Решение № 12902 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2020 г.

Решение № 12902 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. А., подадена чрез пълномощник адвокат И. Йовчев, срещу Решение № 621/11.03.2020 г., постановено по адм. дело № 1442/2019 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618000413-091-001/10.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 169 от 22.03.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – Пловдив. От съдържанието на касационната жалба се извлича отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения РА, тъй като от заключението на приетата без възражения съдебно-счетоводна експертиза и събраните свидетелски показания, безспорно се установява, че през ревизирания период жалбоподателката е получила дарения, заеми и доходи от наем. Излагат се доводи, че съгласно разпоредбите на ДОПК, доказване на реалното предаване на паричната сума от получените заеми, е допустимо да се извърши посредством писмени обяснения на трети лица, респективно свидетелски показания. Твърди се, че ревизиращия екип и първоинстанционният съд не са съобразили традициите на ромската общност, при които при всяка сватба или рожден ден всеки гост дава съответните подаръци, които се записват в тетрадка. По подробно изложени доводи в касационната жалба се иска отмяна на решението и отмяна на обжалвания ревизионен акт. Ответната страна - директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила решението на Административен съд – Пловдив. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебно решение да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с приложимия материален закон. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на Н. А. срещу РА № Р-16001618000413-091-001/10.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 169 от 22.03.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, с който са й определени допълнителни задължения за данък върху доходите на физически лица върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012 г., в размер на 823, 10 лв. главница и лихви - 469, 22 лв.; за 2013 г. в размер на 1 440, 74 лв. главница и лихви – 674, 95 лв.; за 2014 г. главница в размер на 2 912, 64 лв. и лихви – 1 068, 53 лв.; лихви за деклариран и невнесен данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2012 г. – 2016 г. в размер на 563, 45 лв. С ревизионният акт са определени и задължителни осигурителни вноски за ДОО за 2012 г. в размер на 774, 78 лв. главница и лихви – 765, 60 лв.; за 2013 г. в размер на 1 870, 68 лв. главница и лихви - 1 321, 36 лв.; за 2014 г. в размер на 3 041, 28 лв. главница и лихва – 1 477, 27 лв.; за ЗО за 2012 г. в размер на 484, 24 лв. главница и лихви – 472, 48 лв.; за 2013 г. в размер на 1 169, 17 лв. главница и лихви – 766, 13 лв.; за 2014 г. в размер на 1 900, 80 лв. главница и лихви – 874, 79 лв. и ДЗПО – УПФ за 2012 г. в размер на 302, 65 лв. главница и лихви – 303, 84 лв.; за 2013 г. в размер на 730, 73 лв. главница и лихви – 478, 82 лв.; за 2014 г. в размер на 1 188 лв. главница и лихви – 546, 74 лв. По делото е установено следното от фактическа страна: Ревизията е проведена за установяване на задължения на Н. А. за данък върху дохода като е обхванала периода 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. През ревизирания период лицето е едноличен собственик на фирма "Перла 1" ЕООД и на ЕТ "Нери 66 – Н. К. ". Установено е, че Н. А. е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ като за периода е декларирала единствено доходи от получени наеми от ЕТ "Маркони – М. Марков". Всички декларации са подадени на 29.09.2017 г. със следните декларирани доходи: 2012 г. – доход от наем – 3 000 лв.; 2013 г. – доход от наем – 3 600 лв., 2014 г. – доход от наем 3 600 лв.; 2015 г. – доход от наем – 3 600 лв.; 2016 г. – доход от наем – 3 600 лв. От страна на Н. А. е предоставена справка за внесени парични средства в собственото си дружество "Перла 1" ЕООД в следните размери: 2012 г. – 15 000 лв.; 2013 г. – 23 000 лв.; 2014 г. – 35 000 лв.; 2015 г. – 20 500 лв. и 2016 г. – 20 100 лв. Като ресурс за извършените вноски в дружеството ревизираното лице е посочило следните източници: налични средства към 01.01.2012 г. в размер на 225 000 лв. със следния произход –през 2000 г. дарени 110 000 лв. от първата сватба на сина й; през 2002 г. дарени 65 000 лв. от втората сватба на сина й; през 2004 г. – 30 000 лв. дарени от първия рожден ден на голямата внучка; през 2008 г. дарени 20 000 лв. от първия рожден ден на малката внучка. Освен от дарения, РЛ твърди, че е получило и заеми: през 2015 г. – 8 000 лв. предоставени с договор за временна финансова помощ от А. Ю.; през 2016 г. – 9 500 лв. предоставени с договор за временна финансова помощ от А. Ю. и 9 800 лв. предоставени с договор за временна финансова помощ от Д. Р. В РД/РА и уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите са посочили като основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, но действително е извършена съпоставка на съпоставка на имущественото състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи, ревизиращия екип е установил наличие на предпоставките визирани в чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. След извършена анализ на всяка от годините включени в ревизирания период, са установени несъответствия в следните размери: за 2012 г. – превишение от 11 092, 96 лв.; за 2013 г. – 19 654, 68 лв.; за 2014 г. – 36 733, 18 лв.; за 2015 г. 22 270, 77 лв. и за 2016 г. в размер на 21 200 лв. Върху тези суми са определени данъчните основи както и задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ. При обжалване по административен ред, РА е потвърден, в частта за установени задължения върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и определените задължителни осигурителни вноски за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., и е отменен, в частта за допълнително установени задължения по ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както и допълнително установените задължителни осигурителни вноски за 2015 г. и 2016 г. и преписката е върната на органа по приходите за издаване на нов РА. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза и са разпитани свидетелите Д. Рашидов и М. Марков. За да отхвърли жалбата срещу РА, в потвърдената му част, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Изложил е мотиви, че от събраните в хода на ревизията доказателства безспорно се установява, че са налице предпоставките и е реализиран състава на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, с оглед на което данъчните органи законосъобразно са определили данъчните основи по реда на чл. 122, ал. 2 и сл. от ДОПК. Прието е, че при провеждане на ревизията по особения ред, тежестта за оборване на фактическите констатации в РА, е изцяло на жалбоподателя с оглед на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която фактическите констатации в РА се ползват с презумптивна материална доказателствена сила. След съвкупен анализа на събраните доказателства, е направен е извод, че твърденията на ревизираното лице за получени средства от дарения и заеми са недоказани. Обсъдени са представените писмени обяснения и документи, като е прието, че същите не удостоверяват действително дадени парични средства. По отношение на свидетелските показания, съдът е направил извод, че същите не следва да се кредитират, тъй като свидетелите не са уточнили къде, кога и как са предали сумите на жалбоподателката. Относно твърденията на ревизираното лице за налични суми в размер на 225 000 лв. към 01.01.2012 г. дарени от сватби и рождени дни на децата и внуците, съдът е изложил мотиви, че не са представени никакви доказателства свързани с това присъстващите на тържествата да са давали парични или предметни подаръци. Не са представени доказателства за начина на съхранение на посочените суми, като сумата не е декларирана в подадените декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за периода 2012 г. – 2014 г. Направен е извод, че приложените копия от тетрадки с ръкописно изписани имена и дарени суми и предмети, са представени едва с подаването на жалба по административен ред, с оглед на което от същите не може безспорно да се установи, че Н. А. е получила въпросните парични и предметни средства. Съдът е счел, че така представените доказателства са съставени с оглед защитната теза на жалбоподателката. Административен съд - Пловдив не е кредитирал и изготвеното заключение по съдебно-счетоводната, тъй като при изготвяне на началното салдо, вещото лице е включило сумата от 225 000 лв. дарения от сватби и рождени дни, за които съдът е приел, че РЛ не доказало, че е разполагало с тях. Във връзка с възраженията на жалбоподателката относно представените договори за заем, съдът е направил извод че същите са неотносими тъй като са съставени през 2015 г. и 2016 г., а в случая предмет на обжалване е РА, в частта му потвърдена с Решение № 169/22.03.2019 г. относно допълнително установени задължения за данък върху годишната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както и задължения за осигурителни вноски за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. По изложените съображения решаващият състав е достигнал до извода, че с РА точно са определени данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, а от там и правилно са установени допълнително дължимите данъчни задължения по ЗДДФЛ, върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, както и ОВ за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., ведно със следващите се лихви за забава. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваният съдебен акт е постановен след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Първостепенният съд правилно е приел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като в случая декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съобразно процесуалните правила за разпределяне на доказателствената тежест, органите по приходите следва да установят наличието на едно или повече от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог, а в случай, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства - в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА. В конкретния случай първоинстанционният съд е обосновал правилен извод, че Н. А. не се е справила с разпределената и от закона доказателствена тежест и не е оборила и констатациите в ревизионният акт. