Решение № 11340 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5967/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Т. от гр. Русе, чрез процесуалния му представител адв. Стойчев, против решение 1229 от 11.04.2024г., постановено по адм. дело 621/2023г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. 8121к 12794 от 12.10.2023г. на Министъра на вътрешните работи, с която за дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 4 във връзка с т. 15, т. 19, т. 24, т. 57 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на основание чл. 197 ал. 1 т. 6, чл. 204, т. 1 ЗМВР и чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказания уволнение и на основание чл. 226 ал. 1 т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като полицейски инспектор V степен (началник смяна) в Граничен контролно пропускателен пункт (ГКПП) Русе от Гранично полицейско управление (ГПУ) Русе при Регионална дирекция Гранична полиция (РДГП) - Русе. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е направил собствени фактически установявания и не е формирал собствени изводи, а е преповторил бланкетно приетото за установено в съдържанието на оспорената заповед. Навежда съображения и че съдът неправrлно е приел липса на нарушения на административно производствените правила, тъй като твърди, че дисциплинарното производство е образувано за нарушение на служебни задължения, а именно неспазване на изискванията на чл. 45 ал. 3 от Инструкция 8121з 1492 от 04.11.2022г. за реда и организацията за извършване на гранични проверки на ГКПП, а с оспорената заповед му е вменено нарушение на правила от етичния кодекс. Твърди и че при издаване на заповедта е нарушен чл. 206 ал. 1 ЗМВР, противно на приетото от съда, като посочва, че даването на писмени обяснения не може да се приравни на изпълнение на изискването по посочената разпоредба за изслушване. Твърди и че съдът не е обсъдил всички наведени в жалбата му възражения, включително за нарушение на чл. 197 ал. 3 ЗМВР, чл. 206 ал. 4 ЗМВР. Навежда съображения и че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост, включително обясненията на другите лица били на смята. Посочва, че от съвкупната преценка на доказателствата се установява, че той е напуснал зоната на ГКПП Русе към 18,45 и е предал смятана, съответно че не може да е извършил вмененото му след 19 часа. Излага подробни съображения за неправилност и необоснованост на извода на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед и наличието на предпоставките за налагане на най тежкото наказание. Иска оспореното съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на пръвоинстанционния съд. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Райкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Русе е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 204 т. 1 ЗМВР, без допуснати нарушение във формата, изискващи се по чл. 210 ал. 1 ЗМВР и такива на административно производствените правила, които да са от категорията на съществените, тъй като са спазени сроковете по чл. 195 във връзка с чл. 196 ал. 1 ЗМВР, тъй като е приел, че съгласно посочените разпоредби този срок е започнал да тече от постъпване при дисциплинарно наказващия орган /ДНО/ на становището на дисциплинарно разследващия орган /ДРО/, както и поради това, че са налице данни, че жалбоподателят е ползвал законоустановен отпуск от 31.07.2023г. до 14.08.2023г., поради и което е направил извод, че срокът по чл. 195 ЗМВР изтича на 16.10.2023г., съответно оспорената заповед е издадена в рамките на същия, а именно на 12.10.2023г. Достигнал е до извод, че не е допуснато нарушение на чл. 206 и чл. 207 ЗМВР, тъй като служителят е бил надлежно поканван да се запознае с материалите по производството, което той е и сторил, включително с определения си представител, както и се е възползвал от възможността да изразява становища в проведеното дисциплина,но производство. Приел е, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като посочените в нея основанията, както фактическите, така и правните за налагане на най тежкото дисциплинарно нарушение, се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства, а именно налице е основанието по чл. 194 ал. 2 т. 4 ЗМВР, във връзка с чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, поради това, че е приел, че вмененото му деяние, което е приел за доказано, е несъвместимо с посочените в заповедта етични правила за поведение на държавните служители в МВР. Приел е, че е доказано, че на 13.02.2023г. около 17,40 часа през ГКПП Дунав мост е преминал товарен автомобил Волво, с рег. [рег. номер] с ремарке, с водач български гражданин Ц. М., за което ППС са били активни два сигнала в НШИС един френски за дискретно наблюдение, изискващ само маркиране на влизането и движението на ППС, и втори испански за специално наблюдение изискващ и извършване на обиск на шофьора и ППС, което не е сторено, тъй като е изпълнен само първия сигнал за дискретно наблюдение. При получен сигнал от дежурен в бюро СИРЕНЕ, че е налице изпълнен хит /установено съответствие/ само на формуляр за дискретно наблюдение, а не и на специалното такова, получената информация е била предадена на жалбоподателя инспектор Д. Т.. Съдът е приел, че от доказателствата се е установило, че жалбоподателят за да прикрие неизпълнението на задачата по специфичен контрол в периода 19,18 на 13.02.2023г. е влезнал в системата и е отбелязал хит за извършен специфичен контрол на преминалото ППС, като след това допълнително е изготвил документи при изпълнение на сигнала, като ги е представил като извършени в по ранен времеви период, които са подписани от жалбоподателя. Съдът е приел, че от всички събрани в хода на производството доказателства, писмени и гласни, са безспорно