Решение № 13102 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4411/2022 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на ТП на НОИ Бургас против Решение 415/28.03.2022г. на Административен съд Бургас, по адм. дело 180/2022г. С него се отменя по жалба на К. В. М. Решение 1012-02-327#1 от 29.12.2021г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него Разпореждане 2154-02-339#1 от 13.10.2021г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Бургас, с което на В. е прекратена наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.01.2021г. и изпратена преписката на органа за ново произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Подробни съображения са изложени във връзка с практиката на ВАС по отношение на стажът по чл. 294 от Закона за съдебната власт, който полагат дипломираните юристи по специалност Право и дали той е част от обучението и считат ли се за учащи по смисъла на чл. 82 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/. Ответникът, К. В. М. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата предвид ТР 4/2024г. по т. д. 2/2022г. на ВАС. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Пред административния съд е образувано производство по жалба на К. В. М. против цитираните разпореждане и решение, с които се прекратява на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, считано от 22.01.2021г. отпуснатата му наследствена пенсия. Взето е предвид установеното обстоятелство, че е дипломиран с протокол 001/21.01.2021г. с придобита образователно-квалификационната степен магистър. Взета е предвид разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18 г. възраст, а след навършването й, ако учат-за срока на обучението, но не по късно от навършването на 26 годишна възраст. Децата, които се смятат за учащи, се определят с Наредбата по чл. 106 от КСО. Децата които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи. Жалбата се основава на тълкуване на разпоредбите на КСО и ЗСВ и на практиката на ВАС относно периода на полагане на стаж до вземане на изпита на юридическа правоспособност. При съобразяване на една част от практиката на ВАС Административният съд е отменил решението и разпореждането като незаконосъобразни и върнал преписката на органа за ново произнасяне в полза на жалбоподателя. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касационната жалба се основава на другата част от практиката на ВАС по тълкуването и прилагането на закона в тези случай, като в хода на касационната производство делото е спряно до произнасяне на ВАС с ТР 4 от 11.06.2024г. по т. д. 2/2022г. С него е решено, че стажът по чл. 294, ал. 1 от ЗСВ, който полагат дипломираните юристи по специалност Право не представлява част от срока на обучение и същите не се смятат за учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Тълкувателното решение е задължително за съда съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от закона за съдебната власт. При наличието на тълкувателното решение по спорния въпрос приложението на материалния закон е еднозначно, поради което тълкуването и прилагането, направено в мотивите на съдебното решение е в противоречие с материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, тъй като спорът е по приложението на закона, а не по фактите, с което се отхвърли жалбата подадена от К. В. М.. При този изход на делото се дължат разноски в полза на касатора в размер на 200 лева, представляващи държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение