Решение № 12776 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7350/2010 г.

Решение № 12776 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7350/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба на адв. Статев, пълномощник Елена Димитрова Иванова, Василка Атанасова Минова, Стефан Николаев Стратиев, Стоян Иванов Тояджиев и Йовка Стоянова Ангелова срещу Решение № 84/19.02.2010 г. на Министерския съвет на Реп. България, с което територията на "Водна учебна база на Националната спортна академия "Васил Левски"-Несебър" с площ 135,30 дка е обявена за обект с национално значение. С доводи за материална незаконосъобразност на административния акт се иска отмяната му. Ответникът, Министерски съвет на Реп. България, поддържа доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата, моли да бъде отхвърлена, прави възражение за прекомерност на заплатеното на пълномощника на оспорващите, адв. Статев, адвокатско възнаграждение. Заинтересуваните страни, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на физическото възпитание и спорта и Национална спортна академия "Васил Левски" поддържат становища за неоснователност на жалбата с молба за отхвърлянето й. Заинтересуваната страна, Министерство на образованието, младежта и науката, не е взела становище. Върховният административен съд въз основа данните по делото, обсъдени в съвкупност с доводите на страните, намери: По допустимостта на жалбата: От представените документи за собственост / л. 4-7/ е видно, че оспорващите са собственици на недвижими имоти в обхвата на обжалвания административен акт, както следва: Елена Димитрова Иванова - на имот с идентификатор 51500.510.144, Василка Атанасова Минова - на имот с идентификатор 51500.510.145, Стефан Николов Стратиев - на имот с идентификатор 51500.510.146, а Стоян Иванов Тояджиев и Йовка Стоянова Ангелова- на имот с идентификатор 51500.510.147. Като собственици на поземлени имоти, попадащи в територията на обявения с обжалваното решение обект с национално значение, жалбоподателите разполагат с активна процесуална легитимация и право на оспорване, тъй като с това решение се цели създаване на обект с национално значение и правото им на частна собственост се засяга по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК . От тук следва, че жалбата срещу административното решение е частично допустима, в частта относно собствените на оспорващите поземлени имоти и в тази част като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК следва да бъде разгледана по същество. В останалата част жалбата като подадена при липсата на правен интерес следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати. Разгледана по същество жалбата в допустимата й част е основателна. Оспореното решение № 84/19.02.10 г. е прието на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията /ДРЗУТ/. Тази разпоредба съдържа единствено законовото определение на "обект с национално значение", не е нито материално правна, нито процесуална, поради което не може да послужи като правно основание за издаване на административен акт. Спортните обекти и съоръжения намират регламентация в разпоредбата на чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/, съгласно ал. 1 от която спортните обекти и съоръжения с национално значение представляващи публична държавна собственост се определят с приложение № 1, чието изменение е в компетенциите на Министерския съвет, а ал. 3 определя предоставените на Национална спортна академия "Васил Левски" спортни обекти и съоръжения-публична държавна собственост като обекти с национално значение. От тук следва, че определянето на спортни обекти и съоръжения като обекти с национално значение се предпоставя от наличието на две предпоставки- тези спортни съоръжения и обекти да са публична държавна собственост и да са предоставени за управление от Министерския съвет на Националната спортна академия. Липсата на която и да е било от тези предпоставки не може да бъде заместена от акт на Министерския съвет от категорията на процесния, защото обектът с национално значение възниква по силата на закона стига да са налице условията на цитирания чл. 47а ЗФВС. В случая тези законови предпоставки не са налице. Процесните поземлени имоти са частна, а не публична държавна собственост, което изключва възможността да са били предоставени от Министерския съвет на Националната спортна академия. На л. 8 от досието на делото е приложен Акт 4744/17.09.09 г. за публична държавна собственост, от който се установява, че на Националната спортна академия е предоставено право на управление върху сгради с конкретни идентификатори, а не върху поземлени имоти. С оглед изложеното, Върховният административен съд намира оспорването по жалбата основателно в допустимата му част относно поземлените имоти частна собственост на оспорващите. В тази част обжалваното решение като незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, прието в нарушение на разпоредбата на чл. 47а, ал. 3 ЗФВС, следва да бъде отменено. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение