Решение № 11745 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7053/2014 г.

Решение № 11745 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7053/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Георги Владимиров Владов, в качеството му на управител на "В и К - Видин" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Видин, срещу Решение № 4213 от 26.03.2014 г., постановено по адм. дело № 10670/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, IV-то отд. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

В отговор на касационната жалба "ВИТРЕЙД" ООД застъпва становище за нейната неоснователност и прилага писмени доказателства.

Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията, чрез пълномощника си юрк. Кинанева, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и излага доводи в тази посока в откритото съдебно заседание.

Настоящата инстанция, за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на "В и К - Видин" ЕООД със седалище в гр. Видин срещу Решение № 843 от 11.07.2013 г., на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-852/2011 г. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че оспорваният пред него акт е издаден от компетентния орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на правилата на материалния и процесуалния закон.

По спорния въпрос относно правото на собственост на "ВИТРЕЙД" ООД върху сградата - търговска мебелна къща съдът е приел доводите на "В и К - Видин" ЕООД за неоснователни, тъй като нотариалният акт, вписан в Службата по вписванията при Районен съд Видин и представен по делото като доказателство е официален документ, обвързващ с доказателствената си сила досежно отразените в него обстоятелства всички правни субекти, вкл. и съда, до неговата отмяна по съответния ред.

Доводът на жалбоподателя "В и К - Видин" ЕООД, че сградата - търговски мебелен магазин, била с отстъпено вещно право на ползване на "НОВА ДЕНИЦА" АД, на чието име се е водила и откритата партида на водомера, а "В и К - ВИДИН" ЕООД не е компетентен да решава спорове за собственост също е приет за неоснователен поради това, че в случая не става въпрос за решаване на спор за право на собственост върху процесната сграда. Собственик по нот. акт е "ВИТРЕЙД" ООД, което пред вид обвързващата сила на официалния документ и § 1, ал. 1, т. 2 ДР на ЗРВКУ е и потребител на В и К услугата, поради което на него е следвало да се извърши услугата по присъединяване на сградата към В и К мрежата на града. В този смисъл е налице и произнасяне на регулаторния орган, което не е изпълнено - писмо с изх. № В-11С-00-50 от 18.07.2013 г. (л. 26-27 от делото).

Прието е още, че издаденото решение на ДКЕВР, което касае спазването на секторното законодателство и с което е възприет за неоснователен отказа на "В и К - Видин" ЕООД да извърши присъединяването на сградата към В и К мрежата, се отнася и за всички възражения в жалбата относно неспазването на законодателството, регулирано от тази материя.

Следващата група доводи в жалбата относно неподписване на заявлението за присъединяване към В и К мрежата, отправено до "В и К - Видин" ЕООД от двама или от тримата управители на "ВИТРЕЙД" ООД, които са били и негови законни представители също са приети за неоснователни. От една страна това е така, тъй като съдът не е установил от страна на жалбоподателя да са налице указания за нередовност на подаденото заявление, нито такива, че същото е подписано само от един от управителите на дружеството.

В този смисъл за неоснователен е приет и довода на защитата, че и сезирането на КЗК е ненадлежно, тъй като само един от управителите на "ВИТРЕЙД" ООД е подал искането.

По отношение на възраженията за размера на наложената санкция съдът е приел, че тя е определена в съответствие с чл. 100, ал. 1 от ЗЗК и с т. т. 9, 9.1, 9.2 и 9.5 от Методиката и е в минималния размер.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваното решение на КЗК е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него - неоснователна и недоказана.

Решението е правилно.

Доводите на касатора, изложени в касационната жалба, са обсъдени подробно в мотивите на решаващия съд, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав като правилни без да е необходимо да се повтарят.

1. По довода на касатора, че търговското дружество не е било представлявано по надлежния ред:

Органи на управление на дружеството с ограничена отговорност (ООД) са общо събрание и управител (управители), съгласно чл. 135 от ТЗ. Съгласно чл. 141, ал. 2 на същия закон: "Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица. " Ето защо изводите на съда, че при подаване на искането "ВИТРЕЙД" ООД не е в нарушение на закона и процедурата са правилни и законосъобразни. Правилно също така е отбелязано, че ако "В и К - ВИДИН" е приел искането за ненадлежно е следвало да укаже на страната да изправи нередовностите, които счита че са налице като даде и подходящ срок за изпълнение на указанията. Това в случая не е направено. Дали е налице изрично или мълчаливо съгласие няма как да се обсъжда при положение, че по силата на законовата норма всеки един от управителите на търговското дружество с ограничена отговорност може да действа самостоятелно. Неговите действия са предмет на отговорност пред общото събрание на дружеството.

2. По съображенията, каещи правото на собственост:

Вярно е, че констативен нотариален акт може да бъде оспорен, както между впрочем и всеки нотариален акт. В случая обаче няма налице такъв спор, нито в административния процес, нито извън него. Ето защо правилно тричленният състав е посочил, че собствеността върху процесната сграда е установена по силата на представения по делото констативен нотариален акт, който обвързва с доказателствената си сила както съда и КЗК, така и всички правни субекти, вкл. касатора, до доказване на противното по съответния ред.

Тълкувателните решения № 3 от 29.11.2012 г. и № 11 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС, на които се позовава касатора, не водят до изводи, различни от изложените.

3. По възраженията досежно партидата:

Твърди се, че в община Видин няма имотна партида на собственика по констативния нот. акт, а такава на ползвателя, тъй като констативния акт бил вписан след като е учредено правото на ползване.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г.) собствениците и лицата, на които е учредено право на ползване на водоснабдявани имоти са "потребители на услугите на В и К". Следователно, в случая "потребители" на услугата са двете търговски дружества "ВИТРЕЙД" ООД - собственик по нот. акт и "НОВА ДЕНИЦА" АД, правоприемник на "АСКО ДЕНИЦА" - ползвател на имота от 1991 г. Процесната сграда в гр. Видин, на ул. Железничарска" № 15, представляваща търговски обект - магазин за мебели е била държавна собственост и е била включена в капитала на бившето държавно предприятие "ВИТРЕЙД", приватизирано и регистрирано като "ВИТРЕЙД" ООД.

Получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К се определя и редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 4 (нова - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.). Съгласно ал. 6 на текста по преценка на оператора присъединяването към водоснабдителните и канализационните системи на потребителите по чл. 3, ал. 2, т. 2 може да се извършва при условия, различни от общите условия, въз основа на договор за предоставяне на услугите В и К. При промяна на носителя на правото на собственост, на правото на строеж или на правото на ползване следва да се процедира по реда на чл. 9, т.е. върху новия потребител преминават всички права и задължения, които са свързани с получаването на услугите В и К. Тази разпоредба е отменена с Решение № 3887 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 41 от 2005 г. и съгласно новия чл. 9а на Наредба № 4 промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.

В случая обаче, няма промяна нито в собственика, нито в ползвателя на услугите на "В и К Видин", поради което няма и основания за промяна на партидата за търговския обект. Присъединяването на търговската мебелна къща към системите на водоснабдяване и отвеждане на отпадните води в гр. Видин е станало преди 20 години, като партидата е била открита и се е водела на името на "Нова Деница" АД - клон Видин, а "ВИТРЕЙД" ООД е собственик, съгласно нот. акт № 62 по нот. дело № 389 от 31.08.2000 г., когато същият е бил вписан в Службата по вписванията под № 164, т. е. преди 14 години, много преди възникване на спорните взаимоотношения с "В и К Видин" ЕООД.

4. Възражението на касатора, че ползвателят "НОВА ДЕНИЦА" АД не е изпълнило задължения за сумата от 7 195. 97 лв. за периода от 29.09.2005 г. до 31.01.2006 г., за които има издаден изпълнителен лист по гр. дело № 12666/2006 г. са обсъдени от решаващия съд, който е установил, въз основа на приложеното Решение № Ж-110 от 23.04.2012 г. на ДКЕВР и платежно нареждане от 25.02.2009 г., че тези задължения са заплатени.

При изложените мотиви обжалваното решение се явява валидно, допустимо и правилно.

При този изход на правния спор претенцията на процесуалния представител на КЗК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена на осн. Чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия