Решение № 13197 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8522/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на EТ СУПЕР ПЛАМ- ЕЛ- Е. АНГОВА, представляван от собственика Е. Ангова, чрез адв.В. Гогов, против Решение 861/14.05.2021 г. по адм. д. 818/2020 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение Ц1040-01-179/21.08.2020 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- Благоевград. В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост, неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, част от които представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становището, че съдът неправилно е изтълкувал доказателствата по делото, в резултат на което е постановил неправилно решение. Не е съобразил, че дългият срок, в който лицето не е сигнализирало компетентните органи, е ограничило възможностите за обективно вътрешно разследване от страна на работодателя. Посочено е, че за стъпалото, за което се твърди, че е станало причина за злополуката, е налице проведен изричен инструктаж, подписан и от лицето. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго, с което делото да се върне за ново разглеждане или съдът да се произнесе по същество, с което да бъде отменено Решение Ц1040-01-179/21.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград и потвърденото с него Разпореждане Ц5104-01-17/07.07.2020 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ-Благоевград, с което злополуката е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Ответникът- директорът на ТП на НОИ Благоевград, в писмен отговор, оспорва касационната жалба, излагайки подробни аргументи в подкрепа правилността на първоинсатнционното решение. Ответницаат Г. Котулова, при редовно призоваване, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на EТ СУПЕР ПЛАМ- ЕЛ- Е. АНГОВА, представляван от собственика Е. Ангова, срещу Решение Ц1040-01-179/21.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград и потвърденото с него Разпореждане Ц5104-01-17/07.07.2020 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ-Благоевград, с което настъпилата на 01.11.2019 г. злополука с Г. Котулова е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е установил, че между едноличния търговец- касатор и Г. Котулова е сключен трудов договор на 01.12.2012 г., като е същата е била назначена на длъжност [длъжност] в Хотел Е., находящ се в гр. Петрич, [улица], стопанисван от търговеца. Злополуката е станала на 01.11.2019 г., работен ден, когато Г. Котулова е изпълнявала обичайните си служебни задължения. Около 17.50 часа тя слизала по стълби, водещи към гладачното и парното помещение, където се намирали и тоалетните. Стъпвайки на едно от стъпалата, загубила равновесие и паднала по стълбището, в резултат на което получила счупване на 5-та метатарзална кост на десния крак, счупване на долна челюст, счупване на зъб и травма в областта на лявото коляно. Позвънила на П. Ангов- съпруг на Е. Ангов, който пристигнал в хотела с Е. Ангова, която се обадила на телефон 112. Във Фиш за спешна медицинска помощ е посочено[състояние]. След Бърза помощ Г. Котулева е транспортирана в УМБАЛСМ Пирогов от братята си, където е консултирана с лицево-челюстен хирург. Впоследствие е издаден и Медицински протокол на Лекарска консултативна комисия от 28.04.2020 г., в който е посочена водеща [диагноза] и е описано обективното състояние на пациентката, като е посочено, че предстои и [интервенция]. За периода от 04.11.2019 г. до 01.05.2020 г. на потърпевшата са издадени 7 бр.болнични листове. На 08.06.2020 г. тя депозирала в ТП на НОИ Благоевград декларация за трудова злополука с вх. Ц5101-01-16/08.06.2020 г., ведно с писмени обяснения, трудов договор и медицински документи. С писмо от 10.06.2020 г., гл. инспектор по осигуряването е изискал от оспорващия едноличен търговец да представи посочените в писмото документи, вкл. протокол за резултатите от извършено вътрешно разследване на злополуката. Такъв е представен и в същия е посочено като заключение на комисията от проведеното разследване, че по време на същото не са се събрали достатъчно доказателства, за да се констатира наличието на трудова злополука. Открито е производство по чл. 58, ал. 1 от КСО за разследване на процесната злополука, като резултатите от това разследване са обективирани в Протокол Ц5103-01-5/03.07.2020 г., който е връчен на представляващия едноличния търговец Е. Ангова. С Разпореждане Ц5104-01-17/07.07.2020 г. на длъжностното лице по чл. 60 от КСО, процесната злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, като в мотивите на разпореждането е посочено, че същата е станала през време и по повод на извършваната от Г. Котулова работа. Обжалваното разпореждане е потвърдено с Решение Ц1040-01-179/21.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ- Благоевград. Решението е обжалвано пред Административен съд - Благоевград, вследствие на което е отхвърлена жалбата на EТ СУПЕР ПЛАМ- ЕЛ- Е. АНГОВА, представляван от собственика Е. Ангова. