Решение № 6482 от 28.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2336/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез процесуален представител адв. Галева, срещу решение 29/10.02.2022 г., постановено по адм. дело 20/2021 г. на Административен съд (АС) Добрич, с което БАБХ е осъдена да заплати на Р. С. Б. сумата от 13 486, 20 лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на шест основни заплати за периода от 18.06.2018 г. до 18.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 13.01.2021 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 123, 62 лева, представляваща лихва за забава върху присъденото обезщетение за оставане без работа за периода от датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата - 11.12.2020 г., до датата на предявяване на иска - 13.01.2021 г., като АС Добрич е отхвърлил иска за горницата до пълния претендиран размер от 15 900 лева, както и този за горницата до пълния претендиран размер от 145, 75 лв. на лихвата за забава. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е определил размера на основното трудово възнаграждение на Б. при определяне на претендираното от нея обезщетение вследствие на незаконосъобразното ѝ уволнение. Иска обжалваното решение да се отмени и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация Р. С. Б., чрез адв. Маринова оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения изложени в писмен отговор. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Добрич е осъдил БАБХ да заплати на Р. С. Б.: 1. сумата от 13 486, 20 лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на шест основни заплати за периода от 18.06.2018 г. до 18.12.2018 г., през който ищцата не е заемала държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение със заповед ОСОС-41/13.06.2018г. на изпълнителния директор на БАБХ, отменена с влязло в сила решение 181/20.06.2020 г. по адм. дело 454/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 13.01.2021 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за горницата до пълния претендиран размер от 15 900 лева; 2. сумата от 123, 62 лева, представляваща лихва за забава върху присъденото обезщетение за оставане без работа за периода от датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата - 11.12.2020 г., до датата на предявяване на иска - 13.01.2021 г., като е отхвърлил иска за горницата до пълния претендиран размер от 145, 75 лв. Със същото решение БАБХ е осъдена да заплати разноските по делото. За да се произнесе по спора съдът е приел, че са изпълнени кумулативните предпоставки по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за уважаване на исковата претенция: с влязло в сила решение е била отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Б., за процесния период същата не е полагала труд по трудово или служебно правоотношение, поради което й се дължи обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Относно периода на претендираното обезщетение /18.06.2018г. 18.12.2018 г./, съдът е приел, че през същия Р. Б. не е била назначена на друга държавна служба и не е била в трудово правоотношение. Що се отнася до размера на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, административният съд е приел, че същият възлиза на 13 486,20 лв., като е основал преценката си на приетите по делото писмени доказателства, в това число 3 броя съдебно счетоводни експертизи, в които са използвани данните за основната заплата на Б. към датата на признаване на уволнението ѝ за незаконно /11.12.2020г./. При тези данни съдът е обосновал извод за основателност на исковата претенция до този размер, а в частта над него за неоснователен и недоказан. Така постановеното решението е правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка, административният съд е обосновал законосъобразни правни изводи относно наличието на основание за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСЛ, без да бъдат допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите му са логични, последователни и отразяват формирането на вътрешното му убеждение. Доводът за необоснованост на решението е неоснователен. По делото е безспорно установено, че Р. Б. е заемала длъжността директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Добрич при БАБХ, като със заповед ОСОС-41/ 13.06.2018 г. на изпълнителния директор на БАБХ служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал.1, т. 3 от ЗДСл. С решение 181/30.06.2020 г. по адм. дело 454/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Б.. Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила на 11.12.2020 г., когато е оставено в сила с решение 15387/11.12.2020 г. по адм. дело 9525/2020 г. по описа на Върховен административен съд, V отделение. С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е възникнало правото на служителя да претендира обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното правоотношение, като в случая правилно е прието от административния съд, че са изпълнени предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл налице е незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение не Б., както и е безспорно установено, че последната не е заемала друга държавна служба, нито е получавала възнаграждение за друга работа през регламентирания в горепосочената разпоредба шестмесечен период след уволнението. В чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. е посочено в какъв размер следва да е обезщетението, което държавният служител, чието прекратяване на служебното правоотношение е признато за незаконно, има право да получи - в размер на основната заплата, като е определен и моментът към който следва да се определи неговия размер - към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. В тази връзка обосновано е прието от решаващият съд, че предвид посочената регламентация основната заплата на служителя, по която визираният размер следва да бъде изчислен е тази към момента на неявяване за заемане на длъжността от служителя - 29.12.2020 г., когато е изтекъл двуседмичният срок по чл. 122, aл. 1 от ЗДСл. Правилно и с оглед данните по делото, решаващият съд е посочил, че за определяне на размера на основната заплата на ищцата към момента на неявяването й за заемане на длъжността следва да се вземе предвид последната й определена оценка за изпълнението на длъжността за 2016г.у както и увеличението на основните заплати съобразно приложимите нормативни разпоредби и вътрешни правила в БАБХ към този момент. Във връзка с горното, настоящият съдебен състав напълно споделя изложеното от първоинстанционния такъв при определяне на точния размер на обезщетението. Правилно са съобразени заложените две увеличения на основните заплати на служителите в БАХБ както следва: 1. това по чл. 14, ал. 1 от Вътрешните правила за заплатите в БАХБ, което се определя в зависимост от годишната оценка на изпълнението на служебните задължения от служителя, като в случая последната годишна оценка на Б. е изпълнението отговаря напълно на изискванията, при която индивидуалната месечна основна заплата на служителя може да се увеличи с до 5 % на сто; 2. това по § 3а от Преходните и заключителните разпоредби /ПЗР/ на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, съгласно който ръководителите на административни структури, сред които и БАБХ, определят еднократно в срок до 04.09.2020 г. нов размер на индивидуалните основни месечни заплати, увеличени с не повече от 30 на сто от досегашния размер. Съдът кредитира заключението на вещото лице по третата назначена в първоинстанционното производството допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, което максимално точно определя конкретния размер на основната заплата, при спазване на обсъдените по-горе нормативни разпоредби и правила, и с оглед на изложеното, решаващият съд е приел, че индивидуалният размер на основната заплата на Б. към релевантния момент на неявяване за заемане на длъжността се равнява на 2247, 70 лв. В съответствие с така определения размер, съдът правилно приема, че общият размер на дължимото обезщетение за вреди за процесните шест месеца е определено на 13 486, 20 лв., като отхвърля иска за горницата до пълния претендиран пред АС - Добрич размер от 15 900 лв. Правилни са и изводите на административния съд по отношение на предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за мораторни лихви. Присъждането на лихва върху обезщетението не е предмет на регламентация в ЗДСл, поради което правилно първоинстанционният съд е приложил общата разпоредба на чл. 86 ЗЗД. В този смисъл разпоредбите на ЗЗД, които уреждат института на непозволеното уреждане, се явяват общи по отношение на разпоредбите на ЗДСл, които уреждат заплащането на обезщетение в случаите на незаконно прекратяване на служебното правоотношение. Законната лихва се дължи въз основа на закона, без да е уговорена в договор. Такава е лихвата по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, като длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането по чл. 86 ал. 1 ЗЗД не е възнаграждение, а обезщетение за мораторни вреди, като се презумира, че вредата е равна на размера на лихвения процент по време на забавата. В тази връзка правилно АС Добрич е посочил задължителното тълкуване на т. 4 от ТР 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, която урежда началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата за обезщетение за вреди в случаите на незаконни административни актове, а именно - влизането в сила на решението, с което се отменя съответния административен акт. Следователно, съответни на приложимите материалноправни норми са изводите на първоинстанционния съд за дължимост от страна на касатора на законната лихва върху сумата от 13 486, 20 лв. за периода от 11.12.2020 г. /датата на влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Б./ до датата на депозиране на исковата молба в съда - 13.01.2021 г. Така изчислен, размерът на дължимата лихва върху присъденото обезщетение коректно е изчислен на 123, 62 лв., като за разликата до пълния му претендиран размер обосновано е отхвърлен като неоснователен. От изложеното се налага извод за правилност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АС - Добрич. Същото, като постановено при липсата на сочените касационни основания за отмяна, следва да бъде потвърдено с настоящото. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователно. Такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, поради липсата на претенция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение