Решение № 4692 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4169/2016 г.

Решение № 4692 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4169/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от А. А. Х. от гр. К., община Ч. бряг, против решението от 21.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1013/2015 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДСПСП11-45/20.10.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Ч. бряг за възстановяване на неправомерно получена целева помощ за отопление. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Ч. бряг, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отхвърлена жалбата на А. А. Х. против заповед № ДСПСП11-45/20.10.2015 г. на директора на дирекция "СП" гр. Ч. бряг, с която е наредено същата да възстанови неправомерно получена целева помощ за отопление в размер на 341,56 лв. Заповедта е потвърдена при обжалването по административен ред с решение № 94-АА-0014-0047/18.11.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. П.. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно е наредено на жалбоподателката да възстанови получената сума за целева помощ, тъй като при извършената последваща проверка, за което е съставен констативен протокол, е установено, че същата е декларирала невярно обстоятелство при подаване на молбата-декларация за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г., че не притежава друго жилище, освен обитаваното. Въз основа на извършената проверка е установено, че жалбоподателката и съпругът й притежават два недвижими имота в гр. К., придобити съответно през 1977 г. и през 2006 г., поради което за нея не е било изпълнено условието по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ и неправилно е получила социална помощ за отопление в посочения размер. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че А. А. Х. е подала молба-декларация с вх. № СП-01-1214/14.07.2014 г. до директора на дирекция "СП" гр. Ч. бряг за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г., в която е декларирала, наред с останалото, че обитаваното от нея и съпруга й Б. Х. жилище в гр. К., ул. "9-ти септември" е единствено. Въз основа на тази молба, със заповеди № СП-01-1214/28.07.2014 г. и № ДСП11-83/4.12.2014 г. е отпусната целева помощ в размер общо на 341,56 лв. /по първата заповед - 328,60 лв., по втората - увеличена с 12,96 лв./. Безспорно е също, че отпуснатата помощ е получена. Във връзка с произнасянето по последваща молба за отпускане на целева помощ, на основание заповед на директора на дирекция "СП" гр. Ч. бряг ДСП СП-11-45/25.08.2015 г. е извършена проверка относно обстоятелствата, свързани с отпускането на целевата помощ на А. Х., при която е съставен констативен протокол от 25.08.2015 г., в който е посочено, че семейство Х. /А. Х. и съпругът й/ притежават два жилищни имота, които не са декларирани в молба-декларация с вх. № СП-01-1977/7.08.2015 г. /за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2015/2016 г./, както и в молба-декларация с вх. № СП-01-1214/14.07.2014 г. При извършената проверка семейството е представило освен нот. акт № 44, том I, н. д. № 87/1977 г., който е представен и при подаване на молба-декларацията, така също и втори нот. акт - № 138, том 3, рег. № 4006, дело № 538/2006 г. От съдържанието на тези нотариални актове, които са приложени и по делото, се установява, че по нотариалния акт 44/1977 г. съпругът на А. Х. - Б. С. Х., е придобил чрез покупка недвижим имот - дворно място с площ от 920 кв. м., съставляващо парцел ХVIII-338 по плана на гр. К., заедно с построената в него къща, а по нот. акт № 138/2006 г. А. Х. е придобила чрез покупка урегулиран поземлен имот с площ от 910 кв. м. в гр. К., парцел VIII-500, заедно с построената в него жилищна сграда и гараж. Предвид тази фактическа обстановка, изводите на административния орган и на съда, че е налице невярно деклариране и недобросъвестно получени суми за целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г., са обосновани и правилни. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено обитаваното от лицата собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от жилището, посочено в приложимата хипотеза по б. б. "а" - "д" /жилището е определено по броя на стаите в него, диференцирано съобразно броя на членовете на семейството/. Предвид факта, че А. Х. има двучленно семейство, за нея е приложима хипотезата на б. "б" - двустайно жилище. Според мотивите на оспорения пред съда административен акт, основанието поради което е разпоредено възстановяване на получените суми за целева помощ за отопление, е невярното деклариране от страна на лицето, претендиращо за отпускане на целева помощ, че не притежава друго жилище, освен това което обитава със съпруга си, а при извършената проверка е установено, че двамата притежават два жилищни имота. Жалбоподателката не е имала право на целева помощ за отопление, тъй като за нея не е било изпълнено отрицателното условие, предвидено в чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП, към което препраща разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Следва да се отбележи, че А. Х. и съпругът й Б. Х. са лица с трайни увреждания, съответно 64 % за А. Х., установено с експертно решение на ТЕЛК № 0100/007/12.01.2010 г. и 71 % за съпруга й Б. Х., установено с ЕР на ТЕЛК № 0801/067/7.04.2009 г. Тези обстоятелства изпълняват първата хипотеза на чл. 10, ал. 2 ППЗСП, която предвижда, че изискванията на ал. 1, т. 1 не се отнасят за обитателите на собствено жилище, когато е единствено и в което живее лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто или тежко болен чл. на семейството, както и когато жилището не е и не може да бъде източник на допълнителни доходи поради невъзможност за отдаване под наем, лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални или други причини. В случая обаче лицата притежават и второ жилище, което представлява отрицателно условие за получаване на помощта. Отпуснатата целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г. е получена неправомерно, в резултат на недобросъвестно поведение на лицето, което е поискало помощта, изразяващо се в невярно деклариране на факти и обстоятелства от значение за отпускане на помощта. Поради това е налице хипотезата на чл. 14а, ал. 3 ЗСП за издаване на заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. В касационната жалба се излагат доводи, че оспорената пред съда заповед и решението на по-горестоящия административен орган, с което е потвърдена, не съдържали указания относно реда и срока за обжалване, поради което били незаконосъобразни. Твърдяното процесуално нарушение на административнопроизводствени правила не е съществено поради това, че не е препятствало или ограничило правото на жалбоподателката да обжалва акта както по административен, така и по съдебен ред. Подадените от нея жалби са приети за допустими и са разгледани по същество, включително и пред настоящата касационна инстанция. Невярно е твърдението в касационната жалба, че актът не съдържал мотиви. Вино от съдържанието на заповедта в нея са посочени фактически и правни основания за издаването й, както правилно е приел първоинстанционният съд. Посочените фактически основания се потвърждават от събраните доказателства по делото, поради което изводите на органа са фактически обосновани. Правните изводи съответстват на материалния закон, както е приел и съдът. Поради това не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената проверка на решението на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК - за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, не се установиха касационни основания за отмяна. Поради това обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение