Решение № 7282 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2354/2012 г.

Решение № 7282 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2354/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на външните работи против решение № 22/03.01.2012 г. по адм. дело № 13187/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Златин Вангелов Тръпков, от гр. София счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 22/03.01.2012 г. по адм. дело № 13187/2011 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отменил заповед № К - 687/13.09.2011 г. на министъра на външните работи, с която на основание чл. 69, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба е прекратена, считано от 20.09.2011 г. командировката на Златин Вангелов Тръпков в посолството на Република България в Холандия - Хага. За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакуваната заповед е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната и по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно. Изложените от касатора доводи за недопустимост на съдебното решение поради произнасянето от първостепенния съд по неподлежащ на обжалване административен акт, не намират опора в правната уредба и са неоснователни. Въпросите относно правното естество на обжалваната заповед и правния интерес на адресата й от търсената съдебна защита са разгледани от тричленния състав на ВАС, който обосновано и законосъобразно е приел, че актът не е от категорията по чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, спрямо които разпоредбите на АПК са неприложими. Със същия се засяга неблагоприятно правната сфера на Златин Тръпков, което наред с останалите правни белези обуславя съществуването на всички положителни процесуални предпоставки по възникване правото на съдебно оспорване, поради което съдебното производство и постановеното по него съдебно решение са допустими. При произнасянето си по законосъобразността на обжалвания административен акт, тричленният състав не е допуснал неправилно тълкуване и прилагане на относимите правни норми. Правилно съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед действалата разпоредба на чл. 69, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба (ЗДС) е предвиждала възможност за министърът на външните работи да прекрати дългосрочна задгранична командировка на извънреден и пълномощен посланик или на постоянен представител на Република България при международните правителствени организации след изтичане на задграничния му мандат, без да е необходим указ на президента за освобождаването му, но към момента на решаване на спора това правомощие на административния орган е обявено за противоконституционно с решение № 11/2011 г. по к. д. № 8/2011 г. на Конституционния съд, обн. ДВ, бр. 95/02.12.2011 г. Правилно съдът е съобразил, че решението на Конституционния съд (КС) има характер на нов юридически факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, който е от значение за делото и законосъобразно се е позовал на нормата от чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно която решението на КС влиза в сила три дни след обнародването му, а актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Изискването на чл. 142, ал. 2 от АПК - установяването на нови факти от значение за делото да се преценява към момента на приключване на устните състезания има за цел да гарантира правата на страните в процеса, т. е. спорът да се реши само въз основа на фактите и доказателствата, събрани до този момент. За решението на КС от момента на обнародването му се презумира, че правните субекти са запознати с него, а от момента на влизането му в сила поражда конститутивно действие по отношение на всички адресати (арг. чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд). С влизането му в сила обявената за противоконституционна норма престава да действа, т. е. престава да регулира съответните обществени отношения. Това означава, че заварените висящи правоотношения, които са били породени от юридическия факт, регламентиран с обявената за противоконституционна норма, следва да бъдат уредени съобразно извършеното пренормиране. Предвид изложеното първостепенният съд законосъобразно и обосновано е съобразил решението на КС при постановяване на акта си и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав