Решение № 12233 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12355/2015 г.

Решение № 12233 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12355/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-В. моли да бъде отменено решение № 1708/22.07.2015 г. по адм. д. № 930/2015 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № Р-18-1204263-091-01/5.01.2015 г. на ТД на НАП-В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена молба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Директора на Дирекция "ОДОП"-В. е подал касационна жалба и против решение № 1809/3.09.2015 г. по същото дело, с което административният съд е отказал допълване на решението в частта на мотивите с произнасяне по законосъобразността на установените в РА задължения за 2006 г. Поддържа, че са допуснати касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли делото да бъде решено по същество като за 2006 г. съдът се произнесе по законосъобразността на РА в частта, с която са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Касационна жалба е подадена и от В. И., действащ като [фирма], против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли РА да бъде отменен в частта, с която са определени задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. като погасени по давност. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и в частта, потвърдена от съда. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-18-1204263-091-01/5.01.2015 г. на ТД на НАП-В. в частта, с която са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. с лихви, в частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер над 476,25 лв със съответните лихви, в частта, с която за 2009 г. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ над 4196,08 лв със съответните лихви и в частта за определен данък за 2010 г. по чл. 48 ЗДДФЛ в размер 2016,79 лв със съответните лихви, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Първият касатор поддържа, че неправилно е отменено задължението за 2006 г., което законосъобразно е определено в РА, платено е доброволно и чрез прихващане в РА преди изтичане на давностния срок, поради което РА в тази част не следва да се отменя предвид чл. 128, ал. 1 и чл. 174 от ДОПК. Поддържа, че е спазен срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Съдът е отменил РА в частта, с която са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. като е приел, че с издаването на заповедта за възлагане на ревизия № 1204263/3.12.2012 г. давността е спряла да тече до издаването на РА, но за не повече от една година на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Не е обсъдил доводите в жалбата за незаконосъобразност на РА в тази част. Приел е, че на 3.01.2015 г. давността за тези задължения е изтекла. За задължението за 2007 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ съдът е приел, че давността не е изтекла. Разгледал е спорът по същество и е приел, че жалбата против РА в тази част следва да се отхвърли като неоснователна. Решението в тази част е неправилно. Доводът на първия касатор, че е спазен срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е неоснователен. Заповедта за възлагане на ревизията от 3.12.2012 г. е връчена на ревизираното лице на 21.05.2014 г. - видно от потвърждението, изпратено по електронна поща от тази дата на л. 12 от преписката. 5-годишния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за задълженията за 2006 г. изтича на 31.12.2012 г., а за задълженията за 2007 г. изтича на 31.12.2013 г. Ревизията е започнала на 21.05.2014 г., когато е връчена заповедта за възлагане на ревизията в нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, поради което съдът като е отменил РА в частта, с която са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. е постановил правилно решение като краен резултат, което с тези допълнения в тази част следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. 13 502,66 лв с 19 052,62 лв поради издаване на РА в нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК и ще следва да бъде отменено като вместо него следва да се постанови отмяна на РА в тази част. Подадена е касационна жалба против допълнителното решение, с което е отхвърлено искането на първия касатор за допълване на първото решение, постановено по делото. Първият касатор е искал допълване на решението с произнасяне по законосъобразността на РА в частта, с която са определени задължения за 2006 г. Съдът е приел, че се е произнесъл по целия предмет на спора и е отхвърлил искането като неоснователно. Предвид приетото по-горе относно нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК допълнителното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. В жалбата на първия касатор против решението не са изложени доводи за неправилност на решението в останалата част. Вторият жалбоподател поддържа, че неправилно са образувани две отделни основи за облагане за дейността на едноличния търговец и физическото лице за всяка от ревизираните години. Доводът е неоснователен предвид чл. 48, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ, които предвиждат различен данък за доходите на физическото лице и за данъчната основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. Неоснователни са и доводите за неправилно увеличение на финансовия резултат за ревизираните години с отписаните поради изтекла погасителна давност задължения на едноличния търговец към собственика - физическото лице, за предоставените суми, осчетоводени по сметка 107 - сметка на собственика, невъзстановени на собственика. Правилен е изводът на съда, че в годината на погасяване на задължението по давност за предприятието на едноличния търговец възниква икономическа изгода от невърнатите средства на собственика и законосъобразно в РА на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат с погасените по давност задължения. Неоснователни са доводите за неправилно некредитиране на заключението на вещото лице от съда. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и правилно е определил данъчните основи за облагане на физическото лице и едноличния търговец за ревизираните години. Твърденията за изтеглени 30 112 лв на 22.10.2009 г. от сметка на трето лице в [фирма] не се подкрепят и от заключението на вещото лице. Доводът, че е изпратено допълнение към справка по електронна поща на 7.07.2014 г. с данни за тези обстоятелства не се подкрепя от съдържанието на преписката. Решението в останалата част като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Ревизираното лице има право на разноски за двете инстанции в размер 4325,52 лв. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 622,83 лв - общо в размер 1245,66 лв или по компенсация администрацията следва да заплати на ревизираното лице 3079,86 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,