Решение № 13768 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8541/2020 г.

Решение № 13768 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8541/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Николова, от [населено място], чрез нейния пълномощник, срещу решение № 3035/17.06.2020 г. по адм. д. № 8734/2019 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-главният архитект на Столична община чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационната жалба Р. Попсавов и А. Николов не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката и Р. Попсавов и А. Николов срещу заповед № РА-30-176/20.06.2019 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ им е наредено да премахнат незаконен строеж "барака с дървена конструкция, стъпила върху стоманобетонен фундамент", находяща се в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор 68134.1006.488, кв. 53, район "Триадица". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма, мотивирана е съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като съдържа фактическите и правни квалификации. Касае се за незаконен строеж, а не за преместваем обект. Спрямо изградения строеж не са налични строителни книжа и спрямо него не са налице предпоставките за търпимост по пар. 16 ПЗРЗУТ и по пар. 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. Според съда оспорената заповед е издадена от директора на Дирекция "Общински строителен контрол", на когото са делегирани правомощия от кмета на Столична община съобразно заповед № СОА-17-РД09-633/19.06.2017 г. Впоследствие обаче е издадена заповед № СОА19-РД09-934/01.07.2019 г. на кмета на Столична община, с която кметът е делегирал на главния архитект на Столична община правомощието да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ от четвърта до шеста категория. Към момента на разглеждане на спора относно законосъобразността на процесната заповед директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" вече не е разполагал с тези правомощия, тъй като последните са били делегирани на друг орган. Налице е хипотезата на чл. 153, ал. 3 от АПК, доколкото компетентността на издателя на акта е отнета и съдът служебно е конституирал по делото като страна компетентния орган-главня архитект на Столична община. В касационната жалба се възразява, че от приложените по делото и цитирани две заповед е видно, че без да се отнема делегирането по първата цитирана заповед по т. 2. 14 на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" във връзка с издаването на заповеди за премахване на незаконни строежи, се създава с втората цитирана заповед т. 1. 47, с което се делегират такива правомощия на главния архитект на Столична община. Конституираният като страна по делото главен архитект на Столична община не е издател на акта, поради което не е надлежна страна по делото. В разглеждания контекст настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с конституирането на страните по делото пред първата инстанция. Действително от двете приложени и цитирани заповеди е видно, че компетентността на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" не е отнета, а същевременно същите правомощия са делегирани с втората цитирана заповед и на главния архитект на Столична община. При това положение остава неясно защо по делото е конституран като страна главния архитект на Столична община, а не директора на Дирекция "Общински строителен контрол", който е издател на акта и чиито правомощия за издаване на заповед като оспорената не са отнети, както неправилно е приел съда. В случая не е налице хипотезата на чл. 153, ал. 3 АПК, тъй като компетентността на административния орган, издател на акта, а именно директора на Дирекция "Общински строителен контрол" не е била отнета според приложените по делото заповеди. Поради неправилното конституиране на страните обжалваното решение е процесуално незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за правилно конституиране на административния орган като ответник по делото като надлежна страна. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска и заповед СОА18-РД090-396/26.04.2018 г., заповед № СОА19-РД09-69/10.01.2019 г., както и заповед № СОА19-РД09-697/16.05.2019 г. на кмета на Столична община, цитирани в заповед № СОА19-РД09-934/01.07.2019 г. на кмета на Столична община, от които би могло да се внесе яснота относно въпроса дали и кога са отнети правомощията на административния орган, издател на процесната заповед, а именно директора на Дирекция "Общински строителен контрол". Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,