема стойност. Както вносната, така и износната митническа декларация, по своето естество представляват частни свидетелстващи документи без обвързваща съда доказателствена сила, поради което посочването на различна цена на стоката във всяка една от декларациите, обосновава необходимостта митническата администрация да изложи мотиви защо приема едната стойност за достоверна, а другата за недостоверна. В оспорения митнически акт липсват такива мотиви, което представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и лишава съдебната инстанция от възможността да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт. Обстоятелството, че нормата на чл. 181а, § 1 от Регламент № 2454/93 г. дава възможност на митническата администрация да не определя митническата стойност на внасяните стоки въз основа на метода на оценява на сделката, когато след спазване на процедурата по § 2 не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 29 от Кодекса (Регламент 2913/92), не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си. Към отговора на американската митническа администрация липсват приложени писмени доказателства, а само е посочена каква стойност на стоката е била декларирана в износната ЕАД, което не съставлява информация, ползваща се с обвързваща доказателствена сила. Правилно е отбелязано от АС Варна, че освен проверката по линия на международното сътрудничество, митническите органи не са извършили никакви други действия за установяване на действителната митническа стойност, а само въз основа на декларираните стойности при износа са приели, че фактурата при вноса не удостоверява действителната митническа стойност, като този извод се явява немотивиран. Въз основа преценка на представените по делото от дружеството писмени доказателства и приетото по делото заключение по ССчЕ, правилно АС Варна е приел, че вносителят е заплатил за стоката цената, която е посочена в ЕАД № BG002002/АП-38/14.09.2011 г. като административният орган не е проявил активност и не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че действителната митническа стойност е друга. Изложените в касационната жалба доводи относно непредставяне на доказателства от вносителя за цената на стоката и относно начините на плащане, е следвало да се отразят като мотиви на оспореното решение, а не да се излагат за пръв път в касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и съобразно направеното искане, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3523 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,