Решение № 3213 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7360/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Районно управление Карнобат (РУ Карнобат) при Областна дирекция на МВР Бургас (ОД на МВР - Бургас), приподписана от юриск. Владимирова, срещу решение 4210 от 04.06.2024 г., постановено по адм. дело 330/2024 г. по описа на Административен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено решение рег. 282р-1439 от 01.02.2024 г. на началника на РУ Карнобат при ОДМВР - Бургас за отнемане на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси [номер] и изземване на пистолет "Марго", кл. 22LR, [номер], от З. Н. С.. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че при отпадане на основателната причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), какъвто е настоящият случай отпаднала нужда от самоотбрана, издаденото разрешение се отнема, като органът действа при обвързана компетентност. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяването на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът З. Н. С. от гр. Карнобат, чрез упълномощен адв. Вълева представя писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на З. Н. С. срещу решение рег. 282р-1439 от 01.02.2024 г. на началника на РУ Карнобат при ОДМВР - Бургас, с което на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, поради отпаднала необходимост, му е отнето разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси [номер]. и е иззет пистолет "Марго", кл. 22LR, [номер], придобит за самоотбрана. С обжалваното решение административният съд е отменил решение рег. 282р-1439 от 01.02.2024 г. на началника на РУ Карнобат при ОДМВР Бургас. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила предвид липсата на уведомяване на жалбоподателя за началото на административното производство съобразно чл. 26 АПК. Наред с това, съдът е приел, че актът е постановен в нарушение на приложимия материален закон. Съобразено е, че оспореното решение е издадено на основание чл. 155 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, което представлява самостоятелно основание за отнемане на издаденото разрешение, преди да е изтекъл срокът на действието му. Решаващият състав е приел, че за да е налице разглежданата хипотеза, следва да се установи, че обстоятелствата, обосновали нуждата от издаване на разрешение, вече не съществуват, т.е. констатирани са новонастъпили правопогасяващи факти, при това доказателствената тежест се носи от административния орган. Преценено е, че в конкретния случай това не е сторено от компетентния орган, който, като не е изяснил обстоятелствата, наложили първоначално да се издаде разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, няма как да провери и прецени тяхното съществуване към момента на произнасяне с правопрекратяващ акт, съответно да приеме, че е налице отпадане на основателната причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Направен е извод, че обстоятелствата, при които административният орган е намерил наличие на основателна причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ по отношение на жалбоподателя да издаде разрешението, и тези, приети за обуславящи приложението на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, са идентични. Не е налице промяна във фактите и обстоятелствата, при реализирането на които е отпаднала необходимостта от носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. Прието е също така, че изложените в докладните записки обстоятелства за неуравновесено и неадекватно поведение на С. могат да послужат за сезиране на компетентните органи относно наличието на твърдяно [състояние], представляващо самостоятелно основание за отнемане на разрешението за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, но не могат да мотивират извод за отпаднала основателна причина /необходимост/ или отпаднало основание на издаденото разрешение. Направено е заключение, че по този начин органът на практика е преразгледал акта си от 25.01.2021 г., с който е издал разрешението, което според съда е възможно само в хипотезата на чл. 99, ал. 1 АПК в тримесечен срок от влизането в сила на акта, но не и след повече от три години след издаване на разрешението за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. По делото е установено, че на оспорващия З. Н. С. е било издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси [номер], което е със срок на валидност до 24.01.2026 г. На 01.02.2024 г. административният орган е издал решение за отнемане на разрешението и изземване на оръжието и прилежащите към него боеприпаси на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, поради отпаднала необходимост. Отбелязано е, че липсват данни за извършвани противоправни деяния посегателства над имуществото на лицето, отправяни към него заплахи, закани или регистрирани нападения над него, а в същото време С. се държи неадекватно със съседи и други граждани и влиза в конфликт с тях, видно от изложеното в съставени по случая докладни записки. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, посочена като правно основание за издаване на оспорения акт, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. При което обосновано е преценено от решаващия съд, че е в тежест на органа да установи кои са били фактите, приети за основателна причина да бъде издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, едва след което да провери дали тези факти все още съществуват или са налице новостъпили правопогасяващи факти. В случая не е установена промяна в обстоятелствата, при които е издаденото разрешението поради наличие на основателна причина самоотбрана /самоохрана/, и обстоятелствата, наложили отнемане на разрешението поради отпадане на тази причина. След като разрешението за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие не е издадено с оглед данни за регистрирани посегателства против личността или имуществото на жалбоподателя или неговото семейство, твърдяната от органа липса на такива посегателства не може да послужи като фактическо основание за отнемане на разрешението поради отпадната необходимост. Правилна е преценката на съда, че с постановеното решение по чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ на практика административният орган е преразгледал издаденото от него разрешение от 25.01.2021г. по реда на чл. 99, т. 1 АПК, при липса на предпоставките на визираната разпоредба. В настоящия случай е в тежест на органа да установи, че основателната причината, която е съществувала към момента на издаване на разрешението, е отпаднала. Компетентният орган е следвало да посочи в акта си каква е била причината, която е била счетена за основателна към момента на издаване на разрешението, и да установи, че тази причина, която е съществувала в предходен момент, към момента на издаване на акта, с който се отнема разрешението, вече не е налице, което не е сторено. Що се отнася до приложените докладни записки, съставени от полицейски служители от РУ Карнобат, съдържащи данни за твърдяно [състояние] и агресивно поведение на С., правилно е счетено от решаващия съд, че същите могат да послужат за сезиране на компетентните органи, които да се произнесат относно твърдяното [състояние] на лицето, представляващо самостоятелно основание за отнемане на разрешението, но не и да обосноват наличие на отпаднала основателна причина /необходимост/ по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. С оглед на изложеното, като е отменил оспореният административен акт, тъй като е издаден при липса на материалноправните предпоставки по чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноските по делото се оставя без уважение. Ответната страна не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,