Решение № 10086 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6137/2011 г.
ВАСПетчленен състав06.07.2011 г.докладчик Славка Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 3518/11.03.2011 г., по адм. д. № 5855/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10086 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6137/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Деница Вергилова Узунова от гр. София, срещу решение № 3518/11.03.2011 г., по адм. д. № 5855/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, като нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по съществото, с което се отмени Заповед № РД-10-535/12.03.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката. Ответникът, министър на образованието, младежта и науката, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на пето отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Деница Вергилова Узунова срещу Заповед № РД-10-535/12.03.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която на основание на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е прекратено служебното й правоотношение. За да постанови решението тричленният състав приел, че действително е налице съкращение на длъжността с оглед приетия нов Устройствен правилник на Министерството на образованието, младежта и науката, с който са извършени структурни промени. Приел, че е не са нарушени материалноправни разпоредби, както и административнопроизводствени правила при издаването на заповедта и че е законосъобразна. Решението е правилно, касационната жалба е неоснователна, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, както се сочи - съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени правните изводи. Тричленният състав е обсъдил оплакванията за незаконосъобразност на заповедта и е отговорил обстойно на всички тях, които в касационната жалба се правят като касационни основания за отмяна на решението. Правилно е прието, че правопораждащия факт е датата на връчването на заповедта, към която дата новият устройствен правилник е влязъл в сила, а не датата на издаването й, като в тази връзка е приложима и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. Правилно е прието също така, че е налице действително съкращаване на длъжността "главен експерт" в отдел "Прием на студенти и разпределение на ресурси", в Дирекция "Студенти, докторанти и специализанти" в министерството, заемана от жалбоподателката, в която са били налице три щатни бройки "главен експерт", включително заеманата от нея. Тази дирекция е преструктурирана с новия правилник в Дирекция "Висше образование", в щата на която е предвидена една щатна бройка "главен експерт", но с нова система от функции, задължения и изисквания съгласно дефиницията на чл. 2 от Наредбата за прилагане ва единния класификатор на длъжностните в администрацията. С оглед изложеното, както и с оглед изложеното в мотивите към обжалваното решение, които настоящата инстанция възприема изцяло и не се налага приповтарянето им, правилно е прието, че заповедта е законосъобразна и жалбата срещу нея е отхвърлена. Не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, а същото като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2