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради следните съображения: Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и съдържа всички необходими реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. В рамките на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да доведат до незаконосъобразност на акта, спазена е процедурата, предвидена в КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/ и правилно е приложен материалният закон. Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1/ внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2/ злополуката да е станала с осигурено лице; 3/ неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4/ причинна връзка-неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5/ увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6/ наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Не може да бъде възприето изложеното в касационната жалба твърдение за оневиняване на работодателя и едва ли не за умишлено причиняване на увреждането от пострадалото лице. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наказателния кодекс, умисълът, като форма на вината, е налице, когато деецът не само е съзнавал характера на постъпката си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици. При косвения умисъл е необходимо до голяма степен конкретност при предвиждането на вредите, а не същите да са само абстрактна възможност, като при последната ще е налице небрежност. За наличието на умисъла е необходимо субектът да е формирал в съзнанието си представа за конкретния вредоносен резултат. За разлика от него при небрежността лицето не е предвиждало настъпването на последиците, но е било длъжно и е могло да ги предвиди и е имало субективната възможност и субективното задължение да предвиди тези последици. Възможността на лицето да "предвиди" се преценява конкретно за всеки един случай и то в рамките на дължимото поведение на субекта, т.е. възможността зависи от: конкретните обективни условия и от индивидуалните особености на личността. Настоящата инстанция подчертава, че по делото липсват данни, които да сочат умишлено причинено самоувреждане. Извършеният анализ на доказателствата по делото не обосновава различен извод. Проявената непредпазливост от страна на пострадалия, под формата на самонадеяност или небрежност, не дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. От друга страна, механизмът на извършване на увреждането безспорно установява неговата внезапност, която сама по себе си изключва умисъла. Обстоятелството, дали са били спазени нормативно или ненормативно установените изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, включително дадените инструкции за работа, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при или по повод възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието. Дори част от причините за настъпване на злополуката да са резултат от непредпазливото поведение на пострадалата Г. Котулова, не може да бъде променен характерът на злополуката по аргумент от чл. 55, ал. 3 от КСО, която изключва от кръга на трудовите злополуки само умишлено причинените от пострадалото лице. Няма също така данни, че травматичното увреждане е настъпило в резултат на неспазване на трудовата дисциплина, респ. изпълнение на задължения извън описаните в длъжностната й характеристика. Липсата на доказателства пострадалата да е съзнавала и да е искала и целяла или допускала настъпването на вредоносния резултат налагат възприетото и от първоинстанционния съд заключение, че е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност и условията на труд, както и че изискванията на чл. 55, ал. 3 от КСО не са изпълнени и злополуката е трудова по своя характер. При така установените факти и при липса на доказателства относно законовата хипотеза на чл. 55, ал. 3 от КСО, направеното възражение е неоснователно. Като неоснователно се преценява и твърдението за ограничаване на правото на защита на касатора и за недопустимост на съдебното решение, предвид факта, че търговецът не е присъствал в съдебното заседание. Същият многократно е ставал причина за отлагане на делото, но за последното проведено съдебно заседание той е бил призован по надлежния ред, в условията на чл.138, ал.2 от АПК. Не е в правомощията на съда да измества процесуалната активност на страните по делото, още по- малко да следи за техните интереси, при положение, че са спазени съдопроизводствените правила. Бездействието не може да бъде тълкувано в полза на касационния жалбоподател. По останалите, наведени възражения в касационната и първоначалната жалби, съдът е изложил подробно аргументирани мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да бъдат възпроизвеждани дословно. Доказателствата, представени в първоинстанционното производство, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки и съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички конститутивни основания на чл. 55, ал. 1 от КСО. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка. Изводите на съда са обосновани от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора, неоснователна се явява акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, като такива следва да бъдат присъдени в полза на ответника по касация в размер на 100 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед правната и фактическа сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,