Решение № 13196 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7594/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. О. М., гражданин на Ирак, против решение 2481/17.06.2024 г., постановено по адм. дело 456/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна както на съдебното решение, така и на административния акт. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ф. О. М., гражданин на Ирак, против Решение 5969/08.05.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушения на процедурата. С чуждия гражданин е проведено интервю на 03.11.2023 г., отразено в Протокол Рег. УП-30458/03.11.2023 г., от което е установено, че Ф. О. М. е с етническа принадлежност [заличен текст]; религия [заличен текст], със семейно положение - женен. Напуснал е нелегално Ирак през м.07.2023 г. от гр. Сулеймания, където е живял 2 години, към Иран, където останал 25 дни, след това заминал за Турция, където останал 15 дни, и от там влязъл в България на 25.08.2023 г., вървял пеша 5 дни и се предал на властите. Посочил е, че не знае къде са съпругата му и 4те им деца. Като причина за напускане на страната си на произход чужденецът посочил заплахи от страна на неправителствени групировки, които по негови думи твърдели, че е американски доносник. Като доказателства представил превод на писма, за които Ф. О. М. твърди, че е намирал. Излага, че не е имал проблеми с официалните власти в Ирак, спрямо него не е оказвано насилие, не му е оказвано физическо насилие, не е арестуван, съден или осъждан и не е членувал в политически партии или организации, като също така семейството му не е имало проблеми в Ирак. Иска да се установи в България, защото тук му харесва. По делото е представена информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденеца. На 06.03.2024 г. с чужденеца е проведено второ интервю, отразено в Протокол Рег. УП-30458/06.03.2024 г., при което той посочил, че е работил като шофьор на такси през 2019 г. до края на 2020 г., а преди това в завод за производство на бои в гр. Дяла. От края на 2021 г. живеел в гр. Сулеймания до м. 07 2022 г., като веднъж се върнал в гр. Дяла, за да подаде жалба до полицията месец март 2022 г., след което повече не е ходил там. Описал е, че през месец май 2021 г. в гр. Дяла и гр. Бакуба бил следен от въоръжени групировки, но не знаел кои са, като през месец май 2022 г. го заплашили с писмено, по негови твърдения иракска групировка Хизбуллах и А. А. А., защото се съмнявали, че Ф. О. М. е замесен в убийството на К. С. - ирански генерал от Революционната гвардия. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка в Ирак, изложени в Справка от 08.05.2024 г. С оспореното в съдебното производство Решение 5969/08.05.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на Ф. О. М., гражданин на Ирак, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Ирак, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Прието е, че Ф. О. М. не е бил преследван поради етническата или религиозната си принадлежност в страната по произход, не бил политически ангажиран, арестуван или осъждан, а по отношение на твърденията му за преследване от страна на неизвестни групировки съдът приел, че поради неяснотата и противоречията в бежанската история не може да се посочи конкретна групировка или партия, която да е осъществила преследване спрямо него, като датите, на които са изпратени преведените на български език заплашителни писма, не съответстват на разказа на чужденеца като период. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът посочил, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 5969/08.05.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът е подходил формално при изследване на бежанската история, поради и което е достигнал до грешни изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Напротив, съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, Ф. О. М. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведените две интервюта чужденецът заявил, че е бил преследван в Ирак от неправителствена групировка, но както правилно административният съд е приел твърденията на касационният жалбоподател не са доказани. Не само, че от бежанската история не става ясно кой и дали действително е преследвал Ф. О. М., но и датите на представените от него писма се разминават с периода от разказа му. Поради това правилно административният съд е приел, че бежанската история е съставена от противоречия, непоследователност и неяснота на фактите и обстоятелствата, поради което се налага извод, че същата е съставена единствено за целите на производството. Прави впечатление това, че реално Ф. О. М. е живял в гр. Сулеймания, където не е имал проблеми, както и в Иран, където също не е имал проблеми, но той е продължил, преминал е през Турция, където останал няколко дни, и влязъл нелегално в България с твърдения за това колко много му харесва тук и иска да живее тук. Следователно, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Реално напускането на страната по произход от страна на Ф. О. М. е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Правилно АС Хасково приел, че така представената бежанска история на Ф. О. М. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни са и възраженията на Ф. О. М., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Ирак и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Тук следва да се съобрази и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. В процесния случай обаче такава ситуация не се установява. Следва да се посочи, че Ф. О. М. е пребивавал в гр. Сулеймания, който се намира в Иракски Кюрдистан, което е автономна област и е безопасна дестинация за иракчани, като има и данни за икономически напредък. Отделно от това, от представените по делото справки се установява, че в Ирак не е налице въоръжен конфликт и както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд, не е налице безогледно насилие на високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В случая общата обстановка по сигурността в Ирак, и по-специално в Иракски Кюрдистан, е стабилна. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка относно актуалното положение в Ирак. Настоящата инстанция счита, че щом по делото не са представени данни и доказателства, които да оборят констатациите в справките, то няма основания да се приеме, че те не са актуални. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 5969/08.05.2024 г. на председателя на ДАБ при МС за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,