установени вменените на жалбоподателя деяния, които обуславят наличието на предпоставките за налагане на най тежкото наказание. Поради това е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган министъра на вътрешните работи, съобразно предоставените му по закон правомощия чл. 204 т. 1 ЗМВР, като са спазени изискванията за форма по чл. 210 ал. 1 ЗМВР, тъй като същата съдържа подробно описани фактически основания, съответни на правните такива, въз основа на които е издадена. Съответен на закона и събраните доказателства е и изводът за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Установява се, че на жалбоподателя са били редовно предявени материалите събрани в рамките на проведеното дисциплинарно производство, както и изготвените становища, което е удостоверено със съответно положени от него подписи. Съответен на закона е и извода за спазени срокове по чл. 195 във връзка с чл. 196 ал. 1 и 2 ЗМВР. В случая е правилен извода на съда, че предвид това, че се касае за вменено тежко нарушение на служебната дисциплина е приложима разпоредбата на чл. 195 ал. 2 ЗМВР, според която За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В чл. 196 в ал. 1 и ал. 2 ЗМВР дава легалното определение за това кога дисциплинарното нарушение се смята за открито, а именно съгласно ал. 1 когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а ал. 2 разписва, че Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Именно моментът, в който материалите постъпят при дисциплинарно наказващия орган се счита, че нарушението е установено, а преди това и в хода на дисциплинарното производство може да е налице съмнение, но не и налице установяване на дисциплинарното нарушение. В тази връзка е правилен извода на съда, че двумесечният срок по чл. 195 ал. 2 ЗМВР е спазен, тъй като нарушението съобразно чл. 196 ал. 2 ЗМВР се счита открито, когато материалните са постъпили при ДНО, а това е станало на 01.08.2023г. с постъпването на становището на ДРО с предложение за налагане на наказание, в което е обосновано извършването и установяването на нарушението. Съгласно чл. 195 ал. 3 ЗМВР Сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. В случая правилно съдът е приел, че от представените доказателства се установява, че срокът по чл. 195 ал. 2 ЗМВР не е текъл в периода 31.07.2023г. до 14.08.2023г., в който период жалбоподателя е бил в законоустановен отпуск, поради и което издадената на 12.10.2023г. заповед е издадена в рамките на законоустановения срок за това по чл. 195 ал. 2 ЗМВР. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилност на извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Неоснователно е възражението за допуснати такива, тъй като първоначално дисциплинарното производство е образувано за нарушение на служебни задължения, а с оспорената заповед му е вменено нарушение на правила от етичния кодекс. Действително първоначално е образувано дисциплинарно производство да нарушение на служебните задължения, но в хода на производството е установено нарушение и на правилата на етичния кодекс. Поради това и е образувано ново дисциплинарно производство, предвид новите установени факти, съответно не е налице нарушение на административно производствените правила. Неоснователно е и възражението за неправилност на извода на съда за допуснати нарушения на чл. 206 ал. 1 ЗМВР. Напротив, правилно първоинстанционния съд е приел, че не е налице нарушение, тъй като съгласно посочената разпоредба Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Видно от цитираната норма, законодателят е използвал съюзът или, а именно ДНО е длъжен или непосредствено и устно да изслуша служителя или да му предостави възможност и да приеме писмените му обяснения, като и с двата приети начина се гарантира правото на защита на държавния служител. В случая това право не е нарушено, тъй като на жалбоподателя е предоставена възможност да представи своите писмени обяснения, което той е и сторил. Неотносимо към настоящото производство е възражението за нарушение на чл. 197 ал. 3 ЗМВР при издаване на заповедта, тъй като тази разпоредба касае определянето на наказанието при извършени едновременно две нарушения, като в случая видно от развилото се производство на жалбоподателя е наложено наказание за едно нарушение, а именно неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в системата на МВР по чл. 194 ал. 2 т. 4 ЗМВР. Правилен и обоснован е и изводът на съда за материална законосъобразност на заповедта, съответно, че са налице елементите за налагане на най тежкото наказание, а именно извършено тежко нарушение на служебната дисциплина на основанието по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В случая е правилен извода на съда, че с извършеното от жалбоподателя, за което са събрани доказателества, потвърждаващи констатациите в оспорената заповед, е установено поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение, с което е нарушил т. 15, т. 19, т. 24, т. 57 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Настоящият състав споделя и другите подробно изложени от първоинстанционния съд мотиви досежно извършеното нарушение, обуславящо налагането на най тежкото наказание. Следва да се посочи, че жалбоподателят като служител на правоохранителните органи е следвало да съобразява законността на действията си, като за служителите на тези органи изисквания са завишени именно предвид характера на службата им като охранители на закона, а жалбоподателят не е съобразил, че извършените от него действията са в нарушение на закона. Във връзка с изложеното е правилен извода на съда, че посоченото представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо най тежкото наказание уволнение. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,