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че от извършената съдебно-счетоводна експертиза и разпита на свидетелите по делото безспорно се установява, че жалбоподателката е притежавала необходимите средства за покриване на извършените разходи през ревизирания период. На първо място следва да се отбележи, че изложените в касационната жалба доводи относно предоставените заеми, които жалбоподателя твърди, че се потвърждават от разпита на свидетели, са неотносими към настоящият спор. Както правилно е констатирал първоинстанционният съд, представените писмени доказателства – договори за заем от 10.09.2015 г., 15.06.2016 г. и 14.11.2016 г. не следва да бъдат обсъждани, тъй като в тази част РА е отменен и преписката е върната на органа по приходите за издаване на нов ревизионен акт с цел правилно, мотивирано и законосъобразно определяне на задълженията по ЗДДФЛ за периода 2015 г. – 2016 г. По силата на чл. 156, ал. 1, изр. първо ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. В конкретния случай, РА е обжалван в частта, потвърдена с Решение № 169/22.03.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив, а именно относно допълнително установени задължения върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и установените задължения за осигурителни вноски за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. В тази връзка всички доводи на жалбоподателя относно формата на сключване на договора за заем, доказателствата, които следва да бъдат предоставени за да бъде валиден посочения договор са неотносими към предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани от настоящият съдебен състав. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора относно традициите в ромската общност и получаването на сумата от 225 000 лв. дарени от двете сватби на сина й и рождени дни на двете й внучки. Действително по силата на ромските традиции на сватбени тържества се дават пари и парични предмети, но в същото време това обстоятелство подлежи на доказване от този, който го твърди, поради което негова е доказателствената тежест да установи какви средства са събрани и дали те не са изразходвани, респ. къде е съхраняван остатъка от събраната сума. Представените в тази връзка доказателства – листове от тетрадка с изписани суми и предмети, правилно не са ценени като годно доказателство удостоверяващо реалното предаване на посочените вещи. Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализа на всички събрани в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства като правилно е установил, че процесните листа от тетрадка са представени за първи път пред данъчните органи с подаване на жалбата до горестоящия административен орган. Твърдените дарения, не са декларирани и при подаване на декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК по време на ревизията /л. 151-167 от дело № 1442/2019 г. /. Настоящият съдебен състав на ВАС, първо отделение споделя изводите на съда, че липсват доказателства сумите реално да са постъпили в патримониума на ревизираното лице, тъй като няма сведения за движение на парични суми по банкови сметки, наем на банкови касети и други доказателства в тази насока. В конкретния случай РЛ не е доказало дали лицата действително са разполагали с възможност да предоставят средствата, които са описани в приложените листове от тетрадка, както и не е установено безспорно авторството на същите. При тази фактическа установеност, съдът е направил обоснован извод, че така представените доказателства са съставени с оглед защитната теза на жалбоподателката. В тази връзка правилно административния съд не е кредитирал и заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като при изготвянето му, вещото лице е включило в началното салдо сумата от 225 000 лв., сума за която няма събрани безспорни доказателства, че е получена от жалбоподателката. Законосъобразни са изводите на съда и в частта относно определените задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО- УПФ за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., установени с ревизионния акт. Предвид разпоредбата на чл. 124а ДОПК, същите се дължат върху определения годишен осигурителен доход (данъчната основа, образувана от превишението на разходите над доходите) с оглед обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. Вноските се дължат на основание чл. 124а ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 3, чл. 157, ал. 6 КСО и чл. 40 ЗЗО и правилно е установен и техния размер от приходните органи, поради което и изводите, направени от първостепенния съд в тази част са законосъобразни. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция счита, че оспореното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 322, 66 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение